Как намирате смисъл в несправедливия свят?

  • 6 667
  • 204
# 45
"Справедливост" е човешко понятие.
Според някои не е.
Виж целия пост
# 46
"Справедливост" е човешко понятие.
Според някои не е.
Субективизъм в действие.
Виж целия пост
# 47
Какви са тия безсмислени теми?
Хора без работа ..
Намери си занимание и няма да мислиш за щуротии. Може и някой смисъл да намериш...
Виж целия пост
# 48
Какви са тия безсмислени теми?
Хора без работа ..
Намери си занимание и няма да мислиш за щуротии. Може и някой смисъл да намериш...

Хора  са "на ръба", не намиращи смисъл в нищо, въпреки, че реално живеем в най-доброто време, имаме всичко. Понякога се чудя, като чета нещо или гледам филм за реалността преди 200 г. и повече се чудя как хората са живяли смърт,  мръсотия, ужасни болести....как са го предолявали, днес някакви елементарни неща, изкарват хората извън равновесие.
Виж целия пост
# 49
Еми да се, едно време всеки ден е била борба, нямали са време да мислят простотии.
Сега цял ден айляк и "социални" медии ей ти драма..
Той смисълът не се търси ей така сядам да търся смисъл. Това да не са домати да търсиш на пазара...
Виж целия пост
# 50
Първо... светът не се дели на светици и зли жени хехе ...обобщенията ти са яко инфантилни...
Виж целия пост
# 51
Всяка жена може да бъде и двете.
Като сме тръгнали с обобщенията: Всеки е злият герой в нечия история.
Виж целия пост
# 52
хаха , харесаха ми мненията за ползата от трудовата терапия Laughing

наистина, ако имаш свободно време , и тялото ти не е уморено- можеш да достигнеш до невиждани висоти в самосъжалението
някъде съм го чела, и съм го приела за своя мисъл- не можеш  да имаш от всичко,и то  достатъчно!
някои имат  здраве, но не и любов в живота си
други имат пари, но не и здраве...
вариации колкото искаш- като шарения живот навън
Виж целия пост
# 53
Ясно е, че не може да имаш всичко наведнъж. Това не отменя правото ти да се чувстваш разочарован. Много е изморително дълго време да искаш нещо или някого в живота си и все да се разминавате.
Виж целия пост
# 54
явно не е ясно, щом чакате и се изморявате от чакане...
светът Е  такъв, какъвто Е !
би трябвало, всички подлагащи на съмнение битието си, да бъдат пращани да се запознаят с повечко свят-  Европа , и хуманизмът й , са едва една малка част от него
Виж целия пост
# 55
Зависи от нагласата, с която тръгваш да опознаваш света. Може да срещнеш както нови измерения на радост и благодарност и да се обнадеждиш, както и нови измерения на тъга и да се изплашиш още повече.
Виж целия пост
# 56
Човек има право на всякакви чувства, разбира се. Но трябва и малко разум да се проумеят някои неща. Малко мъдрост да се приемат. И малко воля и инициативност да се извоюва или промени нещо.
Виж целия пост
# 57
Съгласна съм, че е нужно човек да се научи да приема нещата, които не може да промени.
Виж целия пост
# 58
Щях да пиша още в първия ми коментар в темата, но забравих. Едната ми баба е отлгедала сама 4 деца (дядо ми е починал, когато е била бременна с най-малкото, а останалите са през 2-3 години, т.е. и те са били малки). Никога не е изглеждала смачкана, обезверена или озлобена. Напротив - супер одухотворен човек беше. Радваше се на 8 внука и няколко правнука, докато беше жива.
Та човек да отгледа сам едно дете не е чак най-голямото наказание на света. Разбирам, ако е имала и други трудности, но авторката не дава подборности. С това просто искам да й повдигна духа и да й кажа, че наградата на майка й е дъщеря й и евнтуалните й бъдещи внуци.
Виж целия пост
# 59
Щях да пиша още в първия ми коментар в темата, но забравих. Едната ми баба е отлгедала сама 4 деца (дядо ми е починал, когато е била бременна с най-малкото, а останалите са през 2-3 години, т.е. и те са били малки). Никога не е изглеждала смачкана, обезверена или озлобена. Напротив - супер одухотворен човек беше. Радваше се на 8 внука и няколко правнука, докато беше жива.
Та човек да отгледа сам едно дете не е чак най-голямото наказание на света. Разбирам, ако е имала и други трудности, но авторката не дава подборности. С това просто искам да й повдигна духа и да й кажа, че наградата на майка й е дъщеря й и евнтуалните й бъдещи внуци.
Отгледала сама не значи жертва в стил "тегобата на живота", а и това, че майката на авторката е била сама е избор. Моята баба постоянно обяснява как се е отдала на деца, внуци, приятелките и колежките се събирали, тя все не ходела и спрели да и се обаждат, от позицията на времето никой не я е спирал, тя така е решила и избрала, винаги е била "фактор", без нея нищо не става, сякаш среща за 2 часа извън вкъщи е била такъв "преписи камък" естествено, че не, нейн избор и проекция.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия