Мъжът ми ме напуска

Ако (хипотетичният) син остави детето на грижите на майката, какво да предпочитам, внучето ми да отиде на улицата, ама синчето да е на топло? Иначе никой не е ок да изкарва някой негоден заради апартамент, но ме съмнява това да е и толкова лесно. За мен е напълно редно жилището да е за отглеждащия - което всъщност го прави за детето. Като някой прави дете, отговаря за него. Няма как да съжаля някой, който не се интересува къде ще живее детето му, а си иска обратно ергенската квартира. Който си иска апартамента, да си гледа детето.

Здравейте, бих искала да посъветвам авторката - като майка, минала наскоро през подобна ситуация - първото и най-важно нещо е да си намерите адвокат. Законът е на Ваша страна, не се страхувайте да решите нещата в своя полза - никой съд няма да остави майка с дете на улицата, винаги, дори при развод по взаимно съгласие, се гледа на първо място детето - да е подсигурено и да е обгрижвано от адекватен родител. Никой няма да Ви вземе детето Заплатата Ви е добра - когато сте сама, ще имате и издръжка, имате право и на детски надбавки. Съгласете се на развод по взаимно съгласие - и поставете условията си, НО съгласувано с адвоката Ви! Ако господинът не е съгласен - другият начин на развод е да се влачите по съдилища и да доказвате вината му, което в случая няма да е трудно, а той ще е губеща страна така или иначе. Сигурна съм, че той не желае подобен развой, затова, изиграйте си добре картите  с бракоразводен адвокат, и всичко ще бъде наред.
Емоционалната страна на нещата не я мислете в момента - не стойте там, където не сте желани с детето. Животът Ви може да бъде спокоен и повярвайте ми - ще се справяте повече от блестящо. Ние, майките, жените, сме такива - справяме се всякак
Не се страхувайте (в момента изглежда страшно, но не е ), не плачете, а действайте  - законът е на Ваша страна. Щастието - също.

Да, така пише в новия СК.
В предходният СК от 1985г., този въпрос е уреден малко по-различно, като вместо 1т, пише "за неопределен срок" - чл.107, ал.4 от отменения СК, действал до 2009г.
Може решението да е постановено по времето, когато е действал стария СК....

Класическа ситуация. Нищо не се случва от днес за утре. Всичко е започнало доста отдавна, в такива случаи всички си казват, айде да направим още едно дете, те ще се оправят нещата...Браковете не са вечни, връзките не са вечни, но хората бързо изпадат в психически, финансови и икономически зависимости, че така е по-лесно...

При наличие на нормален мъж и в така посочените от авторката финансови обстоятелства, минимум 1600 лв. трябва да ги получава месечно за издръжка на детето, без гък от негова страна. Това е справедливата издръжка. Остават достатъчно за него и любовницата. Вашите  и неговите средства общо ще ви стигнат и за квартира. Но той май не е от мъжете, които мислят за децата си реално, не само на думи. И ако е така, авторке, трябва да се абстрахирате от всяка една стотинка, която можете да получите, както и от неговото жилище и да успеете сама. Не е невъзможно. Да, за известно време може и да е по-трудно, но тази смелост, вследствие на това мислене, рано или късно ще бъде възнаградена. Задвижва се друг механизъм с раздялата, вече ще е налице спокойствието, не обидата, слугинажът ще е отпаднал, ще си владеете времето и ще го инвестирате в каквото еднолично решите, може да се развивате  успешно и парите няма да закъснеят. Авторке, можете много и повярвайте ми аз не съм фен на т.н позитивна психология. Когато ни се взима нещо, много често всъщност ни се дава много повече. Това е скъп подарък, само че грозно опакован. Сега боли много, емоциите са взели връх, нормално е, вярвали сте в този мъж, аз не казвам друго, обаче не е краят на света без него, жилището и издръжката му. Ако се споразумеете добре, но ако ли не, не  влизайте в грозна война, само ще си увеличите раните. Това е неговият последен шанс да покаже някаква нормалност и елементарна отговорност, но ако не желае, не си мислете, че е успех да се борите с неговата същност. Успех е да успеете сама, не да се молите на някого за нещо.

Това беше през 2005-2006 г. някъде, нямам идея как и защо. Само казвам, че тя живя там 3-4 години, но със сигурност беше повече от година. Може да е имало други подробности с които не съм зопазната.
Що се отнася до моя син, не само ще напусне неговото жилище, ами и в моето няма да го пусна, ако ей така след първата въртиопашка се е врътнал и е решил да остави 4 годишното ми внуче без семейство, само защото се бил изморил и не знам си какво си...... направо да му мисли. Все едно сега аз като го гледам и се опитвам да го направя човек съм много отпочинала или пък баща му изобщо не е изморен и той.
За всичко в този живот си плащаш и за хубавото и за лошото, особено пък за кефа ти.

А той има ли право да я изхвърли от апартамента с детето?
Или само нея?
Мисля, че няма, особено ако имат пък и брак.

Съгласна съм с поста, ама пък бих я посъветвала да си сложи очилата, да не ходи никъде. Защо да му улеснява живота? Да му позволява и любовницата да води и да му е широко, а тя да се чуди къде да ходи с детето.
Да си седи там.
Онзи и без това късно се прибира. Много важно.

Няма право да я изгони, със или без брак, имат общо дете и то е приоритет в случая, т.е. трябва да му бъдат подсигурени нормални условия за отглеждане - на него, и на майка му. Ако в споразумението им не е уреден този въпрос, съдът просто няма да го приеме, докато интересите на детето не са защитени черно на бяло.
Другото, което бих я посъветвала - да настоява жилището да бъде прехвърлено/приписано на детето. Ако той настоява, може да запази правото си на ползване на имота. Така детето ще бъде обезпечено някой ден, а тя ще може да живее с него до навършване на 18г на детето.
Всички тези неща ще се уточняват с адвокат обаче. Сега е моментът да си постели добре, да помисли за детето, въпреки че е малко. Много лесно се правят деца и после като им омръзне, айде чао, и после всеки да се спасява...Да, но ако един мъж може да си нарами чукалата, то майката носи отговорност и ще е така, докато е жива. Затова - добре да се премислят нещата с адвокат и да се действа.
* Всъщност, жилището общо ли е или наследено, или е на роднини на мъжа?

Е, тя може да настоява, ама не виждам с какво ще го принуди да се съгласи.

Да, няма как да го принуди, да не говорим, че това му е наследство от родителите. Децата имат достатъчно време да си купят собствени апартаменти сами, или с помощ от семейството.

Наследено е

Наследено, но негова собственост ли е пп нотариален акт?

Да, никой никого не може да принуди насила, все пак това е споразумение, всеки доброволно се съгласява на всичко, което се впише. Но тя като майка има право да го предложи като свое искане.

Не му е нужен нотариален акт. С акта на наследодателя плюс удостов.за наследници- така се легитимира той, като собственик.

Той се прибира след като ти си си легнала, ама любовницата му била виртуална, да, бе, да. Ми да ходи при нея, а наистина ако можеш, да го принудиш да прехвърли апартамента на твоето дете, че не се знае после още колко деца ще има с новата, нали печели добре, да си купи ново жилище. Няма ли начин да разбереш коя е любовницата, къде ходи всяка вечер? Имаш ли достъп до телефона му, компютъра му? Наеми си адвокат, нека той да преговаря за условията на развода от твое име. Ама ха, мизерник такъв, прави второ дете и веднага си хваща любовница, че и жена си обижда и гони. Авторке, не се изнасяй ти от жилището, в никакъв случай, нека той да се изнесе. И спри да го обгрижваш по всякакъв начин, ще ти вика той, че си тъпа, мизерна и дебела, ти ще му гладиш ризите... Да му ги глади умната красавица.
Нали вече не спите заедно и не правите секс?
И друго - наследствено жилище не значи, че той е единствения наследник. Знаеш ли как го е придобил?

Ставате малко крайни, може би поради пристрастност.
Всеки човек, даже и мъжът, има право да разлюби половинката си. Това не е престъпление, а много често вина за това има не само той. И законът не предвижда санкции за разваляне на двойка и напускане на партньор. Няма наказание за това. Това, което цели законът е защита на детето, не на изоставената половинка (както е в САЩ например). И затова майката има прави да остане в жилището до пълнолетие на детето и да получава издръжка (всъщност детето има тези права, а майката е само опосредствовател на тези права или как там се казва). От там нататък всичко е въпрос на добра воля и разбирателство. Знам мъже, които тотално абдикират от децата, знам и такива, които харчат за тях много повече =от издръжката, че даже и се грижат за зарязаните половинки, защото те им мрънкат.