По-надъхана не бях сядала да пиша
Това е безумие. Когато таткото ни разбра, че ще си имаме момиченце (за каката) малко се шашна, но не защото не го е искал, а, защото се притесняваше как да общува с нея. Сега е на тати глезаната и все му е на главата качена Всеки ден почти чувам думите му" Аз за моето момиче всичко ще си дам" Естествено, че се зарадвах, че второто ни детенце ще е момче - щеше ми се да си имам и от двете Лови, Флорес, Харт, за мое щастие и двете си деца родих като кучето на нивата - за два часа и половина и само с Мартин имах 1 шев. При това положение си нямам идея какво е да лежиш с такива болки толкова дълго време и да се притесняваш за бебчето, което при цялото ти усилие не може да излезе
Радвам се, че всичко все пак е завършило само с вашата уплаха и лошите спомени! Нацелувайте малките си съкровища от мен по дупенцата, че ми станаха още по-мили! 
Миринда, айде и ние да си заплюем една мома - ама тази твойта Ема е невероятно бебче, браво на вас!
Теди, значи не само в Бг лекарите са понякога пълни некадърници

Айде стига толкова, че Мартин така се притесни от сватосването, че напълни яко памперса
УУУУУф, че миришеее
. Тия лекари са не за бой, ами за убиване. То не че моята гинеколожка беше разбирач (та затова го вадиха по спешност с операция посред нощите), но вашето е било кошмар. Дано с времето поизбледнеят спомените.

или контракции
Болките ставаха все по-силни със всяка изминала минута.Тапата ми падна, но до там! В 18.00ч. вече нямах никакви сили и не можех да търпя повече.Семейния съвет реши ,че няма повече смисъл да се мъча,и че най-добрата алтернатива в момента е да се подложа на незабавно секцио!След кратък разговор с лекаря се разбрахме за операцията и веднага предприехме предоперативни действия! За около 30 мин. събра целия екип! Много съм доволна от всички! Благодаря им от все сърце за професионализма, грижите и вниманието,които положиха за мен и бебка! Към 18.40 ч. се качих на операционната маса, удариха ми спиналната упойка и всички мъки бяха до тук! По време на операцията през цялото време съм се смяла, а мига когато извадиха беба никога няма да го забравя! Беше уникално и невероятно преживяване! Плаках много от щастие! В операционната зала имаше музика и точно на една страхотна песен си говорехме че раждам като по филмите и бебка изневиделица проплака!Часът беше 19.02ч.!Сложиха ми я да си я цункам и ми подадоха телефона да започвам великото въртене. Докато ме шиеха вече всички знаеха че съм родила 



,само дето направо се чувствам скапана,а и вчера вечерта вдигнах кръвното на 120/90 добре че беше се окротил малко и задрема и мъжо се върна на време направо бях като умряла легнах за малко в детската стая на леглото,абе картинката стана за минути,аз където съм по принцип със ниско кръвно.
му сложих тогава и казах на д-р ДЯВОЛОВ че искам в къщи,ако може там да идва сестра да слага системи само и само да не съм в МД,беше ми писнало вече от всичко.

! неква магия явно ,щото е под ключ.