За Индиго, за Лим,за доверието ни в държавата, и ей такива мрачни размисли

Не  знам... Ама издигнаха паметник за замазване на очите... 

А с онзи шофьор, който уби хора през декември, какво става... Май мернах, че е пуснат под гаранция...

Не, никой не се сеща.
Виновни има - отнесоха глобичка и година условно за бившия шеф на ДАМС.
Децата са отдавна в забвение и там ще си останат...

Може да съм разглезена,
ама в София се чувствам
несигурна, некомфортно
ми е някак, може би по
малките градове е друго.
Доверие в държавата нямам.
А и знам, че загубено доверие
най-трудно се печели.

За много престъпления в БГ виновниците не са открити...Убийците вече са забравили кога са излезли от страната...
Никой нищо не прави..
Бог да ни пази

Скоро след като бяха заведени делата почина един от подсъдимите - кметът на общината, на чиято територия беше заведението.
Изпратиха данъчни на братята Илиеви - собствениците на дискотеката, за да се симулира някаква дейност. Сякаш е тяхна работа криминалното разследване.
Софиянски е евро-дупетат.
Барчовски е незнайно къде.
Управителят и пазачът на дискотеката са виновни, но не толкова колкото тези които са си слагали подписите под разрешителните.
Само един родител остана да съди някой. Другите се оттеглиха от делото.

А делото за децата от Лим.  Един виновник - шофьора. Тези, които са съставяли амбициозната програма да се прекоси за най-малко време немалка територия къде са? Тези, които придружаваха децата на техни разноски къде са?

Тони,   
Темата, колкото и риторично да звучи е много сериозна. Защо когато на някой от нас се случва нещо, не излизаме за саморазправа.  Може би вината е в нашия телевизор.
Въпреки, че и организацията на форума също е завидна. 

Поводите трагични са много. Праворадаването куца.

Ама, едно не разбирам - какво значи "Доверие в Държавата"? При това липса на такова.

Коя е тая Държава, дето не и се доверяваме.

Не сме ли всички ние?

Когато махваме с ръка при поредни избори?
...

Големи хора сме. Няма нужда. 

Тони,сериозна тема си заформил.Натъжи ме да ти кажа честно.Често се сещам за Индиго,и за Лим се сещам и се чувствам много безпомощна.Казват ,съдба било всичко.Какво ни остава,освен дасе молим да не ни настигне такава съдба.Заради Лим ,мъжът ми се зарече никога да не пуска децата на екскурзия.И не ги пуска.Но това ли е решението...

И не са само те - а Младото момиче, което беше убито на Патриарха в Центъра на София от полицая Калин Къосев? Още мисля не е осъден окончателно... Но пък от друга страна в Пазарджишкия затвор има дядо, който е осъден на 40 г затвор защото е рецидивист за ...кражба на кокошки. !!!

Елеонора

  Сещам се аз... ама кел файда. Индиго още вечерта, когато беше случката се изумих как е възможно детска дискотека, на която се събират 2000-3000 деца на възраст между 10 и 16 години, да не бъсе контролирана от възрастни, до ден днешен не мога да си го обясня...Не мога да си обясня какво прави 10 годишно дете, самичко на дискотека в 19 часа... Не мога си обясня, защо няма някакъв специален ред за организиране на детски дискотеки след този случай или пълното безхаберие на разследващите органи...
  А за Лим, никой не потърси съдебна отговорност от оцелелите учители, изприпкали лелките да се спасят първи, избеснявам само като се сетя и ме втриса....
  Никакво доверие в държавата нямам и не знам по какъв начин могат нещата да се променят, навремето вярвах, че нещо може да се промени, скачах по митинги,  борих се ..., уви вече не вярвам, не е проблемът в държавата, а в хората, които живеем тук, сега съм склона да се боря само за лични каузи, общите не искам, вече не съм революционер  . С времето и начинът , по който се случват нещата всякакъв оптимизъм за промяна в мен, беше убит от обстоятелствата и фактите.

И аз съм се зарекла никога да не си пускам децата на лагер. Не заради Лим, а заради собственото ми братче, което на 12 години ни го върнаха от лагер в ковчег.

И при нас никой не потърси отговорност. Учителката която водеше братчето ми беше отговорна за 5 деца общо, едното от които внучето й и върна живи само 4. Докато е ставал инцидента, тя е спяла с внучето си в стаята си на долния етаж, другите учители са били на по няколко бири, а децата на 4-я етаж са беснеели и са се веселяли сами в 10 вечерта! Единствените свидетели на случката с брат ми са били те. А първият човек който се е опитал отчаяно да го спаси е било друго малко момченце, което е видяло през прозореца какво става и е изтичало, за да помогне на братчето ми. Доколкото чух после е било травмирано от факта, че не е успяло нищо да направи. То е нямало нищо за правене всъщност. Но явно само децата са били травмирани...

Не мога да изразя даже и с думи какво беше отвратителното отношение на тези същите "учители" към нас, дори не се сетиха да изразят съболезнованията си като ми говореха по телефона бързайки да се оправдаят, че сигурно брат ми бил с психични отклонения и затова се бил хвърлил от 4-я етаж, а не бил просто паднал! Въпросната учителка я повишиха една година след това, стана заместник директорка! Дано да спи спокойно! Но тя така и не видя завинаги помръкналия поглед на майка ми. А държавата въобще не се и попита защо едно дете се върна мъртво от лагер. Нямаше разследване, нямаше нищо. В смъртния акт пише "........при неизвестни обстоятелства".

Не знам защо написах това, за първи път всъщност го казвам на някого, 10 години по-късно сърцето ми още кърви...Не, нямам никакво доверие нито на държавата, нито на учителите. Извинявам се предварително на тези учители, които не заслужават недоверие, но при мен нещата са така точно, защото живеем в държава, е която справеливостта е чужда дума. И учителите не носят никаква отговорност за това, което се случва с децата. Този факт е многократно потвърден.

Кофти жълта държавица с кофти хорица. Дали на такситата или на тия дето ходят на митинг за защита на сестрите им плащат? Тези неща не може да се случват дори в нашата  държава спонтанно - прилича да е режисирано. Много се нервирам като гледам новините. Това е наглост и незачитане на всеки един от нас. Има толкова несправедливи неща на които трябва да се обърне внимание - по нормалните човешки критерии.

Лала,
По темата-не знам защо,но съм сигурна,че в българия винаги ще е така.Живяла съм година във Франкфурт,работих неквалифициран труд,живеех на квартира,роднините и приятелите ми бяха далеч,но се чуствах сигурна.Сега съм зъболекар в България,имам собствена къща,нямам материални затруднения,но не спя спокойно.При нас сякаш винаги ще властва тази балканска безнаказаност,необяснима и непобедима.Скоро говорих с един колега за намерението ми да емигрирам,а коментарът му беше-"Ти луда ли си,там ако сложиш кофти пломба,може и да те съдят"
И накрая-не съм фен на таксиметровите блокади- заглавието на темата ми навя асоциации разни.