Предлагам вода между храненията. В началото беше голяма мъка, две глътки и веднага физиономия. Но аз продължих да давам и вече пие около 100 грама дневно. Нямам идея достатъчно ли е, но й е максимумът засега.
И аз давам да смуче парчета. Гризе, мляска, прехвъля от буза в буза. Знам, че препоръката е колкото е по-малко детето, толкова да са по-големи парчетата. Те нямат фина моторика, за да хващат по-дребни и да им е удобно. За да се превантира задавяне, не се дават малки парченца например морков на кубчета, както и кръгли и гладки плодчета като боровинки - трябва да се намачкат леко или да се нарежат. Хубаво и консистенцията да бъде по-мека, това също превантира задавяне. И също да не се бърка в устата на детето рязко, а най-добре то само да отхапва вместо да му се дава от друг.
Маце, май ще взема и аз една овесена каша и после ще минавам към паста, бисквити и т.н. А и без това от два месеца нападам едни бебешки бисквити - в магазина вече ме научиха като жената с бисквитите, които са ми безумно вкусни. Явно при мен качването на кила се случва след раждането
Та крайно време е да ги споделя с детето
Виж целия пост
И аз давам да смуче парчета. Гризе, мляска, прехвъля от буза в буза. Знам, че препоръката е колкото е по-малко детето, толкова да са по-големи парчетата. Те нямат фина моторика, за да хващат по-дребни и да им е удобно. За да се превантира задавяне, не се дават малки парченца например морков на кубчета, както и кръгли и гладки плодчета като боровинки - трябва да се намачкат леко или да се нарежат. Хубаво и консистенцията да бъде по-мека, това също превантира задавяне. И също да не се бърка в устата на детето рязко, а най-добре то само да отхапва вместо да му се дава от друг.
Маце, май ще взема и аз една овесена каша и после ще минавам към паста, бисквити и т.н. А и без това от два месеца нападам едни бебешки бисквити - в магазина вече ме научиха като жената с бисквитите, които са ми безумно вкусни. Явно при мен качването на кила се случва след раждането
Та крайно време е да ги споделя с детето
За щастие имаме мек килим под него, но има леко зачервено на челото. Беше в гнездото по гръб, буквално за 20 секунди с баща й се заговорихме за нещо и чухме "туп". Като я поглеждам, тя на земята по корем, забила главата в килима и мълчи. Ревна чак като я взе баща й да я гушне. След 5 минути вече се смееше, но ми стана ужасно криво. Хем знам, че почти на всеки се случва в някакъв момент, но си бях казала, че ще я пазя максимално. Ами не успях и ми е много гадно. 
Явно става все по-подвижна, защото днес сутринта пак се превъртя през гнездото на дивана, но тогава не успя да падне, а аз реших че е някаква случайност.