Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Ох, минах през това. Беше ужасно неловко и за двете ни. Защото я хванах да пуши в стаята ѝ. Как ѝ е минало през ума, че няма да разберем, не знам. Електронна цигара. Малко преди да навърши 17.

Споделих с татко ѝ и двамата я извикахме на разговор. Опита да каже, че е на приятелка и я е взела за малко. Разбира се, не ѝ повярвахме, но не задълбахме, за да не стане още по-неловко. Обеща, че няма да се повтори. Баща ѝ и изнесе (ужасно скучна за нея) лекция на тема здраве и как момчетата нямало да я харесват (сякаш нито едно момче не пуши). Аз бях много емоционална и откровена и ѝ казах, че в семейството от поколения имаме случаи на онкологични заболявания, включително аз самата имах такова и вероятността тя или сестра ѝ да развият също някакво заболяване се увеличава значително, ако пушат. Разплаках се без да искам, скочих да я прегърна, а тя се притесни от това и за пръв път от години не ме отблъсна, а взе да ме успокоява, че няма да се повтори. Звучеше, че искрено го мисли.

Баща ѝ завърши разговора с това, че ако тя е решила да пуши, ние няма как да я спрем. Просто трябва да си помисли и да вземе решение за себе си дали си струва риска. И чак такова удоволствие ли е това, от което не може да се лиши. А също и че всеки, който я подтиква към това всъщност не мисли истински за нея.

Много беше натоварващо и за трима ни. А за мен особено емоционално. Минах през всякакви фази, като основно се обвинявах, че някъде съм сбъркала във възпитанието или нещо такова. Това, че ме излъга също ужасно ми тежеше, но една близка приятелка, на която споделих, ме успокои, че е много логично първосигнално да излъже. Вероятно, ако бяхме здълбали щеше да си признае, но щеше да е мъчение и за нея, и за нас. Вярвам, че тя разбра, че ние знаем, че излъга. Усещат се тези неща.

В следващите седмици много я дебнех, дори без да искам и ми се стори, че веднъж пак ми замириса в стаята ѝ, но не съм сигурна.

Сега, няколко месеца по-късно, се надявам, че вече е размислила и не пуши. Или, ако го прави, то е наистина рядко. Има дни, в които не излиза, стои си вкъщи и очевидно не пуши. Което ме успокоява донякъде, че дори и да го прави, е много рядко и сравнително лесно би могла изобщо да спре.

Ако детето реши да пуши, няма как да го спрем. Само с добро. Забраните не мисля, че работят. Точно обратното. Особено при по-малките.

Като навърши 18 догодина, ще я питам откровено дали разговорът е свършил работа.

На 15 години е.
И аз не знам как да реагирам честно казано.
Не послъгва за пръв път.

И моят син лъжеше, ама много лъжеше, направо ме върна в онези години, наистина много гадни.
Аз лично само с говорене и то спокойно, гледах да минаваме през всичко. Синът ми, освен всичко, е от първия ми брак и вече беше преживял баща му да се изнесе, да живеем сами, после да имам нов съпруг, после да има сестра; отделно баща му не се държеше адекватно. Изобщо не му е било лесно, в никой момент. Ама и на мен, хич!!!

От моя опит (не с децата ми, които са по-малки, а от времето на тийн годините ми) на 15 ми изглежда трудно да се повлияе детето от родител, те тогава искат всичко да опитат. Освен да се говори и да се спрат джобните. Но много зависи от връзката между детето и родителите. Аз нямах особено добра с моите и съответно диалог по този и много други въпроси нямаше. Силно се надявам, когато дойде моментът моите деца да започнат с експериментите, да мога адекватно да водя диалог. А сега само подготвям почвата по отношение на информация и изграждане на доверие. Наказанията (тежките) и всякви по-хард мерки не помагат въобще, хехе, помагат само за влошаване на отношенията и увеличаване на изобретателността в лъжите и намиране на пари отнякъде.., което е не лошо непременно, работя от 16 годишна.
Та, ако имате добри доверени отношения, разговорите сигурно са добро начало.

Аз пуша, а дъщеря ми ми подхвърля, че съм долна наркоманка, което ме успокоява. Недай си боже да пропуши, не ми се мисли какво ще предприеме мъжът ми. Той е толкова краен по този въпрос, че аз пуша далеч от него, за да не го дразня.

Дъщеря ми откакто има компания, тръгна по купони. Седнах и й обясних относно пиенето на алкохол, понеже ми е ясно, че няма да си сервират сокчета. Казах, че се пие само един вид питие, в умерено количество и да не е на празен стомах. Последно беше на рожден ден с преспиване и ми сподели, че е пила малко розов джин, разреден с голямо количество розов тоник. Тя знае, че е ужасно грозно и неприемливо едно момиче да се напие. Не че одобрявам момче да се натряска, разбира се.

Утре с баща й заминаваме за уикенда на гости. За първи път няма да идва с нас, поканила си е приятелки вкъщи, за да си правят филмов маратон на някакъм сериал. Сами щели да си приготвят вечерята. Майка ми ще е вкъщи с тях, така че съм спокойна. Вкъщи няма алкохол, а тя пари за пиене няма да даде, освен, яко някоя приятелка не домъкне.

И мъката ми е, че юли заминава с компанията си на море. С родителите ще си направим вайбър група, за да се подкрепяме взаимно. Дала съм й точни инструкции и съм казала, че ако ги спазва, няма да се наложи да звъня на родителите на другите деца.

Лисичка,аз лично смятам/или поне за моето дете и мен е вярно/,че наказанията не действат.
Говорене много и намирай време по-често само за "майка и дъшеря".Каквото и харесва,това правете Не я обвинявай,нека се отпусне и да споделя и да те открие като приятел.
Мисля,че до 15 год.каквото е направено е направено.Не  може да се влияе много,но е важно детето да те има за приятел,а не враг.
Аз скоро ще се отписвам от тая тема.Детето ми е на 16,но минахме тийн периода.Сега отново имам приятел в нейно лице.
Слава Богу,тя няма желание да пуши каквотони да е.Както и да пробва забранени субстанции.Тук някои неща са легални.Около нея се ползват.Тя ходи по купони и събирания,но се държи.

Аз пък,  имам малко по различно мнение,  бих повярвала на детето и го направих в идентична ситуация. Намерих в чантата на дъщеря си, пакет цигари, тя каза, че са на приятелка и аз повече, не го коментирах. Аз  не съм  пушачка и няма начин, да не усетя миризмата  на тютюн и да приех го за истина, още повече, че до момента,  не съм я хванала в явна лъжа.

Слон да ги уважи всички, които правят оборот, продавайки на деца. И на всички с реклами на електронни цигари, които убеждават какъв чист планински въздух продават. Не че те няма да намерят начин да се сдобият със забраненото, но вече е брутално масово гледката на пушещи дребосъци. Аз бях в потрес, когато една сутрин засякохме 13 годишно познато дете, пушещо. Пробвах да я засека без да съм с наборката й и да помоля да сподели със своята майка, че вече е опитала. Скаро след това ги срещнах. Явно мама беше разбрала. Доверието е хубаво нещо и носи по-малко щети.
У дома, колкото и да говорим, може и да се изкуши. Дано да е запомнила поне, че ако реши все пак, да каже. Да видим как да не сменя видове и да не меша постоянно, защото мразя кашлянето. За съжаление точно около тази възраст 13-16 години, успяват да опитат, за да не се минат.

Мдам. Върна ме и мен в онези години с баш същите преживявания
Освен, че пушеше, имаше и приятелки, които крадяха. Най-вече козметика от магазини, то и сега е модерно. После и пари от моето собствено портмоне. Когато едната я хванаха и размотаваха по полиции, моята се отрезви и реши, че такива приятелства  не са й нужни. Тя и преди това беше възмутена, но продължаваше да се мъкне с тях.

А за рождения си ден на 14 беше решила да празнуват уж на някакво кафе, в прилично следобедно време. И аз спокойна, нали. Прибирам се малко преди тя да излезе и какво виждам - другарки и другари й помагат да мъкне пълни бутилки с алкохол, купени от близък магазин. Откачих! Първо вместо слона уважих магазина, касиерките и управителя. Ама такъв панаир вдигнах, че сигурно някой е получил инфаркт после, не знам. После я закарах все пак до кафето, за да не провалям рождения ден и предупредих бармана, че само ако ... нали!
Когато я хванах да пуши, я накарах да изпуши една кутия наведнъж. Пуши, повръща, пак пуши. Не помогна особено. Това е постъпка, с която не се гордея и не ви съветвам да повтаряте.
После говорихме, филми й пусках какво правят цигарите с организма... До 16 имаше бунтове, "бягства" от вкъщи - много добре знаех къде и при кого бяга - при приятелки, чиито родители ходеха по вили за уикенда, прибираше се с подвита опашка, като се приберат родителите. Аз бременна, после с новородено, тръшкане на врати, панаири, горкият ми нов мъж как не избяга, не знам:) Всеки ден бе война, с нови тактики, стратегии, изненади. И само търпение помага, нищо друго. И каквото си вложил не до 15, ами до 10, най-късно.

След 16 тези настроения преминаха. Спря да пуши, не пие, завърши МГ, университет, намери си добра работа. Сега е осъзнат млад човек без никакви вредни навици.
Но явно всеки минава през това, навремето и аз като се сетя как тормозех майка ми ...

Щеше ми се второто дете да е момче, че пак женски пубертет, а аз съм се запътила към критическата, та много хормони ще станат накуп, но не би. Ще се борим пак.

Моето дете, ни прегръща с баща и, и благодари, че сме и родители. Спрях да опявам като обран поп в празна черква отдавна. Откакто стана на 13. На принципа железен юмрук, в кадифяна ръкавица, съм. Прибирам суитчър за пране, изпадна един вейп. Съвсем спокойна питам какво е това. Амиии, вейп без никотин, нали казваш, че никотинът е вреден. Викам, не никотинът, а катранът е вреден. Така де, на мен цигара не ми хареса, айкос също, това може. Беее, викам, не може, ама какво да правя.....Познавам си детето. Само след месец и омръзна и вече обяснява на приятелки, че не е ОК, дори без никотин. Та, в тоя ред на мисли, подходът е каква реакция ще я амбицира и каква ще я вразуми. Пропуших като студентка. Мога да пуша, мога и да не пуша. Цигарите не са най--голямото зло. Наркотиците са по-притеснителни. Лабилната психика и липсата на сигурност в семейството са по-голям проблем от пушенето. Не наказвам, като лишавам без пари. Абсурд! Откъде да знам как ще си ги набави. Аз, по принцип, не наказвам. Говоря, дори и нищо да не влиза в главата, следите остават.

Разговори, близост, излизане по женски, прегръдки, съвместно реване. Аз ревах от безсилие, тя ревеше, че аз рева. И така като се наревем, настъпваше мир и спокойствие. До другия път

Чета Лисичката и ме втриса, не знам как бих реагирала ако намеря цигари на 15…
Искам да мисля, че ще запазя спокойствие и няма да изпадам в крайности. Но като знам че до 8-9 годишна беше с астма и се бореше за глътка въздух, мисля че ако я видя с цигара ще превъртя.
Оня ден ме пита - мамо, ти кога ще ми даваш да пия кафе? ( на 12 е) моите приятелки си поръчват бяло фрапе и е страшно вкусно. Обясних че е малка още не съм казала точно кога. Кака и на 16 чак прояви интерес към кафе. Цигари никога не е пушила. Беше взела миналото лято един вейп без никотин но я хвана мигрена от мириса и това и беше.
На малката и говорим постоянно, че е певица и цигари и алкохол ще и унищожат гласа, дано това я спре.

Аз кафе съм предлагама умишлено, тя пробва една глътка и каза, че е ужасно. Сега дори и не ме пита може ли (на 14), нейни съученици пият. Не знам с кой акъл са им разрешили.

Те може и да не знаят родителите изобщо…

А знаят! даже им правят.