НОЕМВРИ вече е далече- на четвърт годинка става нашето човече

karil, мацка, страшна си !  повдигна  ми настроението

Имам един въпрос, майчета. Кога и дали се сменят бибероните на шишетата?

Май не се изказах правилно. Имам предвид биберони с по 2,3...5...10 капки.. говоря малко наизуст де ам това е въпроса

pebble  аз знам че се сменят на 3 месеца
 
 

Карил, тенк ю за сутрешната песничка

Момичета-а-а-а-а-аааааааааааааааааа! Снощи запалихме и разгоряхме червения фенер   Не му устоях на таткото, най-накрая

Абе не беше като първия път, аз май бая се бях наплашила, но определено си беше странно  

благодаря на Мишенце и останалите майчета, които писаха за гимнастиката. То и аз май реших, че пластмасовите са по-добри, но коя? Засега съм "избрала" Делукс на Чико, но ми се иска да знам отзиви.

Цвети и аз мисля да спра да изварявам водата, особено ако ползвам Девин с розовия етикет. Аз иначе преварявам вода от чешмата, но след няколко пъти като ми остана варовик по дъното на тенджерта като тебешир, бая се стреснах. Все пак иначе мисля, че е добре децата да свикват с водата, която след това ще консумират.

Вени, аз пък тези последни дни хапнах здраво и сега съм отново Памела Андерсън. Иначе от тези разходки съм разбита.

Мами, вчера времето беше супер и с бебока седнахме да хапнем за пръв път на истинско заведение. Като дойде лятото ще ни е супер   - дечковците още няма да са много големи, че да искат да щъкат, и ще можем до късно да сме навън, на заведение с приятели.

Чакаме ви да дойдете от Софето на почивка. Август е супер подходящо време и за дечицата ни!

Ние днес приключихме с Урсофалка и сега чакам да видим дали акото на Лина ще възвърне предишния си цвят, че много ми зеленее нещо.

Пебъл, за бибите = ако са каучукови - на 1 месец, ако са силикон - на 3 

Карил, невероятна си! Сбъркала си си професията, самородно поетично злато! В това гадно, дъждовно време ми е адски криво и само твоето " добро утро" в мерена стъпка ми докара усмивки.  Благодаря! Май днес ще ни се размине разходката....
 
Ивиче, ама много е сладка Ваяна-сладурана!  Вие вече с бодита с къс ръкав ли сте? А още не смея да му сложа такива. Я кажи, ако сме само на кърма /засега е така/, няма да захранваме още, нали?  А за секса - и трите пъти ме боля, последния път малко по-малко, но общо взето направо ми се отщя! 

Карил, браво!!! А ако го гушнеш Дани при теб не спика ли- на нас това ни е спасението

Чак сега успях да разгледам новия бебешки албум- много са ни сладки бебчетата, ей!!! не можах дори за себе си да харесам някоя снимка- фаворит- тъкмо си казвам- ето тази е! и отварям следващата- Lightblue , много лъчезарна и сладка мама си. Татито на Ема получава много поздравления от мен за снимката с книжката, но май наистина трябва да промени четивото . Нашият тати също прекарва доста време с дечицата, но не съм се сещала да го снимам- ще поправя грешката

Тоя гаден дъжд ни развали разходката   Карил, тия дни като не вали ще отскоча на разходка до Заимов, защото много харесвам този парк и имаме ходене до Шейново

Карил браво за готиното стихче, много ме развесели - и аз от известно време съм от недоспалите мами - както в продължение на 3 седмици Ема изобщо не се събуждаше, така от 2 седмици ставам по 2-3 пъти но нощ  Забелязвам обаче, че го прави не толкова от глад, колкото от това да задоволи сукателния си рефлекс - дали пък не започва мъчението със зъбите  , но определено е по-неспокойна нощем. Добре, че татито тази сутрин я пое за 2 часа, та аз да си поспя малко.

По въпроса за свекитата - аз имам свеки-мечта - първо живее  друг град, второ - много е разбрана. Опитва се от време на време да дава акъл, но не натрапчиво и все пак аз я изслушвам, защото е изгледала две деца все пак, а е и с медицинско образование. Тя също ме слуша като й давам нареждания, а и винаги е на моя страна по отношение на някои търкания с Виктор - направо сме се съюзили с нея, за да го вкараме в правия път (знаете - хвърляне на чорапи, помагане в домакинството и т.н)  А също така много ме глези - като дойде вкъщи или ние като й отидем на гости не дава нищо да пипам, нито да готвя, освен ако аз изрично не настоявам, постоянно ми казва да си почивам, купува ми подаръци и то големи, а бе наистина не мога да се оплача 

По отношение на ските - в Австрия видях 3 годишни мушмороци, които караха страхотно ски - навсякъде имаше ски училища и по някой склон можеше да се забележат група малки мушмороци да карат-качваха се сами и на чинийките и то заедно със ските, така че Ема на 3 годинки ще я качим на ски. Освен това аз знам, че при ските е хубаво да се започне толкова рано, защото детето няма още страх и бързо се научава, буквално за 1-2 , а колкото по-голямо става, толкова повече се вдървява от страх.

А ето накрая снимки от вчерашната разходка в парка зад Сити Център - времето беше трепач наистина
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=98926&photo=93
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=98926&photo=94
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=98926&photo=95

На мен също ми е удобно за среща в Скай Сити или на Плиска, така че който е наблизо да свирка за среща. А може пак да си направим обща среща в някой Мол или градинка, какво ще кажете?

karil, кефа се максимално на твоите постове.
Няма начин да не се засмея, когато чета написаното от теб.

lina d, вчера и тук беше слънчево, но днес вали ситен дъждец.
Така че си оставаме в къщи.
Ще се гушкаме, ще си пеем песнички, а когато заспи Иветка аз ще си "начеша" крастата /бродирам гоблени  /.

Хей, момичета незнам за вас, но аз немога  да се понасям с тези излишни 18 кг . Познати, които не са ме виждали от лятото не могат да скрият учудването си.

....няма разходка...
Анита 1,почвай диета..Аз съм на жито за три дни. Ако не кърмиш, разбира се.
Аз също качих снимки в "ноемврийската дружина"
Лелееееееее, не мога да се изкъпя, бе хора ДАНИ не заспива ...от 5.30 само за по 10 минути задремва два пъти На вас случва ли ви се..пък и реве като се събуди, само рев, незнам от кво
Ааа, да ви се оплача вчера получих от Гърция Инфакол. И нощес не съм го затворила след като съм дала на бебо. Сутринта го взех и ...прас на пода, разля се ..2\3 ги няма.. ама добре, че имам още едно шишенце..

Ей Карил просто НЯМАШ РАВНА!!!

Днес вали и няма да има разходка. По този повод само моят разбойник ли не е по разходките? Издържа в количката максимум 3 часа като през това време се върти, плюнчи, мрънка... за спане не може да става и дума. Мисля, че му е скучно в количката не може да си разглежда хубаво, а и предпочита да се разхождаме, а не на едно място. Какво да ви кажа - МЪЖЕ. Иначе аз от моя не мога да се оплача. Вечер като се прибере се занимава с малкия и задължително той го храни тогава, а и Митко много му се радва, но за свекърите не ми се говори. Не съм писала досега, защото ми беше много болно.

Когато се роди малкият се обадиха да ми честитят толкова много хора, но не и свекърва ми, което доста ме учуди, защото се разбирахме (  вярно, че се виждахме 2 пъти в годината те са от Ст. Загора). Като се прибрахме вкъщи той се обади и каза, че е смъртно обиден, защото детето е кръстено на баща ми, а трябвало първороден син да се кръсти на него при положение, че дъщерята на девер ми е Гергана на него. Мъжът ми се развика и каза, че в такъв случай няма да видят детето и наистина той досега не го е видял. А от години с мъжът ми решихме, че като имаме дете ще е Димитър или Дария. Свекърва ми идва, но не го е гушкала и каза на майка ми обидено, че не й го давам. И е така. Ако знаете колко обидена се чувствах тогава и колко плаках. Как може някой да не иска да види собственото си внуче заради едно име. ох спирам, защото пак ми стана криво, но въпреки че ужким се оправихме на мен нещо ми се преобърна и вече не ме интересуват.    

Съвременна притча

Двете бебета и Мама
Eто нещо разтоварващо :


Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Горис страхотна е тази притча 

А ето и от мен нещо цапнато от темата на октомврийките

ВИНА
 Децата!Колко сме виновни                                          Несвързано си казват нещо,
пред нашите деца!                                                       крещят с възторжен вик...
Те идват на света спокойни,                                         А ние искаме да знаят
с усмихнати лица.                                                          те нашия език.
Те с въздуха воюват                                                      Да се страхуват от морето,
само с ръчички го ловят.                                               от всеки стръмен връх-
Съсредоточено разглеждат                                          да имат чувството за пропаст
край себе си светът.                                                      и чувството за смърт.
А ние-строги и себични                                                 Да бъдат трезви и разумни
дресираме ги -как                                                          във тоз практичен век,
по-бързо трябва да пораснат                                       покорно да се подчиняват
и с нас да тръгнат в крак.                                             на силния човек.
И сърдим се,щом те прегъват                                        След победителят да тичат.
по твърдия паваж                                                          Да нямат собствен глас.
крачетата си нестабилни,                                             По всичко всъщност си приличат
когато свири марш.                                                        единствено на нас.
Те,като луди пеперуди                                                  И те-недетски-безвъзвратно   
вървят по свой зиг-заг,                                                  навлизат в зрелостта
към някоя седефна мида                                               и губят своята наивност
или към някой мак.                                                         и свойта чистота.

                                                                                       И стават като нас-бездушни,
                                                                                       но малко по-добри...
                                                                                       И може би ни оправдават...
                                                                                       Прощават ни дори...
   

Кумът ми е sales manager на Водица. Казвай къде да зареди

Гадамер, и твоето е страхотно! Ще си го копна .
И Карил пак е във вихъра си, страшно много се радвам .

Karil, goris, gadamer напълнихте ми душата   
Момичета казвайте лек срещу кели-май така се казваха коричките по главата на беба. От самото начало я мазота със зехтин по тиквенцето, защото знам че могат да се образуват такива неща и те въпреки всичко се появиха и то чак сега  Не им ли е късно вече 
Който се интересува от упражнения и гимнастика за бебета да ми даде само диск, ще му запиша филмче, една приятелка ми го даде.
Времето се оправя, отивам на разходка. Приятен ден на всички и мнооогоооооо целувки на мъниците 

 Привет мамки!!!
  Мони много ми стана мъчно мила и на мен ми се случи нещо подобно ама не със свекитата-те са златни ами с моите родители-ама няма да говоря за това,че и аз ще се разтроя .....
   зА ГИМНАСТИКАТА
http://images13.snimka.bg/002170069-big.jpg
купихме я от Илиянци като се влезе в централното хале -закритото веднага насреща има щанд с детски играчки -дано ме разберете
  Мамиии имам едно предложение:хайде да направим една статистика:кои мами(от кърмещите)пият кафе,кола и ядат шоколад и се оплакват от нервни бебоци (постоянно мърдане на главичката докато спи,стряскане и т.н)за да видим дали се дължи на това
Ох имам ощте да пиша ама после ,че Иво е киселаш

Karil, goris, gadamer, опоетизирахте този сив и мрачен ден!!!
Мони, не се коси. Важното е, че мъжът ти те подкрепя. И както казваш нали са от Ст. Загора - не ти се налага да ги виждаш често. А иначе те губят като не виждат Митко.
Аз напълно те разбирам, защото и при нас имаше проблеми с името. Ние също предварително си бяхме решили да си кръстим детето Алекс. Месеци преди да се роди споделихме със свекъра ми, че няма да кръстим детето на него - дори обмисляхме да се казва Мариян (като баща си) само и само да не се сърди. Той не реагира по никакъв начин и ние решихме, че всичко е наред. Но уви. Когато родих родителите на мъжа ми дойдоха и в момента, в който разбраха как ще се казва детето стана старшно. Едни сръдни, едни обиди и тежки думи по адрес на мъжа ми. Разбирасе аз бях виновна за избора на име (уж не съм била аз, но поведението им го доказва 100кратно)- нали аз съм чуждата в семейството. Свекър ми щял да се поболее, да получи инфаркт и да умре. Това било неуважение и подигравка и т. н. Не ми се обадиха за рожденния ден. А да не ви разказва колко погребална беше обстановката при изписването ни от родилния дом. А на всичкото отгоре стояха у нас цяла седмица и правиха фасони. Да си бяха тръгнали по-добре. И после при малкото ми кърма как да не спре с тези емоции при това и след тежко раждане? И на всичкото отгоре само ни притискат по всякакъв начин да прекръстим детето на Атанас - ама не ми харесва това име за малко бебче и това си е. Започнаха да тормозят и майка ми - да ни накарала да си променим решението. Не я оставят и нея на мира и я обвиняват, заедно с нас, защото била съгласна с нашето решение. Да не ви натоварвам повече, че има и още, но мисля че това е достатъчно, за да ви опише закостенелите разбирания на тези хорица. И с това ще запомня най-прекрасния ден в живота ми - раждането на Алекс. А мнението ми за тях беше коренно противоположно - дори спорих с майка ми и се скарахме заради тях, но уви, била съм сляпа и наивна.
А иначе за среща в скай сити и аз съм навита! Там е и Хиполенд-а