Сега за моето преживяване с чубрицата на Илко. Бях позиционирана точно до масата с този парфюм. Всички разбира се питаха кой точно е и пръскаха. Там обаче въздух и кислород нямаше, а само парфюмен дим и нямаше проблеми.
Напръсках и аз моя блотер и надписах.
Прибрах се заредена, щастлива, парфюмно презадоволена с блотери много и ги подредих да ги разучавам. Помирисвам Followed Kerosene, кафе, хубави неща, всичко е точно. В хола мирише на шарена сол и пипер та се не трае. Проветрих. Изхвърлих кожените блотери, като ги помирисах един по един преди това.
Днес идват майка и татко и от вратата “ау как хубаво мирише на шарена сол, какво закусвахте?” Отговарям “голяма палачинка, но със сладко не с шарена сол.”
От блотерите някой мирише така явно. Помирисва майка и казва “ не е от тях, те си миришат супер. Казвам един мирише така във въздуха, не при помирисване, те се смаяха.
Изхвърлих всички без Вюитоните, защото са свежаци и още мирише хола. Напоил се е подлакътника на дивана, където ги бях подредила. Дано се отмирише по- бързо, защото ми стама лошо. Не е развален парфюма, просто е такъв.