Мъжът ми ме напуска

Действай Папашка, че времето лети.

Не виждам причина да го прибира. Нищо няма да се промени, той явно се държи като свиня от доста време насам и загубата на бебето вероятно няма нищо общо.

Не сме говорили за жилището.След като ми каза че иска развод,ме избягва.Прибира се след като вече съм си легнала.Опитах се да говоря с него ,но ме избягва или просто казва имам работа и излиза.
Казва че ще си събере нещата и ще ме напусне.А в същото време обяснява на наш близък приятел как си обича детето и че не иска детето му да живее без баща.

Гузен е.
Напиши му го - какво и как очакваш да се случи?

Охх, милата, сега си в трудно положение.
Най-добре го помоли да се изнесе, определи му някакъв срок, защото тази неизвестност те побърква. Предложи му уж да си дадете време, уж, че искаш той да е щастлив, манипулирай го. Докато той се чувства виновен, си задвижи нещата, говори с адвокат. Като поутихнат страстите, изцеди го на макс, дай му да подпише споразумението и да приключвате.
А ти вътрешно се настрой за развод. По-добре го пусни, ще намериш друг. По-добър, който те заслужава.

На 35 години сте, млада. Ще намерите друг мъж дето да ви уважава …..

Не е искал, защото е имал друга. Съжалявам за вас и детето ви, намерете начин да останете в жилището, да плаща издръжка и се разделяйте. Ще намерите щастието отново с друг човек, когато се излекувате и съвземете от раздялата. А и животът не е за да живеете в нещастие и компромиси заради някого, дори заради детето. Ако вие сте нещастна, и то ще е такова.
Мъжете са такива мишоци, когато трябва да се оправят отношенията. Никога досега мъж не е идвал при мен след тежък разговор да се изясняваме, винаги се крият, чакат жената да им се моли едва ли не.
Намерете си достойнството, облечете го и започнете наново. Къде живеете?

пред приятели и познати ще се прави на жертва, не се учудвай..
ти му кажи, че с теб ще се разделя, не с детето - да не се прави на ощетен..
кажи му, че оставаш там където сте, никъде не си тръгнала да се местите с детето..
нищо чудно и да планува да ви 'изгони' далеч от погледа му, ако не сте от същия град, за да се развява необезпокоен и свободен с новата изгора..

Нищо не можеш да направиш, когато някой не те обича!
Събираш се, даваш му развод, опитваш се да се разберете временно ти и детето да останете в жилището.
И започваш да действаш.
Не си виновна за това, че не те обича!

Добре, че те напуска! Че иначе ти трудно би взела това решение. Той обижда детето ти и го кара да се чувства нежелано - това е непростимо. Наложи си да не го чакаш, създай уютно чувство на щастие у детето ти - кажи, че двамата ще сте си по-добре, че тате е станал особен и не го щеш вече, "вече няма да има кой да ни мрънка", "толкова е хубаво и весело, че сме си двамата, а аз никога за нищо на света няма да те оставя, дори когато ти се сърдя понякога". Децата се тревожат за чувствата на майките си, така че играй го щастлива и спокойна.
Може да срещнеш друг, а може и не - не губи себе си! Животът е прекрасен и без мъж. Ще видиш как ще ти хареса да ти е проветрена главата, а не да тръпнеш онзи от какво няма да е доволен този път.
Според мен той ще опита да се върне. И ако го пуснеш, всичко ще започне отначало - обич, подкрепа, обиди, любовница.

Хубави съвети се дават на жената, да говори с него, обаче  как да стане с човек който не иска. Блъска се в стена от мълчание и какво ще му се моли на гърба, докато излиза от стаята? В такъв случай пълен игнор на нахалника, без “добър ден” даже, без манджа и ризи в гардероба, то много лесно да мълчиш като пукал, ама да се възползваш от екстрите вкъщи.

Съжалявам за загубата ви, но от там нататък - за мен в поведението ти има не само мазохизъм, но и доза егоизъм - към детето ти. Реално той се държи потресаващо с майка му, мачка я, а и то, горкото, му пречи и е ненавиждано. Дължиш на детето си да се стегнеш и вместо да се влачиш от любов и самосъжаление, да опиташ с всички средства да му осигуриш нормален живот и да не е заобиколено от такова поведение.

Съжалявам за ситуацията, в която си изпаднала, Qncheto21. Развод по взаимно съгласие бих дала на този, само ако припише имота директно на детето.

Какво има да говориш с него.
Екстра, решил е той да се изнася.
В едно легло ли спите още. Да се изнася от там.
Спираш да му готвиш също, да му переш.
Гледаш си само теб и детето. Дръж се вече като щастливо разведена.

А ти започни да говориш пред всички как той се държи с теб, как те  е обиждал и докато ти си бременела, той е имал любовница.
Аз бих ги разказвала тия работи.
Плюс  и как детето му омръзнало и искал тишина и му тежало детето.
Та такива неща бих казала на тия познати дето така им казал.
И се консултирай с адвокат веднага.

Никой мъж няма нужда от прислужница, нито от работохоличка. Това е истината, но винаги, когато съм я казвала, думите ми са били изопачавани. Не си ли обръщате достатъчно внимание, любовта излита. Затънете ли в битовизми, спрете ли истинската комуникация/ личната, партньорската имам предвид, детето е отделна емоция/, всичко отива по дяволите. Никой не е застрахован от това другият внезапно да спре да обича, но масово не се разбира, че сме повече от едното наяждане и обличане. Но тук ми се струва, че е друго; изначално ви е обичал недостатъчно, така като чета какво е било отношението към вас. Вие сте имали предостатъчно любов, но тя не се прехвърля. И никакво оставане в неговото жилище. Това е въпрос на достойнство. А и няма да можете да изградите новия си  живот така. Борете се сама, защото сте сама реално. Ако парите ви притискат, две стаи под наем, минимизиране на текущи разходи, докато може да си позволите друго. Никакво споделено попечителство, ще побъркате детето. Приемате, че детето е изцяло ваша отговорност и не мислите за изневярата на мъжа си, а за бъдещето на детето си. Той евентуално най-много да го вижда по график, толкова, нали иска свобода и спокойствие. Дайте му ги, дайте му това, което иска и продължете напред. Приемете обстоятелствата възможно най-бързо. Никога, на ваше място, не бих останала в неговия имот, та той се подиграва със собственото си дете. Така сте му на тепсия да ви обърква, тормози още и т.н. Не може само да се радва на детето, да е баща по документи, а вие да понасяте целия товар. Приемате, че всичко оттук нататък зависи от вас и се борите самостоятелно за двете ви.