Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Болднатото е изключително вярно. Всяка една от нас може да си мисли, че детето й казва всичко, но истината е, че на всяка една от нас може да й се случи да живее в заблуда за това. Независимо какъв подход имаме към децата си - дали сме с кадифена ръкавица или с железен юмрук, или пък някъде по средата - можем единствено да  се надяваме, че ще даде добър резултат, тъй като гаранция в тези неща няма. И нямам предивд единствено употребата на различни вещества. Дори относно поведение извън дома можем да сме в заблуда. Важно е да има доверие между нас, но то отново не гарантира в пълна степен, че децата ни няма да скрият нещо. И ако скрият нещо, това не ни прави лоши родители и не означава, че те ни нямат доверие. Просто минават през своите собствени житейски уроци и понякога им се иска да ги учат без нас.

Иначе и аз си мисля, че поне за цигари и алкохол моето няма да опита скоро, защото и се гади само при миризмата. Но си имам едно наум, че всичко се случва в този живот. Правя каквото зависи от мен.

Моята си твърди че са н приятели.
За едното дете знам със сигурност.
Но все пак имам едно на ум.

Аз лично нямаше да повярвам, че са на приятел..., ноо  всеки съди спрямо собствената си съвест и опит. Та, това, че аз няма да повярвам, сигурно говори повече за мен, отколкото за детето ти, лисичка

Тя беше една оме смачкана с кибрит и другата някаква електронна ,за която тя ми каза къде се намира.
Но знам ли...

Лисе , може и да ти казва истината детето. А дори да са нейни, според мен вече е свършен факт. Просто обясни отново за последиците, и че си е нейно решение. Поне да не се крие, защото тя ако иска да пуши, ще пуши.

С наказания и караници нищо няма да постигнеш, така показва опитът.
Освен да ‘и кажеш, че ‘и вярваш и това, че някоя от приятелките е пропушила да е поводът да си поговорите за пушенето и за това да не се подвежда ми се струва най-добрият вариант.
Аз във всеки удобен момент много говоря за подвеждането, за това да мислим, а не да се водим по другите. Спомням си и аз какви съм ги вършила в тази възраст. Знам, че често ме слуша с досада, но вярвам, че нещо влиза в главиците им и когато дойде моментът ще е имало смисъл от всичките разговори.

Имах съученичка, която се развличаше със срещи с големи мъже. Бяхме на 15. Моряците бяха актуални тогава. Правеше двойки, тройки и нямаше грам задръжки. Те й даваха пари, купуваха й парфюми...
Тя нямаше нужда от пари, беше от добро семейство, с добри доходи, едно дете, отличничка, нелишена от нищо, с хубава визия и изключително скромна като поведение и в училище. Правеше го от скука, заради тръпката и мъжкото внимание.
Какви ги върши знаехме само 2-3 души и майката категорично не беше сред тях.

Аз бих повярвала! За мен е много по страшно да сбъркам и наистина да не са нейни, отколкото пушенето. Защото ако наистина са на приятелка, тя няма да ми има доверие повече и може много следващи неща да не стигнат въобще до мен.
Нека не се лъжем, били сме тийнове все пак. На 15 е напълно нормално да и е инетесно и да иска да опита от всичко. Аз на 16 пропуших, на 17 и трева съм пробвала, пак там опитах алкохол, че и около година, две пиех. На майка ми думите бяха "само ако чуя...... ще ти я загася на езика/излея в пазвата" и така, според примера, заплахи. Наказа ме заради цигари, които не бяха мои, още не пушех, бяха на пастрога ми. Нямаше джобове и даде всичко в чантата ми, после цигарите са останали там, а той отиде на работа. На другия ден разбра как са нещата, извини ми се, но и ми каза че поне ще знам какво ще ми се случи ако ме хване. Еми познайте, разбра че пуша чак на 19,доста след като се бях изнесала.
Баща ми от друга страна веднъж ме видял на терасата на моя приятелка, как пием мента. Обади ми се като приключа с гостито (знаеше къде съм по принцип) да мина да се видим. Много спокойно ми обясни как да пия, да не смесвам, да не е на гладно, ако не искам да не се влияя от останалите и да подбирам компанията преди да седна. Каза ми ако нещо се случи, или се напия да му звъня по всяко време, той ще дойде. Знаеше, че пуша, знаеше че пия, той ми даваше пари, че и ми купуваше.
От както забременях с голямата, вече близо 11г нито пия алкохол, нито кафе, много рядко лятото някакъв аперол или бейлиз, до чашка - две. Иначе пуша и предполагам, че и децата все някога ще пробват.
Позволявала съм им да опитват и кафе, и енергийна и бейлиз и бира. Сина му стана лошо и повръща след няколко глъдки айс кафе, винаги си поръчвам шоко шейк и решил, че е това, та пил. От тогава нито има желание да опитва нещо ново, нито да пипа без да пита какво е

Като заклет пушач от 14 годишна мога ви кажа, че колкото и да дуднете за здравето е малко вероятно да ги откажете. Аз на моята постоянно разказвам как като ги откажеш качваш килограми и то много и се въртиш в омагьосан кръг. Това я стряска. Говоря и колко пари струват. И за лошия дъх. И давам отвратителен пример и съм й казала, че ако пропуши като ме вижда мен, ще е много глупаво.

Не мисля, че е редно да говорим все едно кафето и цигарите са от една категория - твърдо не са. Кафето на техните килограми може да се преживее. От него в един момент може и ползи да имат, макар че е абсурдно някой да привиква дете нарочно (кафето помага на съсредоточаването и ако е разумно (1-2) няма вредни ефекти). Аз твърдо го пия, за да мога да работя по-продуктивно, не че не мога и без него.

Цигарите най-добре никога да не ги почват, още повече, че сега обществото помага доста повече това да не се случва. По мое време си беше стандарт да пушиш и те гледаха странно ако не. Цигарите остават вреден навик за цял живот и на пръсти броя хората, които са успели да го преборят.

А защо си мислиш, че в сегашно време не е стандарт да пушиш? Говоря за тийнейджърите конкретно.

Относно втория ти въпрос, аз съм един от тия хора спрели цигарите преди 11 години, към днешна дата мога да ти кажа, че ги спрях, защото аз исках, а не защото майка ми ми е казвала да не пуша.

И аз ги спрях от раз, преди 15 години и никога не са ми липсвали. Майка ми също ги отказа от раз, свекърва ми и тя. Не е толкова трудно и съвсем не са "единици" хората, които го могат.
Да, безспорно е по-добре да не почват, но ако почнат, нищо не можеш да направиш, ако не решат да спрат сами.

Мисля, че самото общество в БГ взе да заклеймява цигарите, добра стъпка беше и непушенето в заведенията. Поне в моите среди по-младите колеги не пушат, пушещите са основно моето поколение. От друга страна като гледам учителките и ученичките около близкото училище ...

За спирането, може и аз да съм с грешно впечатление, но повечето хора които познавам са от типа „Най-лесно е да откажеш пушенето. Аз лично съм го правил хиляди пъти.“
Вуйчо ми си замина от рак на белия дроб, така и не ги спря...

Всъщност в заведенията се пуши, колкото и да не ни се иска, но това е истината и всички я знаят.
Учениците пушат толкова, колкото и ние пушехме на тяхната възраст, няма голяма разлика.

А относно ракът на белия дроб, свекърва ми и свекър ми починаха от този рак, а баща ми от болест на ХОББ, до края  не спря да пуши, та имам доста преки наблюдения по въпроса

П.п. Редактирам се по повод следващия коментар, пушачи бяха.

Отклонихте се много от темата. От рак на бял дроб заболяват и непушачи