До астрала и обратно... или какво има "отвъд" -2

Не Ти е сърдит. Там няма чувства. Има само информация

Там има любов като "чувство", но не по начина, по който я разбираме тук във физическия свят. Нашите понятия се различават поради наслагвания от култура, вярвания, разбирания и от сорта.

Как ще няма чувства,бе🤣🤣🤣🤣. Твоята същност нали е изтъкана от различните емоции...Да не си мислите,че е само нирвана там....И много хумор има даже

Препоръчвам ви книгите, които чета в момента, на Мат Фрейзър: https://www.bard.bg/book/?id=2770

Защо да идваме и да преживяваме разни неща, ако там ще пазим само информация.
Ако тук си лош, нагъл, там няма как да си по-добър и лошотията да стои в база данни. Както тук усещаме и горе предполагам.

🙂 различно е, от това как си представяш нещата. Ще е много дълго да го разказвам, затова ако имаш възможност да прочетеш книгите на Роберт Шварц "Планът на душата ти" и "Талантът на душата ти" ще разбереш защо тук сме каквито сме и оттатък сме различни. Няма нищо случайно, идваме с определена цел и предварително сме избрали главните насоки в живота, който ни предстои да живеем, както и хората, които ще ни помагат да осъществим тези насоки. Всичко е предварително обмислено.
Оттатък не е горе, а е около нас, преплетено е с нашия свят, но повечето не го виждаме, само косвено се досещаме и усещаме съществуването му.

Наоколо и малко нагоре, така си го представям.
Както the_demon казва, същността ни е изтъкана от нашите емоции и тази същност формира душата ни, която не е по-добра или по-лоша, а такава, каквато Е, тук и там.

Това ме замисли - как ли е наистина? Според мен с всеки изживян живот трябва да ставаме по-добри. Тоест с всеки живот тук се самоусъвършенстваме, съответно ставаме по-добри, по-емпатични, по близо сме до божествената частица - тази всеобхватна любов, която тук няма как да изпитаме. Така го схващам аз.

Емоциите идват от емоционалното ни тяло (ефирно) и не е вечно. Отделя се, не толкова бързо както физическото. Преживяване Карма тук на Земята, което ще се преведе като неща, които не сме изживяли и искаме да имаме опит за да достигнем съвършенството. Не е задължително да бъдем по-добри (по нашите си земни разбирания). Понякога за да изпитаме нещо  трябва да действаме като "лоши". После обаче ще се наложи непосредствено след преминаването ни оттатък да преминем период на лечение на душата. Оттатък никой не ни наказва или обвинява за това, че сме били "лошите". Всичко има своято място за усъвършенстването ни. Всъщност нашите души са съвършени, просто искаме да го почувстваме, изживеем физически и с това да обогатим себе си и цялото (Бог) от което сме частица. Толкова знам по въпроса. Не карам никого да вярва в това, търсете и намерете вашия отговор.

Благодаря за препоръката за книгата "Ние никога не умираме" на Мат Фрейзър. Точно това е,което резонира с подсъзнателното ми усещане за "там" (или поне силно се надявам да е така🤣😉)

Много се радвам,  че сте намерила утеха в нея. Сега чета втората му книга, но тя по-малко ми харесва. Ако Ви се чете още литература от медиуми "Докосване до Рая " от Алтаир,  книгата на Тереза Капуто и на Лорна Бърн, книгите на Силвия Браун,Линда Уилямсън и Джеймс ван Прааг.В момента не се сещам за други, но препоръчвам и "Умирайки, да бъда себе си" от Анита Мурджани, тя описва собственото си преживяване след изпадане в кома от онкологично заболяване, има и клипове с нея в нета. Силвия Браун описва какво е там в "Живот от Другата страна", има я и електронна.

И на мен втората му книга ми беше малко по -скучна...Обаче тези книги все пак ми дадоха отговори на едни конкретни въпроси ,които много ме тормозеха...и много дълго молих някой,някак, някъде да ми отговори...Та,Вие, съвсем не случайно се появихте и ме насочихте към тях. Още веднъж, благодаря ❤️

УИНКС БЛУМ, благодаря за насоките!
Припокриват ли се описанията на различните автори?

Имат общо, но при всеки намирам и нещо ново. Аз мисля, че и на всеки се дава да "види" докъдето е стигнало развитието на душата му, според преминатите уроци, а и може би и това, което за него е важно на този етап.  Това аз си го мисля, никого не ангажирам с мнението ми. Четете и вижте кое ще резонира с Вашата душа и Вашите усещания. 🍀

Здравейте. Чета темата от началото и искам да ви питам как всъщност различавате Астрала от сън? Имам от малка сънища, които са много необичайни като чувство, много пъти летя на сън и отивам на различни места, но по някое време усещам, че буквално нямам енергия и не мога повече. На сутринта имам чувството, че наистина съм летяла на сън, много е странно. Веднъж например бях в дом за сираци и се реех около тавана и трябваше да внимавам, защото знаех, че могат да ме усетят. Според мъжа ми съм преуморена и сънувам глупости но всъщност последните години нямам такива сънища, по - скоро сега съм преуморена и сякаш затова спряха. Как да знам дали това е било нещо различно от сън?
Чета, че вие можете умишлено да " пътувате" , при мен винаги е било просто като сън, не нарочно... Има ли как да се науча да го правя по желание?
И друго - понеже често пишете за връзка с другия свят, ще споделя и тук ( в темата за странни случки съм го писала) нещото, което ме убеди, че има " нещо"... По принцип винаги съм сънувала починали, които говорят с мен, но някъде месец след смъртта им повече не се явяват...
Та.... Имахме коте, което много обичахме.. разболя се и започна да получава гърчове, нямаше друг избор освен да я оставим в клиника за денонощно лечение.. Беше ми много мъчно.. една нощ както си спях, чух стъпки по ламината, усетих нещо като полъх как скочи при нас на леглото, после в бебешкото креватче и тогава се стреснах и скочих в кревата да видя бебето. Бях цялата в пот, събудих мъжа ми и му казах " чух стъпките й и беше тук на леглото, знаеш ли какво значи това.... Починала е и дойде да се сбогува" той ми каза, че е кошмар, но аз веднага звъннах в клиниката и лекарят ми каза " съжалявам, госпожо, котето почина преди минути"..