🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 65]

Пътувахме с кола за първи път, трафика беше ужасяващ, прекарахме над 3 часа в задръствания. Въпреки това се изненадах, че са доста дисциплинирани и не те поставят в рискова ситуация, за разлика от София. Понеже аз тръгнах от друго място и пътя ми се видя безкраен, към 11 и нещо бяхме вече в хотела.
Отново хотел Гранд Пенинсула, хареса ни от миналия път. Настаниха ни отново веднага, за закуската се грижи отново българка, не е същата от миналия път, но е още по-приказлива и приятна. И закуската беше още по-вкусна и разнообразна. Поздравете я, ако попаднете там.
Моята Истанбулкарт от 2011-та година още е жива, беше свързана и с хес код, но ми я зареди без проблем. Лимита й е 2750 лири, ние изхарчихме около 400 лири на човек. Никъде нямаше намаление, освен на 15С за Чамлъджа, който ни таксума по 7 лири и нещо, нямам идея защо.
Истанбул се пукаше по шевовете - имаше 2 круизни кораба, много групи от испанци и малайзийци (заради бума на сериалите при тях), много сърби и казахи. Явно мустака ми вече ясно се забелязва, защото навсякъде ми говореха на турски и на "абла", моите спътници веднага ги определяха като туристи.
Много нови хотели ще изникнат, защото под Синята джамия вече няма изоставени сгради, всичко се реновира и обновява. Орду в пешеходен вариант е много приятен, има нови магазини и заведения. Като цяло се обособяват доста нови "туристически" центрове на места, които преди са били вехти и запуснати.
Цените ясно, че са вдигнати, на туристическите места доста. Любимата сладкарница на повечето ни - Гюлюоолу e на нов адрес, вече не е под паркинга. Като цяло Каракьой е живнал доста покрай Порта Галата. От своя страна той е чудесно място с магазини и заведение, много ми хареса.
Синята джамия след реставрацията е много красива и вентилирана, опашките са огромни, но са основно от групи. Входа е от дясно на джамията, а опашката беше - цялата дясна страна, завой, продължаваше през предната страна на външния двор и стръмните стълби, през главния вход, та чак на площад Султанахмед. Така че, и двата пъти прередих всички и се наредих най-отпред при огражденията. Разбирам, че за някои това може да е "ганьовско", но аз съм индивидуален турист и не мога да чакам всички кораби да си направят разходките, те си се движат със собствен ритъм, имат си беседи и тн. Аз влизам, гледам-снимам и излизам. Проблем никой не ми е правил.
Парка Гюлхане беше в окаяно състояние, изсъхнал и разоран, имаха достатъчно време да насадят нови летни цветя. А каква мърсотия беше по поляните...чак местните се възмущаваха.
Балат и той се обновява, много ремонтирани сгради има, с новия трамвай за 5 минути се ходи. Нашата църква е все така прелестна, свещичките може и в лева - 1 лв или 20 лири. Прекрасни сувенири и иконки може да се купят, човека който говори български беше там и е все така любезен и разговорлив.
Истиклял ми се видя празен, какви тълпи имаше преди привечер. Старбъкс са се научили да правят кафе, единственото свестно което пих беше там, на останалите места е потрес.
Не зная каква нациоланла програма имат, обаче захарта е много кът - всичко беше несладко, а с кафето ако поискаш захарче ти дават един брой от 2 грама, при положение че дори в България малките са 2,5 гр. И баклавата, и кюнефето, и кремовете разни, и сутлияша - почти нямаха захар. А аз не съм някоя, която яде много сладко, но пак бяха неподсладени. Особено кюнефето беше повече като баница от кадаиф и кашкавал, отколкото десерт, а беше 300 лири.
Азиатската част - Юскюдар се обновява, има нов площад и крайбрежна. Павилиона за билети за Момината кула е премахнат, въпреки че на Стрийт вю-то го има, разбрахме го по трудния начин. Така че, явно само от Каракьой може да се стигне до нея.
Кузгунджук е прекрасен, макар и доста малък. Хубаво е да се планират там пиене на кафе и някой десерт, защото иначе за 20 минути се обикаля всичко. Имаше много художници, които рисуваха къщите, много приятен район.
Рафика си беше вкъщи, снимаха нещо, защото на терасата прожекторите ярко светеха.
Двора на Бейлербей е 20 лири, малък е и е пълен с инфлуенсъри-досадници, нищо не може да види човек от тях. Бяха окопирали всяка хубава локация, много досадни люде. Преди поне правеха снимки, сега са почнали и видеа - напред-назад по 100 пъти.
Джамията Чамлъджа за първи път я виждам на дневна светлина, много по-красива е така. Почнала е да се амортизира, вечер не беше и осветена.
Дърветата на парка Чамлъджа са окастрени и отново има хубава гледка, но е добре да уцелите ясно време, все пак. Самият парк е пооправен и разширен, има нови алеи, павилиони за храна, чайна, сладкарница и тоалетна за 3 лири с Истанбулкарт.
Във всички паркове са направили общински павилиони - Белтур, цените са значително по-ниски от туристическите.
Цените които помня - чай 6 лири, турско кафе мисля 30 лири беше, лимонада 25 лири, шоколадов крем 35 лири, еклери 30 лири, торта 35 лири, кумпира е 65 лири (на Ортакьой бяха 300 лири), предлагаха и гьозлеми, пици, други десерти. Избираш, плащаш на каса и после си взимаш платеното.
В парка Емиргьн също нищо не са насадили, но парка си е красив, езерото очарователно, заслужава си да се отиде просто за спокойствието и разходката. Жълтия павилион се реновира, но Розовия работи и има Белтур със споменатите по-горе цени, може да се поседи на спокойствие и на сянка. Във ферибота бяхме 10-тина човека, явно като няма лалета няма и наплив.
Беше вторник и музея на Сакъп Сабанджъ в съседство беше безплатен. Къщата му се ремонтира и не е достъпна, пускат само в пристройката, където имаше експозиция посветена на Мелек Челал, първата жена художник в Османската империя. Интересно беше, въпреки че не знаехме нищо за нея.
Всички иноверни храмове се пазят сериозно, но пускат и се влиза на спокойствие. Който не е ходил в гръцката Света Троица препоръчвам, много е красива и спокойна. А е на 10 крачки от Истиклял. Около галата препоръчвам Кримската църква, но тя работи до 18 часа, да се знае.
Къщичките с фериботите са ги разбъркали, така че четете надписите отгоре. Убедена съм, че линията по Босфора беше втория терминал, а не последния преди моста.
Придвижването в града е станало още по-бавно и времеемко, така че отделяйте повече време за всичко. Ще ми се да вярвам, че е заради многото хора, а не защото остарявам.
Времето също беше доста по-студено от обикновено, уж пече, обаче един студен вятър си върви през целия ден, а вечер без яке беше просто абсурд. Местните още си носеха зимните якета, а говорим за 24 май.
Миналия път местните бяха супер нахални, сега не ми се видяха такива. Нивото на услугите е вдигнато, никъде не се опитаха да ни излъжат и с куруш. Заведения, магазини, дори супер туристическата аптека на Беязит - навсякъде бяха много любезни и точни в светките. Ама английския хептен са го забравили, добре че в българския има достатъчно турцизми, та да се разбере човек с тях.
Ами май е това, щом друго не се сещам, значи не е толкова важно.