Запис, че съм я изпуснала. Събрала съм историйки, но само да намеря време.
И за да не спамя, нещо кратичко.
Не знам, кой е Мунята – аз, кучето или и двете.
Минала седмица бяхме на вилата за няколко дни. Съседите ни са етнически турци и тъй като имаха някакъв техен празник, съседката донесе по една мекица. Междувременно поиска и зарядно за айфон за племенницата й, която й дошла на гости. Родителите ми са ни научили на нещо много грозно – да не ядем от непознати, та даже и да се гнусим?!?! Аз научих мъжа ми, детето и то върви натам… Та дадох едната мекица на кучето, което си тичаше по двора и се прибрах. След около час чувам, че съседката ме вика на двора. Сетих се, че е за зарядното и излязох. Гледката, която видях ме караше неистово да избягам и да се скрия в най-тъмната част на къщата. Съседката стояща с отпуснати ръце и вперила поглед в кучето, то от своя страна, клекнало пред нея, радостно размахва опашка и в устата му – мекицата! Толкова много се засрамих! Малшанс… пропуснах факта, че когато кучето е нахранено и му дадеш нещо вкусно, не го яде, а само го разнася. Още не съм върнала чинията. Не знам, как ще отида. Има да се пуля.
Сетих се още нещо за същата съседка. Говори на силно развален български и понякога едвам се сдържам да не се разсмея. Една сутрин пиех кафе на двора и тя ме пита дали съм се уплашила от снощната буря. Казах й, че нищо не съм чула и тя супер възмутено:
- Е, как бе джанъм? Цяла нощ гърмя, РЪМЖА, много страшно беше!
Щастлив и усмихнат ден!