Рая току що заспа и аз бързам да се включа...
Денис, сигурна съм, че приятелят ти ще се оправи, няма как това да не стане щом има приятел като теб! Аз също не мога да разбера и оправдая родителите му, нямат прошка за подобно отношение! Пожелавам ти утрешния ден да бъде по-добър от днешния! Имаш и моята подкрепа!

venush, може би трябва да изчакаш няколко дни и после опитай пак, храната трябва да носи удоволствие, а на сила нищо не става. Дечицата сами си показват кога и за какво са готови и за какво не.
Щастливка, и аз имам по-малка сестра със 7 години и знам за какво говориш! Е моята е на 100-тина километра и се виждаме често, но и тя сега има професионални проблеми и терзания и говорим по телефона с часове. Дано да се видите скоро и да успееш да й помогнеш! Как е бебе Бобо? Минава ли вече шарката?
Ирини, Лулова, страхотно е , че сте успели да съхраните приятелството си! Евала мацки! За да е успешно едно приятелство трябва много да даваш, без да гледаш какво си получил. Лулова, направо бях като омагьосана от твоето тату, направо не можах да отместя поглед от монитора. Много силно ми въздейства!
Весито, и аз мисля за вас често, много ти се насъбра наистина! Оздравявайте бързо!

За срещата - там съм, където и да е!
За нас - не знам какво да пиша, свърши ни карантината и баткото ще тръгва на училище, наваксваме пропуснатите уроци, Рая киселее непрекъснато-сигурно от зъбите. Купихме проходилка и наистина в нея е голям кеф! Следи само батко си и бавно се примъква към него, успява да се прибутва някак си настрани и назад и открива нови и интересни неща.
Но не смея да я държа дълго, защото още не са й укрепнали краченцата.
При мен пък е другата крайност- моя мъж страда от липса на внимание. Аз сядам винаги по нощите, когато Хари е изкъпан, нахранен и заспал, вечерята ни е отминала, всичко е раздигано, пусната е пералня, миялна, прибрано.... И мъжа ми си ляга самотен. Май трябва да сменя тактиката, за да не ме сменят мен 

Разликата е, че на мен ми се отразява н акилцата /по точно не сеотразява нищо - просто свалям мноооого бавно по мнооого малко/
Рецпетите на ирини: 
.
Къде са дружките за кафенце.....?
. И между другото, за да те разведря малко, кажи подготвихте ли се за шоуто, да не ни изложите 


), който обожаваше това шоу и си го гледаше до последно, даже и в болницата. Ех, колко щеше да ни се радва...
Така, че посвещаваме участието си на него. Печалбата не е важна.
Какво да ви разказвам, момичета, такава съдба имам, че понякога сама на себе си се чудя как издържам (е, не без помощта на леки успокоителни
/може би зъбки 
Не знам какво ми става напоследък, просто освирепявам! Появяват се някакви отдавна забравени симптоми и май скоро ще имам цикъл.
но явно вече само мляко не го устройва 