Кога децата спират да се "тръшкат" за щяло и за не щяло?

Бих добавила, че тръшкнето на децата не е винаги израз на някакъв каприз. Дъщеря ми например започна да се тръшка повече когато се роди бебето. Когато започнех да го кърмя например ме гледаше в очите и съвсем целенасочено започваше да прави някоя пакост, за да ме предизвика. Естествено казвах НЕ и тя се тръшваше. Това беше някакъв неин начин да покаже ревността си, иначе с бебето беше приятелски настроена. Но на нас с мъжа ми непрекъснато ни правеше номера. Другата честа причина за тръшканията, може би поне в 50 процента от случаите, е чистото неразбиране от моя страна какво иска тя. ДЪщеря ми е от децата, които доста малко говорят и не може да си поиска елементарни неща. И докато се разберем, обстановката се изнервя и тя прави криза. Всъщност аз под тръшкане разбирам не само буквалното просване на земята, защото всъщност тя не го прави, а просто крясъците и истериите за нещо.

В този ред на мисли, смятам, че редовното и непреклонно казване на НЕ при всяка криза на детето не е уместно. Ако поиска бисквита точно преди вечеря е ясно, че няма да й дам и я оставям да крещи. Но пък ако прави криза от ревност гледам да съм по-гъвкава - оставям я да си излее негативната емоция (в крайна сметка то си е нейно право, защото тя няма друг начин да ми каже, че е разтревожена) и после се опитвам да й отделя време само за нея. Понякога е трудно да се разграничат нещата и точно затова възпитанието е толкова сложно нещо...Ако беше толкова просто да кажеш категорично НЕ 20 пъти например и детето да спре, то тогава нямаше да си говорим сега за това, а щяхме да си разрешим проблема. 

Много говорите за това НЕ. Искам да кажа, че в едни случаи е - НЕ, а в други - може. Ще дам пример. На улицата НЕ трябва да ходи сама, а да ме държи за ръка, в градинката и на детската площадка - може. На терасата може да излиза, когато е топло, но когато е студено - НЕ.
Така че исках да кажа, че НЕ-то понякога е ДА.

При нас малкия започна да се тръшка и изпада в истерии, когато се роди сестричката му и то без причина.  Понякога незнам как да постъпя, малката е вече на една година а той продължава с това тръшкане.  Например вчера гледаше детски филм на компютъра и аз исках да му наглася монитора за да му бъде по удобно, но без да искам натиснах едно копче и той се рестартира,  И като започна да реве, да се гърчи, да вика, направо полудявам все едно няма пак да му пусна компютъра.  Направо незнам как да се справя с тази ситуация, опитвала съм да му говоря спокойно, да игнорирам неговите викове но нищо не се получава.  Ако може някой да ми даде съвет

Ооох това тръшкане, при нас сега започва. Вкъщи и по-леко, но навън дори се въргаля понякога. Аз не и обръщам много внимание, ама навън хората ме гледат и трябва, няма начин. Надявам се този период да отшуми, но като чета явно ще ни държи цяла година.

Да, навън като излезем на разходка най - много се тръшка, въргаля се по земята и реве.
На мен лично не ми пука от хората, но мъж ми много се притеснява като му почнат "кризите" на Пухкавия.

Същото е и при нас ... явно децата ни са с такъв характер  С тази разлика , че Мартин почти не реве . За сметка на това крещи и се кара на неговият си бебешки език . Даже и пръст ми е размахвал 
Днес пак както си ходехме седна на земята и хубаво се омърля ... Нямаше причина  Разбира се , оставих го на земята , обърнах гръб и след малко сам дойде . Когато го хванах за ръката , пак се тръшна .

Не мога да се съглася , че е само от възпитанието  Също така съм твърдо убедена , че с НЕ - тата не трябва да се прекалява . Все пак сега опознават света , ако за всяко нещо им се вика НЕ ще загубят интерес към всичко и ще станат свити и незаинтересовани от нищо деца ... Така мисля аз .

Има деца, които се тръшкат, и такива, които не го правят, както има деца, които бъркат в шкафчетата, и такива , които не го правят. За мен последното е невероятно, но е факт. Моите са от тръшкащите шкафобъркачи, и малкият определено слага батко си в джоба. А ние вече не сме зелени - минало ни е веднъж през главата. Не се трогваме от тръшкане и темподобни. Ефект - нулев. Тръшка се детето, явно отвътре му идва някак. Та мнението ми е, че е до характер.

Не става въпрос за самата дума....става въпрос за това да има твърди правила..... детето да знае какво може и какво не може ......естествено и тези неща се променят с възрастта....

Ами според мен не е до дете - до родител е - с което не желая да обидя никой.

Педиатърката на Дариа винаги ме съжаляваше за 'малкия ужас' който си имам  А тази жена все пак доста ги е виждала  Обаче се научих да й овладявам тръшканиците.

Ето сега е 2 седмици при баба си, защото има варицела и като се върне ме очакват две седмици на гооооолеми тръшканици.

Вярно е, че 'не' трябва да е 'не', но е добре да не се прекалява с него. Това, което повечето родители правим, когато сме нервни, е да прекаляваме с не-кането... и децата се изнервят и решават да ни направят 'на пук' както ни се струва, което не е така. Те просто искат да се утвърдят като личности.

Според мен възпитанието и отглеждането на дете е най-трудното нещо в света Трябва да се нацели точния баланс м/у позволени и забранени неща, за да може детето хем да не израстне подтиснат възрастен, хем такъв незачитащ нищо егоцентрик.

Другото е да си спокоен. И мен това:

Искам вода
Не в тази чаша
Не в онази....

и хайде рев и тръшкане... Но аз съм възрастния. Аз съм й майка и съм й не само най-близкия човек, а и човека, от който тя зависи напълно. В тази връзка - нямам какво да й доказвам. А тя се е родила 'вчера' и иска да се утвърди, да покаже, че вече е голяма, значима и важна... Колкото повече й го показвам - толкова по-спокойна става. От друга страна - има граници и те са твърди. Аз съм шефа и след като съм казала, че ръцете се мият след влизане у дома - се мият. Не ме е страх нито от писъци, нито от тръшкане, нито от сърдене, а в нашия случай има дори и "Искам в къщатата на тати.", което е подъл номер от нейна страна.   

Дариа имаше силно тръшкащ се период пролетта за около 2 месеца. Сега пак имаше кратък такъв /след празници прекарани с 'баби'/ за около 1 седмица. Другата седмица пак ще очаквам включване.  Но минават, научва се кога тя казва и кога аз 

И според мен е това. Моите деца също биват възпитавани по еднакъв начин, но Филип в момента проявява безумни тръшканици и ревове, докато на неговата възраст със сестра му се разбирах доста по-човешки (с обяснения и разбиране).
В същност за да получи нещо едно дете пробва най-различни начини, като в началото е тръшкането. После идва молбата и плача, а после (както с Кейти сега)-непрестанното мрънкане, превръщащо се в изнервяща досада 
Според мен периода на тръшкането минава тогава, когато детето проговори.

В моя случай тръшкането е, за да привлича вниманието ни, ако случайно решим да гледаме за малко ТВ или друго нещо, различно от него

Аз съм един и същи родител на две съвсем различни по характер деца, затова съм на обратно мнение. 
При Ивка "пубертетът" започна към година и половина и я държа почти до 4.
При Нети още не е почнал, а най- вероятно ще я размине 

Това наблюдавам и аз при леля ми, на всичкото отгоре е детска учителка, двете и деца са коренно различни, едното се тръшка, другото не 

ОК - да поясня: Има деца, които не се тръшкат. Има деца, които са толкова меки, че още първото им тръшкане е пресечено и толкова... Има упорити, по-силни натури, които изглеждат 'тръшкащи' се.

Родителят е този, които да се научи да предотвратява 'тръшкането', а не да се примири, че детето му било такова... В тази връзка го казах.