В момента чета ... 89

Снощи дочетох "Докато лимоновите дръвчета растат" - оценка 4/5*. Интересна история за войната в Сирия и за хората там. Тежичка е - има бомбардировки, нападения на невинни...
След нея уж само да видя за какво става дума и то хванах, че прочетох "Аеростати" на Амели Нотомб. Приятна книга, която сядаш и четеш на един път. Преди години последно съм чела нещо от авторката и сега се радвам, че заради препоръки на една дама, пак я намерих.

Гледах “Където пеят раците” и имам въпрос към челите книгата - как реагира Тейт накрая и става ли ясно какво е станало всъщност? Във филма нямаше нещо особено, но ми е интересно как е в книгата. Не знам дали да си струва четенето вече след филма, който ми хареса всъщност.

Прочетох "Месец под вишневия цвят".  Не е лоша книжката,  има интересни неща за Япония споменати, но не ми допаднаха някои неща. Моментите с връщане към миналото или поне по-голямата част от тях ми бяха излишни.
Някои от решенията на героите за мен бяха меко казано абсурдни, но може и да има такива хора, знам, ли. Няколко прости примера:
Оценка 3.5/5.

Продължавам с "Тихи години".

Прочетох историята на Невена Коканова. Легенда. Разбирам,защо Блага е написала “ Отклонение” за нея. Нейната история ме трогна ❤ Не само за голямата й невъзможна любов с Раде а и големите трудностите които е имала и е успяла.  Прекрасна  жена ❤

Аз се мъча с "Парфюмът на изгнанието", дадоха ми я с гореща препоръка, но тегаво върви. Малоумна главна героиня, засега 😂 Елементарни, прости изречения описващи баналност след баналност. Дано да стане по-добре нататък, темата за арменския геноцид е достатъчно сериозна, за да се подхожда пет за четири към нея.

Здравейте, слушах в Сторител и вече финализирах "Мамник" на Васил Попов. Четящият е Владо Пенев.
Искам да ви кажа, че по-хубава съвременна българска книга скоро не съм чела.
Историята е написана изключително добре и много професионално. Езикът на писане е много добър и много ми допада. Особено частта с трънския диалект, тъй като аз съм от близък до там край и ме върна в детството...
Стилът на романа също е много добър. Има от всичко в него - има драма, има хорър, има комедия, също криминални мотиви и даже една изненадващо чиста и хубава любов. Има много, много фолклор... Краят също е отворен и приятен. Въобще, какво да искам повече от един роман!
Авторът има невероятно чувство за хумор и с радост бих се запознала с него, за да му кажа тези неща лично.
А Владо Пенев - на него шапка му свалям... Невероятен талант. Често слушам книги, но досега така добре четени - не съм. Попадение голямо е, че Васил Попов е имал късмета този човек да му прочете творбата.
Значи... Владо така влизаше в образите, че просто имах чувството, че те оживяват пред мен. Да не говорим, че много умело е хванал хумора в книгата и мъдростта на героите.
Не зная дали аз щях да ги уловя така добре, ако бях започнала сама да чета.
Препоръчвам със сто ръце и крака... Книгата много, много си заслужава, а който обича да слуша - според мен е по-добре така да се запознае с нея.
И да не забравя - за пръв път от много време насам чета книгата, в която всички образи да са така добре изградени и толкова много всички от тях да ми харесват. Особено влюбена съм в майката на Божана... Много интересна жена. И в Божана и Лазар, разбира се. И във всички останали... Че даже и мамника дори харесвах... макар да не искам никога и по никаква причина да не го срещам... Странно, но дори той в себе си носи своята красота и донякъде разбирах защо действа така.
Ох, много се вълнувам, че си имаме такава книгата и такъв добър писател!

Взех от библиотеката Остатъкът от деня

Заинтригуваха ме положителните коментари за романа Светулки зад решетките на Мира Добрева в Goodreads. Някой чел ли я е? Ако може отзиви от най-верния ми компас - вие, Момичета и Момчета в тази група, моля. 🤗

И в книгата, и във филма, става ясно какво е станало.

Дочитам "Малкият приятел". Харесвам този напевен стил на писане, който те кара да мечтаеш за летата в южните щати, за верандите и задните дворове, за старите автомобили, карани от изискани дами... и тъмната страна на тази идилия, разбира се. Нищо кой знае какво интересно не се случва обаче, в тази доста обемна книга, а натрапчивото присъствие на змии е почти отблъскващо. Не разбирам и заглавието, освен ако няма някакъв обрат в последните страници, което би било някакъв шок, имайки се предвид колко мудно и спокойно върви историята.

Аз ще я почвам довечера и ще дам отзив👍!
Сега съм на Маркес “През август ще се видим”-коментарът е излишен,грабна ме от първата страница.Жалко,че е кратичка.
“Малкият приятел” ми е планувана също,стои от 2г закупена,оставила съм си Тарт за лятната ваканция,за да е пълно удоволствието.

Тарт е такава, многословна. Аз много харесах "Щиглецът" и "Тайната история". "Малкият приятел", обапе, не можах да довърша.
"Заветът на водата" и "Да срежеш камъка"  ги имам свалени на английски, ама кога ще стигна до тях..... Лятото, надявам се....

За свой срам ще споделя, че нищо не съм чела от Дона Тарт.
В плановете ми е, имам книгите ѝ на четеца, но кога ли ще стигна до тях...?

Чета в момента "Свирепа зима" на Ким Фабер и Йени Педерсен. Тази книга е първа част от датската поредица за детективите Сине Кристиансен и Мартин Юнкер и за момента никак, ама никак не е лоша.
Увлече ме и ще чета и следващите две книги от поредицата, преведени на български.

Преди нея прочетох "Единствени двама" на Тейлър Дженкинс Рийд. Изненадващо ми хареса.
Приятна и четивна, повдигаща много въпроси книга. Тейлър Дженкинс Рийд умее добре да пише т.е. така, че да се хареса на читателите

Четох също така и разказите от сборника "Докъде се издигаме в мрака" (Секуоя Нагамацу).
Антиутопични и мрачни. Добре написани, но натоварващи..

Happy Mijjj, благодаря че писа за “Докъде се издигаме в мрака”, видях книгата - публикувана от теб в друга тема и щях да питам за мнение. Такова подозрение имах за нея, предпочитам в такъв случай да я отложа.
Засега здраво съм затънала във фентъзи жанра, предполагам че в близко време това ще е основното, което ще чета.

Дочетох "Двойно убийство" (книга за Поаро), която бях започнала, след като зарязах "Към края" на Сандерсън. Не е лоша, не си я спомням, но намерих някои общи неща с други романи за Поаро и се досетих какво горе-долу ще стане. Напомни ми за един цитат на Ариадни Оливър - алтерегото на Агата Кристи - "Написах над 40 романа, а хората още не забелязват, че всичките са едни и същи"
Брутална е! В тази книга също е включила себе си - Ариадни е описана като мощна внушителна жена, подобна на галеон. Интересно защо Кристи в адаптациите винаги е представяна от актриси, които са дребни и крехки на вид. Може в ранната си младост и когато е била аптекарка да е била такава, но в по-зряла възраст, когато вече е известна писателка, тя не изглежда по този начин. Някак си е неуважително - все едно тя не е достатъчно добра каквато е и е трябвало да я разкрасят.

Сега чета втори том за съдията Бао.

Вчера се сетих за Котаро Исака - впечатленията ми от него като автор бяха смесени, но щом ми липсва, значи повече ми е харесал (отколкото подразнил). Видях, че има излязла книга от миналата година - "Богомолка", мисля да си я намеря. А тази година ще излезе още една книга за Нанао (Калинката от "Убийствен влак") - "777" - също ме интересува.

Всъщност не, ако не броим предположението на прокурора, което е представено пред съдебните заседатели (във филма).