Дългото чакане след трансфер- тема 111

  • 27 347
  • 722
# 645

Привет отново момичета,
пиете ли аспирин протект по време на бременност? В моята схема е включен Аспирин Протект х1 на ден, 100 мг. И са ми казали освен ако нямам проблеми като кървене, ще го пия до края на бременността. В нета чета различни мнения за пиенето на Аспирин. Моля изкажете мнение. Миналата бременност пих до към 4 г.с тогава прокървих и ми го спряха. Та сега пак съм на бодли, но всяка бременност е различна де. 💜💛♥️💟😁😁
Виж целия пост
# 646
И на мен ми го спряха още преди положителния тест, защото имах розово зацапване. Може и имплантационно да е било, но това бяха инструкциите - да спра аспирина.
Виж целия пост
# 647
Здравейте, момичета. Днес ми е 7ми ден след ЗЕТ на 5-дневно емрионче, последната ни снежинка. От предходните минуси, направо ме е страх да пусна теста, който ще бъде в понеделник. Симптоми почти нямам освен съвсем леки болки ниско в корема от време навреме. Тази сутрин към 5 часа, усетих някакво стягане на корема, еднократно беше. Дори не знам как да го опиша...
Виж целия пост
# 648
Аз също имам много какво да кажа по това каква сила имат думите ни .. когато започнахме с опитите за дете още естествено преди няколко години, признавам си тогава не бяхме готови за дете, не искахме в този момент дете и го правихме по задължение, защото близки и познати ти натискаха с въпроси, защото бяхме от доста години заедно. Към онзи момент си бяхме самодостатъчни, щастливи и това с детето го правихме насила буквално, стигнахме до инвитро, с първия опит се чувствах по същия начин, за мен беше като да отида и все едно да си купя нещо от магазина. Ето ви пари, дайте ми дете. Осъзнавам как звучи, но съм искрена. Оттогава така ни завъртя центрофугата и то негативно, преминах през 8 стимулации, 5 неуспешни трансфера, отстраняване на тръби, още 2 операции и с 2 думи живеех по болниците години. Стигнахме до момента, в който се будех нощем и плачех на глас от отчаяние и болка, че няма да стана майка, животът ми беше на автопилот, всичките ми мечти и желания бяха насочени само на там, не исках нищо да доказвам на хората, исках само да стана майка. Съжалявах до болка за начина, по-който съм мислила. И когато наскоро видях положителният тест осъзнах, че това през което преминах беше изпитание и наказание за мислите ми преди години. Господ ми даде трънлив път, по-който да ме накара да мечтая за това да бъда майка, да го жадувам и да го изживея пълноценно, да оценя това което ми се случва. Ако ми се беше случила по лесният, нормалният път, щях да съм като много други жени, които не осъзнават какво богатство имат. Години не исках да влизам в църква, бях гневна, ядосана, казвах си защо на мен. Мъжът ми е много вярващ и преди успешният ми трансфер сега имахме разговор, в който аз споделях, че толкова ми е писнало, че дори не ми се живее вече, той ми казваше това е грях, а аз крещях в лицето му “твоя Бог няма да решава аз дали ще живея и ще се мъча тука или не, той не може да взима това решение вместо мен” . 8 дни по късно “неговият Бог” както го наричах от гняв ми показа, че и това решение може да вземе вместо мен и ми изпрати една пърхаща точица в коремчето . Разказвам ви много лична от емоционална гледна точка история, а не от медицинска, защото вярвам, че нищо в живота ни не е случайно❤
Виж целия пост
# 649
И аз съм в същата ситуация, но днес ми е 5 ден. Само с разликата, че от вчера съм с повишена температура 37.1. Решила съм този път да направя тест на 8-ми ден поне да видя какво е положението с имплантацията.

Здравейте, момичета. Днес ми е 7ми ден след ЗЕТ на 5-дневно емрионче, последната ни снежинка. От предходните минуси, направо ме е страх да пусна теста, който ще бъде в понеделник. Симптоми почти нямам освен съвсем леки болки ниско в корема от време навреме. Тази сутрин към 5 часа, усетих някакво стягане на корема, еднократно беше. Дори не знам как да го опиша...
Виж целия пост
# 650
Някъде бях чела, че при имплантация може да име някаква лека температура. Силно ти пожелавам да е това 🍀

И аз съм в същата ситуация, но днес ми е 5 ден. Само с разликата, че от вчера съм с повишена температура 37.1. Решила съм този път да направя тест на 8-ми ден поне да видя какво е положението с имплантацията.

Здравейте, момичета. Днес ми е 7ми ден след ЗЕТ на 5-дневно емрионче, последната ни снежинка. От предходните минуси, направо ме е страх да пусна теста, който ще бъде в понеделник. Симптоми почти нямам освен съвсем леки болки ниско в корема от време навреме. Тази сутрин към 5 часа, усетих някакво стягане на корема, еднократно беше. Дори не знам как да го опиша...
Виж целия пост
# 651
Perla23 не знаех за това, много благодаря🙂 дано да имаме късмет🍀🍀
Виж целия пост
# 652
🙏 лека бременност и здраво бебе Ви желая ❤️
Аз също имам много какво да кажа по това каква сила имат думите ни .. когато започнахме с опитите за дете още естествено преди няколко години, признавам си тогава не бяхме готови за дете, не искахме в този момент дете и го правихме по задължение, защото близки и познати ти натискаха с въпроси, защото бяхме от доста години заедно. Към онзи момент си бяхме самодостатъчни, щастливи и това с детето го правихме насила буквално, стигнахме до инвитро, с първия опит се чувствах по същия начин, за мен беше като да отида и все едно да си купя нещо от магазина. Ето ви пари, дайте ми дете. Осъзнавам как звучи, но съм искрена. Оттогава така ни завъртя центрофугата и то негативно, преминах през 8 стимулации, 5 неуспешни трансфера, отстраняване на тръби, още 2 операции и с 2 думи живеех по болниците години. Стигнахме до момента, в който се будех нощем и плачех на глас от отчаяние и болка, че няма да стана майка, животът ми беше на автопилот, всичките ми мечти и желания бяха насочени само на там, не исках нищо да доказвам на хората, исках само да стана майка. Съжалявах до болка за начина, по-който съм мислила. И когато наскоро видях положителният тест осъзнах, че това през което преминах беше изпитание и наказание за мислите ми преди години. Господ ми даде трънлив път, по-който да ме накара да мечтая за това да бъда майка, да го жадувам и да го изживея пълноценно, да оценя това което ми се случва. Ако ми се беше случила по лесният, нормалният път, щях да съм като много други жени, които не осъзнават какво богатство имат. Години не исках да влизам в църква, бях гневна, ядосана, казвах си защо на мен. Мъжът ми е много вярващ и преди успешният ми трансфер сега имахме разговор, в който аз споделях, че толкова ми е писнало, че дори не ми се живее вече, той ми казваше това е грях, а аз крещях в лицето му “твоя Бог няма да решава аз дали ще живея и ще се мъча тука или не, той не може да взима това решение вместо мен” . 8 дни по късно “неговият Бог” както го наричах от гняв ми показа, че и това решение може да вземе вместо мен и ми изпрати една пърхаща точица в коремчето . Разказвам ви много лична от емоционална гледна точка история, а не от медицинска, защото вярвам, че нищо в живота ни не е случайно❤
Виж целия пост
# 653
Напоследък избягвам да пиша, но тук ще се включа (за Бог и съдбата):
Скрит текст:
Дали човек да вярва в който и да е Бог е личен избор и усещане. Важното обаче е вярванията или липсата на такива да не водят до себеобвиняване или обвиняване от други хора. Ан25, едва ли всички изброени от теб хора са предизвикали съдбата или Бог по някакъв начин. И всъщност няма нужда да се реагира по този начин на споделеното примерно от Skady, защото това си е точно насаждане на бъдеща вина, т.е. ако след 20 години се случи нещо в лошо в живота ѝ (което се надявам никога да не се случи) тя трябва да се чувства виновна, че е мислила по този начин и го споделила във форума преди 20 години и така го е предизвикала ли?
Гадости се случват. По една или друга причина. Аз съм от жените, които изгубиха неочаквано един от близнаците си при раждането (забременях от първи трансфер с близнаците). Втория ми трансфер беше извънматочна бременност, третия неуспешен. В Бог спрях да вярвам когато 5 години гледах как близък член от семейството ми се стопява и страда заради рак (изключително религиозен човек при това). Специално за загубата на дете по групите за подкрепа съм попадала на мноооого религиозни хора, които не винят Бог, приемат го за предизвикателство или пък приемат, че Бог е имал нужда от детето им, или пък нещо друго, но фактът е факт - макар да са вярващи и непредизвикали съдбата, те също като мен са загубили бебе.
Затова нека всеки уважава вижданията на другия и наистина - не вменявайте вина на някого заради мислите и светоусещането му. Вярно е, че никой не е защитен от нищо, но всъщност много малко в този живот се влияе от мислите и думите ни (ако света функционираше така нямаше да се сбъдват само "негативните" мисли и живота да реагира ответно на "неправилните" думи, а и позитивните мисли от типа на "искам дете" щяха да са гарант че това дете ще се появи, но при някои хора не се случва примерно)
И последно - като си говорим за смърт, особено на бебета и деца, още повече в тази тема, нека го правим в скрит текст. След трансфер на човек може да му се спести напомнянето, че дори и да види положителен резултат след трансфера нещата могат да се объркат цял живот. Това е период, в който е нужно спокойствие, доколкото е възможно, а всички така или иначе са стресирани от самото чакане

И все пак, за да съм по темата - честито на всички, наскоро видели положителни тестове Heart и успех на чакащите Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 654
Dayans SS, аз няколко дена поддържах такава температура след трансфера и е успешен засега, успех 🙂🍀
Виж целия пост
# 655
Това звучи толкова обнадеждаващо, много благодаря и успешна бременност пожелавам ❤

Dayans SS, аз няколко дена поддържах такава температура след трансфера и е успешен засега, успех 🙂🍀
Виж целия пост
# 656
бъдете благодарна на случващото се днес, защото незнаете какво ви очаква утре.
Не разбирам какво общо има случващото се днес и чакащото ме утре с вярата ми в митове и легенди. Случват ми се същите неща, които се случват и на вярващи, и на всякакви, а за щастие доста от най-лошите неща са ме подминали засега. Човек няма гаранция за бъдещето, но със сигурност това бъдеще не зависи от измислени персонажи.

стигнахме до инвитро, с първия опит се чувствах по същия начин, за мен беше като да отида и все едно да си купя нещо от магазина. Ето ви пари, дайте ми дете. Осъзнавам как звучи, но съм искрена. 
За нас и сега си е така, радваме се, че стана, но не повече, отколкото бихме се радвали, ако беше по естествен път на примерно третия опит, както е при много двойки.

И когато наскоро видях положителният тест осъзнах, че това през което преминах беше изпитание и наказание за мислите ми преди години. Господ ми даде трънлив път, по-който да ме накара да мечтая за това да бъда майка, да го жадувам и да го изживея пълноценно, да оценя това което ми се случва.
Лесно е да си обясним проблемите с висши същества, които ни дават урок (и си нямат друга работа), но дали е реалност?
Не знам защо според теб господ ти е дал трънлив път или е направил каквото и да било, предвид нивото на медицина и наука, което сме достигнали, но всеки е свободен да вярва или не в каквото иска. Когато нашето дете се роди, цялата ми благодарност ще е за лекарите, които са направили това възможно. Те не са учили по 10 години, за да благодарим ние после на някакви богове.

Единственото, което искам, е някоя бъдеща мама да не се самообвинява за това, че не е вярваща или не е ходила на църква, все едно това е щяло да промени нещо.
Виж целия пост
# 657
Не знам защо според теб господ ти е дал трънлив път или е направил каквото и да било, предвид нивото на медицина и наука
Идеята на религията е, че лоши неща и препятствия се случват, Бог просто ти помага да преминеш пътя. А не че той ти ги изпраща....
Виж целия пост
# 658
И аз искам да подкрепя Skady за атеизма. Браво, много добре го написа, но май дойде силничко в темата, където явно религията води.
Аз съм атеист, но уважавам всякакви хора. Религията е едно оправдание, което доста успешно е оцеляло през историята.

Скрит текст:
Също така познавам две майки на загинали деца и то на "отгледани" деца. Лоши неща стават. Има детска смъртност и в България май тя е доста висока. Генетиката също е ужасна, но тя е част от еволюцията. Звучи отвратително, но живота е свързан със смърта и винаги е било така. Ето, аз както съм бременна, така и знам, че може да приживея загуба, нещо което не искам разбира се. Просто искам да остана реалист и затова не разрешавам на майка ми да нарича фетуса ми "бебе/малко човече". Разбира се, с цялото си сърце, пожелавам на моя фетус да оцелее до раждането, да се роди и да живие дълго и щастливо до дълбоки старини.

Уважавайте се взаимно и не се винете, кой какво е написал, помислил. Това са пълни глупости. Ценете се и обменяйте опит, нали това е смисълът на този форум.

2402, радвам се, че те виждам в темата Simple Smile
Виж целия пост
# 659

Привет отново момичета,
пиете ли аспирин протект по време на бременност? В моята схема е включен Аспирин Протект х1 на ден, 100 мг. И са ми казали освен ако нямам проблеми като кървене, ще го пия до края на бременността. В нета чета различни мнения за пиенето на Аспирин. Моля изкажете мнение. Миналата бременност пих до към 4 г.с тогава прокървих и ми го спряха. Та сега пак съм на бодли, но всяка бременност е различна де. 💜💛♥️💟😁😁

На мен ми го спряха от вчера, защото в понеделник следобед прокървих. Така се ошашках, само садях на стола (защото всяко движение предизвикваше теч) и се молех Господ да не ми отнема дечицата. И Клексана за 1-2 дена го спряхме. Още вчера всичко беше вече наред. Вчера ми бе и първия преглед след теста. Видя се едно сакче с 1 ембрионче, чухме пулс, щастливи сме и благодарни на Господ, че ни води и помага и на лекарите, които направиха това щастие възможно.
Скрит текст:
Аз все ден преди да заспя си благодаря за хубавите неща в живота ми, дом, семейство, работа, здраве, любов... за каквото се сетя. А сутрин като се събудя благодаря за предстоящия прекрасен ден с чудесни новини и добри резултати.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия