🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 65]

Точно опит споделям 20 кг. чекиран багаж бяха около 20 лв В другите нискотарифни компании е много повече

Два пъти пътувам с тях и не са ми мерили раницата нито като обем, нито като кг за/от Истанбул.
Не съм минавала на гише.

Не 🙂 И кабинен багаж имах, и него го погледнаха с половин око. Но...на летище Сабиха си претеглих на киоска кабинен багаж и ми пусна транспортната лента. Трябваше да е 8 кг , а беше 9. Казаха ми но проблем 😁

Привет на всички влюбени в Истанбул ! ❤️
И аз да се отчета след тридневно посещение в "нашия" град, първо с малко снимки, после ще пиша туй- онуй. 😂

Програмата ми включваше и стари, и нови места, съобразени с компанията.
Старите - Кузгунджук и Арнавуткьой, където направихме прекачване на корабче.
Новите Ченгелкьой и джамията (църква) Карие.
Много снимки от старите нямам, а и вече съм ви пускала, само ще кажа, че Кузгунджук този път ми се стори някак по-унил, времето беше хубаво (умерено горещо),  а пък нямаше много туристи и много от интересните заведения от миналото ми посещение бяха затворени като да са фалирали.
Все пак е пъстро, хапнахме някакви торти на цена каквато тук няма да дам 😂 - 12 лв. парчето и кафе еспресо, че в хотела сме основно на чай и то в големи количества.
Все повече се убеждавам, че турците обичат да копират вносни сладкиши и го правят много успешно (витрините изглеждат така, че ти иде да влезеш през стъклото), но или на вкус не ми допадат, или често не са особено пресни (ама то при тези цени... 😉 😜). Но аз продължавам да упорствам и всеки път да правя дегустация на нещо ново.

И понеже споменах чай - бяхме отново в Битер хотел, нямам никакви разочарования и засега остава на дневен ред за следващото ходене.
А ето и машината за чай (безплатен е денонощно както и нес кафето).

През първия ден, след Кузгунджук, планирах кратка почивка в хотела, защото бяхме пътували цяла нощ и после джамията Карие.
Удобството беше, че много автобуси от спирката пред хотела отиваха до там.
Леко разминаване имаше в имената на спирките, които ми излязоха в гугъл и действителните, но аз знаех, че трябва да слезем на 8-мата (после ще ви напиша името й за всеки, случай) и това проработи, макар леко да се усъмних дали сме на правилния автобус.
После беше лесно да намерим Карие - с малко питане и едно бързо упътване от едни любезни скучаещи мъже, които не даваха вид да знаят английски 😊 - one, two, three, right, left  ( за пресечките до църквата става дума 😂).
И наистина така си беше.
Имаше някаква делегация от костюмари с лъскави, черни лимузини, но почакахме малко на пейките под голямо дърво в прекрасния църковен двор, докато се помолят петъчно и ни пуснаха.
И тук вече останах без думи - такава красота няма и в Св. София (казвам го с голямо съжаление 😟 😢)!!!
По този паметник ще познаете автобусната спирка

 И ето я църквата:

И сега умножете по 💯 това от снимките и дано си представите колко е впечатляващо!
Да не забравя- шалове и дълъг ръкав за жените.
Ако нямате, дават срещу заплащане.
Вход за църквата - безплатен.
Стенописите са в предверието, жени не се допускат в залата за молитви, но не е и важно, макар това да ме вбесява. 👿
Жените се молят в едно стайче като килер без видимост към основната зала.
Това също ме дразни, но кой ме пита. 👿

А ето малко шарени къщи в уличката към църквата (това малко започва да става мода май).





Пред църквата, под голямо дърво има хубаво кафене с много маси, но не седнахме и за цените не мога да дам инфо.

Следва продължение..
😂

Не знаех, че Карие вече е отворена. Наистина стенописите са великолепни! И да те успокоя, че съм ходила преди да я затворят и тогава също видях само предверието, защото залата беше в ремонт. Че и си бяхме платили не малко пари.

И аз очаквам да стане с платен вход в най-скоро време - няма да пропуснат. 😂

И аз съм ходила преди ремонта, когато беше музей. Още тогава беше много красива, сега сигурно е по по най
Също очаквам да й сложат билетче за чужденците немюсюлмани. Който може, да иде да я види, докато е още бедава ))) Заслужава си.
Пепелче, ти почна всеки месец да го преслушваш тоя град галиба  
Аз се чудя кога да се класирам... Ще мога само в най-горещите месеци, което не ми се нрави.

Сиенче, 🌹 стана случайно. 😂
Следващото пътуване няма да е преди октомври. 😟 😢
А и този път нищо не си купих, освен дребна козметика от Гратис и не съм доволна от себе си. 😂
А за времето- в България беше и е много по- тежка и задушна жегата.
Босфорският ветрец доста подобрява положението.

Бързо да напиша и за следващото, ново за мен място, което посетихме - Ченгелкьой.
Моя приятелка ме зариби с една обширна статия за този квартал, а и японските палачинки не бяха за изпускане. 😉 😜
Тръгнахме от пристанище Кабаташ, бързах за 10.30 ч. , защото следващият кораб щеше да е чак в 12.30.
Сеир площадката все още не е довършена и не разбирам какви са тези инфлуенсъри в ИГ, които твърдят, че непременно първо оттам трябва да минем.
Такива ще ги отсвирвам вече. 😂
Пътуването е без междинни спирки и е точно 20 мин.
А аз се бях нагласила за дълъг и напоителен босфорски тур. 😂
Ама пак е хубаво! ❤️

Ченгелкьой предизвика противоречиви мисли в мене- и ми хареса, и не много.
Може би заради това, че очаквах по - нетуристическа атмосфера, а се оказа, че особено около пристанището, е пълно със заведения малко като в курортно селище, а пък миризмата на овнешко не ми е от най- любимите. 😂
Танче, 😍 😍 😍 благодарение на твоето упътване веднага цъфнахме пред японските вишни и тогава се сетих- работно време след 13ч.!!!
Хем с ей такива грамадански букви си го бях записала във файла. 😂

Заведението отсреща е все така затворено.

Но затова пък седнахме в едно близко много приятно кафене с WiFi, хубаво еспресо, стилна тоалетна 😉 😜 😂 и най -важното чудесно посрещане на клиента и грижа за удобството му.
Ей така обичам!






На моята дружка обаче сякаш не й допадна квартала и не пожела да навлезем в уличките навътре в него.
Задоволихме се с малко пазаруване от магазин Гратис, Шок (за подправките, защото не съм фен на пазаруването в Египетския - обичам го само сутрин, когато още нареждат сергиите 😂)  и в една аптека, където направиха и невъзможното да ми намерят турския аналог на едно лекарство (естествено двойно по - евтин).
Въобще навсякъде бяха изключително любезни и отзивчиви, повече от обичайното за Истанбул.

Ето малко снимки, а статията ще я намерите в някой от предишните ми постове и може вие да видите повече.
И да разкажете тук. 😉 😜



Върнахме се с прекачване в Арнавуткьой, по друга линия на Шехир, защото искахме да слезем на Еминьоню.
Снимки нямам, но съм публикувала тук преди.
Всъщност изпуснахме за секунди корабчето, но по наша вина, иначе явно е предвидено да прави бърза връзка.
Но малко разходка не беше излишна. 😂

Долу-горе това е, другото ви е познато - Истиклял, Лалели по трамвайната, хубава почивка в Гюлхане с хапване на гевреци, Еминьоню, пъстрата Кючюкпазаръ, по която всеки ден минавахме, шекер паре в Хафъз Мустафа (много скъпооо 😂), мостът Халич с прекрасната гледка, Супер Марио 😉 😜 фуникуляр....
Изобщо каквото се сетите.

Такаааа,ето че и наща екскурзиика -4дневна с булката и наши приятели(13 човека от който две малки "дрисли" на 7г.който се справиха прекрасно с програмата която им беше подготвил "чичо"Митко-средно межу 12-16км.на ден) завърши до магичния и необятен Истанбул и съседните му принцови острови и по обстойно ост.Бюкода
С две думи-всичко е поскъпнало много на гръм ,но това няма да ни спре да обикаляме кът шашави по цел ден,сутрин излизахме към 9 и вечер по рано от 22.00часа не сме се прибирали.
Първия ден беше ден на пътуване,ходене до една фабрика за плочи тип мозайка от камък,настаняване и ходене с колите в азиатската част. Там на прицел бяха:двореца Берлебей-за мен много красиво място с градината си и площадката със столчета за сядане на самия Босфор. Цената 350тл.за децата 80тл.щот са ученици,малките бяха безплатно.
























Вътре не е нещо което да не сме видяли в другите дворци,готино,могъщо,велическо като размери и обзавеждане.






След него на прицел беше тел.кула,готино,ма да съм честен сапфира е по готин. Цената е 900тл.но за цялата група ни направиха пакетна цена по 780тл.












А тук имаше едно имотче мечта на всеки,кво му трябва на човека за всеки от сем.по нещо



Тук по препоръка на мой приятел ,а и го потвърждавам апнахме по едно парче торта-всичко беше супер пресно и вкусно.







След кулата целта беше мола Watergarden и пеещите фонтани защото някой от приятелите не ги бяха виждали. Малко пазар и обикаляне по магазините и хапване в Tavuk.



На втория ден вече обиколките бяха с техния транспорт-возихме се на квот се сетите. Първо мармарая В1 от Йеникапи до Бостанджи за 25мин. Целта ни беше ост. Бюкода,като от там взехме корабме директно до него за 45мин.(само да вметна че разписанието което си взех предния път за корабчето е точно до минута,паднах,не можех да повярвам). На острова целта беше да останем почти цял ден и да се разходим и направим обиколка пеша, като булките бяха възхитени от любимите им къщи от сериалите,я ми беше се тааа,щом им ги е кеф значи съм си свършил работата.













Жулнахме по едно кафе в горния край на острова в едно арт кафе в което има пуснати кокошки










После целта бяха Японските палачинки,а стигането до тях беше по нов начин-само с корабче, но нямаше директо до там-Ортакьой,така че първо до Кадакьой от там се прехвърлихме с друго до Ортакьой, като пътьом минахме покрай момината кула-готина е спор няма.







От там на Ортакьой където гледката до моста е един път.







И от там за няма и 5мин.разбира се директо на палачинките





След това с автобус 93Е май беше буквата до Таксим и от там свободна програма и прибиране към хотела с метрото.

Ден 3:тръгване от хотела в 9.00часа с Т1 посока Еминюню и от там до Т5 с който целта беше да се предвижим до телеферика и качване до хълма ПиерЛоти. Искам да отбележа че нямаше абсолютно никаква навалица от хора,имаше кабинки с по 2-3човека.













Горе на хълма понаправихме стотина фотоса и седнахме в кафето с панорамна гледка и тук да жулнем по едно хубаво турско кафенце.











От там по обратния път като следващата спирка беше Желязната църква Св.Стефан и Балат. Ние бяхме ходили но голяма част не и затова се отбихме пак все пак ни беше на път,пък и следващата спирка беше пак музея Рахми Коч до който се придвижихме с корабче което хванахме от Балат  за една спирка. Там нещата като всичко е нагоре,ноември като бяхме беше грубо 28лв.сега цената беше 600тл-около 36лв.за възрастен и 300тл.за деца,не така стоят нещата за турски граждани които плащат съответно 200/100тл.


Иначе специално ние гледахме някой неща който пропуснахме предния път и часта над пътя която въобще нямахме време за нея.















След музея се насочихме към Каракьой с корабче където трябваше да опитаме балък екмека препоръчан от една дама няколко поста по нагоре. Госпожо искам да ви благодаря по-вкусно нещо не бяхме опитвали всички от нас включително и  малки деца които ядоха наравно с нас.


Само тази снимка имам за съжаление,от там с фуникуляра се качихме към Истиклял където наред бяха следващите улични храни за проба , а именно мокрия бургер(това подобие на бургер не бих пробвал никога повече,а това мнение беше и на всеки един от нас-цената му беше 55тл.за 3 хапки) и пълниния картоф(поне за мен нещо прехвалено и твърде скъпо-270тл.).







И така разходихме се до Таксим и от там обратно към хотела с метрото.

Ден 4 ни беше ден за тръгване към Одрин където имахме доста задачки за обикаляне и пазар.

 П.С.една снимка от ресторанта на хотела



П.С.2:извинявам се, че стана толко дълго и сигурно отегчено,като добава и некоя правописна грешка лаесе съм ви дотегнал,но за сега спирам.

Благодаря за споделеното. Много приятна разходка из Истанбул.

Много се радвам, че въпросните балък екмеци са ви харесали!

Вие явно сте била дамата,лично Ви Благодаря за споделеното.Яли сме и на други места (спрямо лодките тук е 10 класи над тях ),но няма нищо общо с това което правят тези хора. Наистина на глед е малко и невзрачно,но явно това му е чара, топ са, препоръчвам ги!!!

Митко и Мис Ноар😍, дайте по-конкретно нещо за локацията на балък екмека. 😂
Явно съм проспала поста на Мис Ноар. 😟
Имам чувството, че го видях този Еюп Уста някъде близо до Супер Марио.
Може и да греша за мястото, но името ми направи впечатление, защото е нещо като нарицателно в нашата групичка след едно ходене до Пиер Лоти.
Митко, 😍 разказът ти никак не е досаден, даже аз, дето съм била там по същото време, го четох с интерес и веднага букнах хотела за октомври. 😂 😀

Май трябва да направим график на съвпаденията и да се срещаме на живо в Истанбул кой с когото може. 😉 😜

Виж моя пост на стр.17 - №252. Има адрес и мисля, че успях да сложа правилно линк.