В момента чета ... 89

Темите за гордостта, властта намирам доста интересно и умело застъпени при някои класически фантасти и фентъзи автори (а също се забелязват и при по-съвременни- Абъркромби), а паралелно смятам да започна да чета и предисторията на Дюн - Родът Атреидес. Една от другите книги, които сега чета - на Стивън Кинг “За писането…”, също много ми харесва, заради интересно описаните автобиографични моменти, много сладкодумен разказвач е (нищо че някои изразни средства, тук-там използвани не са съвсем по мой вкус, но пък те си имат своите цели).

Аз, хора, точно приключих Стивън Кинг "Харесвате го по- мрачно". Всички разкази и новели ми харесаха, но аз съм фен от дете, така че не мога да съм сигурна дали не е защото съм пристрастна Увлича ме начина му на писане, сюжета си върви много приятно- отдавна не бях чела до 3 през нощта. И спойлер:


Сега ще си почина половин ден за да обмисля следващата книжка коя ще е

За любителите на Луиз Пени да отбележа, че от днес (21.06) започва сериалът "Трите бора" по Fox Crime - по поредицата за инспектор Гамаш. Всеки петък от 22:00 по два епизода, с повторение в понеделник следобед.

Днес приключих книгата от юнския книжен клуб-"Проектът Аве Мария" - дадох й 3,5* и то само заради единия главен герой. Като цяло имаше интересни моменти, но и много описания, много бавене на действието. Спокойно книгата можеше да е поне със 100 страници по-малко. На моменти не ми беше интересна и затова я влачи толкова много време.
Ще видя днес с какво ще продължа.

Започнах я вчера, изчетох доста положителни мнения от съфорумци и наистина съм впечатлена!

На мен ми върви ужасно трудно Не е моето

На мен ми хареса, когато я четох, не ми се видя бавна или прекалено дълга.

Нещо смешно от Граф Монте Кристо:

Италианската кухня била една от най-лошите в света Написано от французин! Друго са си охлювите и жабите.

Почти завършвам "Гласът" на Арналдур Индридасон. Какви са тези исландски имена, много ме затрудняват - Ерлендур, Сигурдур, незнамсикакъв дур
Странно написана книга, някак хаотична, без особена последователност в събитията. Историята е интересна и различна, но тази несистематичност ме обърква. Мисля, че няма да продължа с другите книги на автора.

Аз и преди бях писала, че според мен основната причина книгите на Арналдур Индридасон да не се възприемат добре от повечето български читатели е мега-странният превод на преводача (исландец).
Друго си е българин да превежда от чужд език на български.
Ако преводът беше по-читав, книгите щяха да ми харесат много повече, защото имат потенциал за това!

Сега като се замисля,наистина преводът не е ок. Понякога срещам странен словоред или не добър изказ.

Свърших "оная странна" книга на Фредрик Бакман за "обирджийката". Втора ми е - след "Човека Уве". Сега имам чувството, че аз съм младеж, седнал да поговори с дядо си и той ми разказва такава история. И двамата знаем, че ще ми е интересна и необичайна. Чудя се как да ви го обясня по друг начин, но да запази ведрото чувство, което ме изпълваше, докато четях. Когато споменах 10-тина дена по-напред, че съм я отпочнал и "какво, аджеба, е това?", я опреличих малко на пънк - ами нещо такова е. Ама не като на Стърн или Макюън. Един "чичо" Фредрик, който се подсмихва и с очите си и ми казва, че има разни хора и такива истории, за които и не предполагам. Всъщност, може би, могат да се измислят, ама са си истина, той бил свидетел. Ще го изчета Бакман - имам го вече предвид за моменти, когато някак ми е сиво в ежедневието.
Но споделям тук друго "откритие" (никога не е късно, нали): Крис Павоун - привършвам "Чужденците" и за съжаление не откривам повече от още 1 е-книга, с която да се порадвам.
Хм, вероятно това е шпионски роман. Не е нещо, което след 20-та стр. да реша, че ще препусна за една нощ. Харесва ми като история, стил, възможните познанства с няколко кътчета на Европа и живота там; харесва ми, че още не знам - не как ще свърши, а кое е най-важно в историята. И затова чета внимателно (но не напрегнато) и чакам да разбера как ще завърши този епизод от живота на всички замесени там...

ПП. Не е важно, но ми беше неприятно: отдавна не бях държал книга, където фрази от чужд език (тук не са термини, а цели диалози), не са преведени под линия - или понеже се повтарят във фраза надолу и вече на български. Тук са на френски (език, който ми говори малко и от "10-те задължителни фрази" аз знам май 4-5). На някои места просто се чудех какво казват.

И аз се чувствам така когато чета Бакман. И Юве, и Брит Мари, и бабата, която праща поздрави и се извинява се такива едни образи. Странни, дръпнати, но много човечни. И ти стават близки. Бьорнстад е различна. Но който се е "зарибил" с Бакман ще прочете и нея, макар че/според мен/ е излишно дълга и с повтарящи се случки в поредицата.

Аз се влюбих в Бакман след "Всеки ден пътят към дома става все по-дълъг". Толкова кратичко книжле, а всъщност толкова съдържателно произведение. Великолепен и любим е Бакман.

"Тревожни хора" ми е една от любимите книги на Бакман, чела съм я 2 пъти и сигурност ще е прочета някога отново.
Сега чета "Предел на забравата" от Сергей Лебедев и просто не мога да я оставя - това е книга, в която всичко говори - и хората, и техните сенки, предметите и сънищата, които чертаят пътека към паметта за незапомненото. Абстрактна е на моменти, но историята на героя, който търси, е леснопроследима и последователна, стига читателят да е отворен за едно по-различно пътуване, изискващо отдаденост на думите и изострена чувствителност към най-дребните колебания в пространството, създадено от поетичния език на писателя.

"Бьорнстад" ми стана една от любимите книги/ поредици. Чела съм и "Тревожни хора", беше ми леко странна, става като цяло. "Брит Мари" я зарязах, много неприятна ми се стори героинята.. Имам "Уве" на четеца, но все ме е страх да я започна, че да не се разочаровам тотално. Общо взето явно Бакман не е моя автор, като изключим "Бьорнстад".