Мъжът ми ме напуска

От постовете на авторката не личи тя да уважава и харесва себе си.

Авторката е в пропаст от която може да излезе сама. Всяка промяна води до депресия. А това състояние никак не е безобидно. Не е единствената, която живее за мъж, дете и родители. Но същевременно се топи и страда имено защото трябва да обича първо себе си.
Дълъг път и предстои на самоосъзнаване, себепознаване и развитие. Преди време получих един ценен съвет от жена, чиято майка бе еквивалент на майка Тереза. Дъщеря и каза, че ако бъде всеотдайна като нея ще се погуби. Баба и беше същата. Умряха от  скоротечен рак, заради чужди провали и траури. Съчувстваха и помагаха всеотдайно  Забравиха ги. А дъщеря им не можа да получи елементарна подкрепа от хората, които паразитираха около близките и.
Моля ви спрете се с тези съвети за нов мъж! Авторката още не може да скъса емоционално с настоящия . Без самочуствие и депресирана ще бъде лесна плячка и отново огорчена. Тя още го обича, нелогично но факт.
Сега тя трябва да се пребори със страховете си и сринатата кула- брак. Никой друг няма да я направи щастлива , нито ще я обича повече от самата нея.
Детето е момче. Мъжът се грижи добре за него. Вероятно това и дава надежда.
Има и слабохарактерни мъже. Хората не са с еднаква емоционалност.
За себе си знам едно, детето ми никога няма да нарича татко друг мъж. Независимо дали съм вдовица, разведена  или жертва. Тази връзка никога не бих я прекъснала дори да се влюбя в друг, който е еманация на superman. Удоволствията не са гаранция за отговорност и зрели решения от всеки мъж.
Съветът ми към авторката е да си представи, че мъжа и е мъртъв и цялото бъдеще остава само в нейните ръце.

Напълно споделям, че преди каквито и да било планове за следващи отношения, трябва да се приключат настоящите и да се излекува емоционално. Скачането от отношения в отношения не е никак препоръчително.
Трябва да се достигне състояние на самодостатъчност първо, което отнема време и работа върху себе си.

Първото и основно нещо е -  жената да не се самосъжалява, изпада в депресии и прочее катаклизми. Нито за нея са полезни, нито за детето. Децата се оглеждат в родителите си. Във всички проблеми и драми, които съм имала в моя брак, никога не позволих децата ми да ме видят слаба. Може да съм ревала в тоалетната, но никога не съм стояла гледаща в една точка и олеле горката аз. Продължавах да работя и да се развивам, да уча, да изкарвам магистърски степени, да науча още един език, да ходя да спортувам, да се виждам с приятели, да си копая градината. Искам децата ми да виждат, че стига да искат, винаги могат да подредят живота си и той не зависи от мъж, жена и прочее фигури, които ще срещат по пътя си.

Абсолютно съгласна. Ненапразно са казали, че от една възраст нататък човек е отговорен за това как изглежда.
По възможност да има баланс между вътрешност и външност, да не се занемарява прекалено едното за сметка на другото.

Гледам, че авторката не се е озлобила така, както тук пишещите. Признавам, че малко злоба помага за самосъхранението и пречи на самосъжалението, но дозата прави отровата.

Както казах, качеството на отношенията е огледало на нас самите. Какво да коментираме връзки, в които е важно само как изглеждаш? Примитивни са.

Аха, да, той и мъжът е същият от преди 10 години...
Точно този, с точно такова отношение, няма да искам да си го върна, ако ще и тялото на супер модел да имам. Той за килограмите ѝ ли се е оженил?!

Иска си го, защото е в паника. Ако си го получи обратно, бързо ще осъзнае и тя, че всичко е приключило и никога няма да е същото.

Точно. Нито той, нито тя са същите както отпреди 10 години и отпреди кризата.

Жената просто не иска да се връща в родното си градче, за да не излезе че се е провалила. Затова търпи всички тези жалкарски изпълнения.

Не е и нужно да се връща. Може да остане в това жилище за извество време, или да се договори за добра издръжка, с която да си покрива наем в настоящият град.

И да изкарат още 10 години, докато види, че нещата не стават. А тогава тя ще е на 45, с тийнейджър, който се възмущава на евентуална мамина връзка с друг мъж...

Външността въобще не е маловажно нещо, недейте да си изграждате и да тънете в илюзии. Нещо, което може да докара сериозни комплекси на един човек, неувереност, притеснения, демек вътрешни трансформации, да не напиша и тежки психични проблеми, не може да бъде маловажно. Но не е всичко, разбира се. Никой мъж не стои при една жена само заради красивите гени. Хората някак си тънат в крайности, а това е супер грешно. С външност не се оправят характери, той няма елементарно уважение към нея. Но и тя мисли много грешно, че като му слугува и гък не казва по този начин ще го задържи. Няма. Мусака има навсякъде навън. Привлича цялостната личност на един човек, всичко, което представлява, най-вече като мислене. Привлича смелостта на един човек, вътрешната му сила да отстоява не само интересите на партньора, но и своите. Привлича обичащият свободата човек, въпреки отговорностите, които са му ежедневно на главата със семейството. Любовта е доста по-сложно нещо от ще ти сготвя това, което обичаш, ще заведа детето на градина и ще си легна с теб. Привлича развиващият се човек; ние трябва да се променяме и да надграждаме, да ставаме още повече с годините в сравнение с това, което сме били назад. От 25 до 35 г. как се е променила авторката, защото семейство не означава загърбване на себе си, какво друго е направила, освен раждането на детето. Един партньор трябва да е труднозаменим, за да е страничното  непривлекателно. И всичко е важно, абсолютно всичко. А най-важното е да не се събуди авторката на 60 г. с пропилян живот. Защото тогава вече нищо не може да се направи, твърде късно е, годините ще са минали в самосъжаление.

Искам само за протокола да отбележа, че аз след брака, за близо 16 години, даже станах по-яка мацка, отколкото като се омъжих. Две деца родих и съм с килограмите от 20-те си години, поддържам се, хубава съм, никога не съм била дропла, което не пречеше на мъжа ми да заспива в 20ч на дивана и сексът да е бил два пъти годишно (даже приятелките ми се шегуваха, че като знаят колко секс правим, как тъй имаме цели 2 деца ). Та, това да си хубава и секси, не пречи на господинът да те приема като нещото, което натиска копчето на сушилнята!

пъ.съ: Той дори не забеляза когато стопих близо 15 кила за няколко месеца, поради заболяване на любимото ми "нернва почва". Ходиш и гащите ти падат....

Малко извън темата, но понеже съм на 24 г., няма нищо, което да ме забавлява, озлобява и агресира повече от мъже, които си позволяват да коментират жените си и техните килограми. Забавлява, защото тези мъже си мислят, че са фактор за някоя на 20, а всъщност трябва да са благодарни и да се молят всеки ден, че някоя ги е взела. Озлобява и агресира, защото такива хора заслужават да са си сами и в огледалото да си обясняват какви са прекрасници.

Ако мъжете се привличаха само от красотата, нямаше да има толкова адски красиви, но и адски тъпи жени, които с години не могат да хванат някоя бедна душа.