То отсега нататък и да иска, трудно 1 дете ще завъди, камо ли 2. Като начало е добре да си организира личен живот – на мома с котка като начало.
Виж целия пост
Психически нестабилен и агресивен член на семейството
- Публикувана: 27 апр. 2024, 20:20 ч.
- Последно мнение: 13 май 2024, 10:24 ч.
# 105
28 апр. 2024, 12:10 ч.
# 106
28 апр. 2024, 12:16 ч.
Авторката се върти около това, че така трябва. Дължи го на майка си.
Да я отглежда и да и изпълнява желанията.
Много хората имат родители и то 2 броя, които изискват грижи.
Имат и деца и семейство. И не се оправдават за да стоят залепени до майка си.
На нея и трябва друга гледна точка за да излезе от капана на майка си.
Болни възрастни винаги има и се намират решения за помощ и гледане. Ако ще се върти около тезата, че майка и не може без нея тя няма да избяга от този капан.
И мъж няма да завърже.
А някой ден тя самата ще е баба с нужда от грижи. Тогава на кой ще напява рефрена, че децата са длъжни да се грижат за болните стари хора?
Виж целия пост
Да я отглежда и да и изпълнява желанията.
Много хората имат родители и то 2 броя, които изискват грижи.
Имат и деца и семейство. И не се оправдават за да стоят залепени до майка си.
На нея и трябва друга гледна точка за да излезе от капана на майка си.
Болни възрастни винаги има и се намират решения за помощ и гледане. Ако ще се върти около тезата, че майка и не може без нея тя няма да избяга от този капан.
И мъж няма да завърже.
А някой ден тя самата ще е баба с нужда от грижи. Тогава на кой ще напява рефрена, че децата са длъжни да се грижат за болните стари хора?
# 107
28 апр. 2024, 12:28 ч.
И за дете, и за мъж на тая възраст вероятностите спадат силно. При късмет може, обаче да, задача номер едно е да стане самостоятелна мома с котка, после ще си гледа късмета. Може да осинови дете и след някоя година, може да срещне мъж с деца или без, може всичко, може и сама да остане, ако предпочита, ама с мама и на късмет не може да разчита, освен да не казвам какъв, че е просташко и безсърдечно все пак. От нея зависи.
Вариантите не са при мама на нейна издръжка и команда или пълно зарязване на мама. Има и междинни. И моята майка беше болна и трудно подвижна 2-3 години преди да почине и с брат ми ходехме да я наглеждаме, без да живеем с нея.
Виж целия пост
То отсега нататък и да иска, трудно 1 дете ще завъди, камо ли 2. Като начало е добре да си организира личен живот – на мома с котка като начало.
Вариантите не са при мама на нейна издръжка и команда или пълно зарязване на мама. Има и междинни. И моята майка беше болна и трудно подвижна 2-3 години преди да почине и с брат ми ходехме да я наглеждаме, без да живеем с нея.
# 108
28 апр. 2024, 12:29 ч.
Където и да отиде, вкъщи остава един човек с проблеми. Този човек е майка й. Тогава ще пишем друга тема, че е егати животното, което си гледа квартирката, заплатката, животеца и е оставил родител със сериозни проблеми да се оправя сам.
Esmee, много на място думи.
Искам да попитам един по-екзистенциален въпрос, не сме ли отговорни за родителите си, когато вече са в напреднала възраст? За тези, заради които ни има на тази земя, в крайна сметка? Мъж, приятел, колега, началник, роднина далечен дори, можеш да оставиш... Как обаче се оставя болен родител? Особено такъв, който е страдал, загубил е дете, и то съвсем без време, и то след тежко и продължително боледуване на това дете? Това са все рани, рани, рани... които зарастват само донякъде, но никога напълно.
Стогнах до тук и няма как да пропусна да отговоря.
Длъжни сме само на децата си и то докато пораснат и станат самостоятелни личности.
Ако родителите ни са читави хора и ги обичаме и любовта им ни носи радост и подкрепа, да, естествено е да се погрижим за тях, когато остареят. От любов, не от дълг.
НО когато става въпрос за токсични хора и взаимоотношения, НЕ, на никого нищо не се дължи, а само на себе си, да се спасиш от токсичността, от когото и да идва тя. Кармата си знае работата. Остави я да си я свърши на спокойствие.
Виж целия пост
Където и да отиде, вкъщи остава един човек с проблеми. Този човек е майка й. Тогава ще пишем друга тема, че е егати животното, което си гледа квартирката, заплатката, животеца и е оставил родител със сериозни проблеми да се оправя сам.
Esmee, много на място думи.
Искам да попитам един по-екзистенциален въпрос, не сме ли отговорни за родителите си, когато вече са в напреднала възраст? За тези, заради които ни има на тази земя, в крайна сметка? Мъж, приятел, колега, началник, роднина далечен дори, можеш да оставиш... Как обаче се оставя болен родител? Особено такъв, който е страдал, загубил е дете, и то съвсем без време, и то след тежко и продължително боледуване на това дете? Това са все рани, рани, рани... които зарастват само донякъде, но никога напълно.
Длъжни сме само на децата си и то докато пораснат и станат самостоятелни личности.
Ако родителите ни са читави хора и ги обичаме и любовта им ни носи радост и подкрепа, да, естествено е да се погрижим за тях, когато остареят. От любов, не от дълг.
НО когато става въпрос за токсични хора и взаимоотношения, НЕ, на никого нищо не се дължи, а само на себе си, да се спасиш от токсичността, от когото и да идва тя. Кармата си знае работата. Остави я да си я свърши на спокойствие.
# 109
28 апр. 2024, 12:32 ч.
Така е, длъжни сме само на децата си, другото го правим от благодарност, от обич, от човещина. Тук, в случая, майката злоупотребява с добротата на дъщеря си и я командва. Дадоха се доста съвети, няма да повтарям, дано си извлече полезните и да продължи напред по възможно най-добрия за нея начин.
Виж целия пост
# 110
28 апр. 2024, 12:41 ч.
Ама вие гледали ли сте болни у дома?
Трите баби изгедахме, други възрастни покрай нас обгрижвахме - опит имам!
Дори и тези, които са неподвижни на легло ги нагласяш и оправяш 2 пъти на ден! Храната, дистанционното и телефона са до тях и не седиш на главата им целодневно! За какво дундуркане говорите - това не са бебета!
Майка и е трудно подвижна, но подвижна. Което означава, че има нужда от пазаруване и евентуално готвене и помощ с къпането, но другото ще се оправя сама. Напълно нормално е авторката да е 8 часа на работа - да се прибере да, оправи майка си и да и сложи да яде и да си има собственото си време и живот.
Не е въпрос на организация дори - защото то има да се свършат точно определени неща, а на усещане за жертвеност. Ето аз се грижа за майка си по цял ден!! Ъъъъ защо трябва да си до нея по цял ден?
Виж целия пост
Трите баби изгедахме, други възрастни покрай нас обгрижвахме - опит имам!
Дори и тези, които са неподвижни на легло ги нагласяш и оправяш 2 пъти на ден! Храната, дистанционното и телефона са до тях и не седиш на главата им целодневно! За какво дундуркане говорите - това не са бебета!
Майка и е трудно подвижна, но подвижна. Което означава, че има нужда от пазаруване и евентуално готвене и помощ с къпането, но другото ще се оправя сама. Напълно нормално е авторката да е 8 часа на работа - да се прибере да, оправи майка си и да и сложи да яде и да си има собственото си време и живот.
Не е въпрос на организация дори - защото то има да се свършат точно определени неща, а на усещане за жертвеност. Ето аз се грижа за майка си по цял ден!! Ъъъъ защо трябва да си до нея по цял ден?
# 111
28 апр. 2024, 13:11 ч.
Да се изкажа по въпроса с децата. Не, не е толкова лесно, нито тепърва да срещне партньор и да се стигне до бременност и дете, нито изобщо да се зачене. Най-бързият вариант е да опита инсеминация, НО, освен пари, трябва и стаж и работа към момента на раждането, за да получава нормално майчинство. А тя ще бъде и сама при този вариант. Доста трудно ще е първите 7-10 години.
По въпроса с осиновяването , процедурата хич не е бърза, децата са 4-5 пъти по-малко от желаещите да осиновят и се чака вече и по 2-3 години за предложение, често пъти компромисно и без особени претенции относно профила.
Първото е да се откъсне от майка си и зависимостта си от нея. Работа, квартира и тогава да мисли и за детето. Ако иска такова, защото може и да не иска. Не е подсъдно.
Виж целия пост
По въпроса с осиновяването , процедурата хич не е бърза, децата са 4-5 пъти по-малко от желаещите да осиновят и се чака вече и по 2-3 години за предложение, често пъти компромисно и без особени претенции относно профила.
Първото е да се откъсне от майка си и зависимостта си от нея. Работа, квартира и тогава да мисли и за детето. Ако иска такова, защото може и да не иска. Не е подсъдно.
# 112
28 апр. 2024, 13:17 ч.
Не са толкова зле нещата при авторката. Само работа ѝ трябва и малко по-ведър поглед над ситуацията, и даже и да не се изнесе (веднага или изобщо) , пак ще е по-добре и ще има някаква самостоятелност и социален живот с други хора.
Виж целия пост
# 113
28 апр. 2024, 13:20 ч.
А много хора, поставени в същите ситуации, не се справят и се оплакват.
Има по много хора от всички видове хора.
Да те поканя в една друга тема, да прочетеш колко хора се оплакват и от деца, и от възрастни родители, и от партньорите си, и от учителките в детските градини??
Да, има и много оправни хора. Знаят на всеки какво да кажат, кога и как да го зарежат, за колко време, как да му простят и т.н. И прийомите им са различни, разнообразни и работят в тяхна полза. Евала на такива!
Тук обаче случаят не е такъв и ти е разказан какъв е. Не говорим за човек, който не се чувства длъжен на родител, а напротив.
Ще я разберат по-добре тези, които обгрижват родител и се съобразяват с желанията му, колкото и да са шантави понякога. Възпитани са в чувство на дълг - дали с добро, дали с "ръката, която те храни....!"
Сега... дали си го признават чистосърдечно пред себе си това чувство да дълг към семейството, към родителите, или търсят подкрепа от други, че постъпват правилно, прави светът различен и пъстър.
Имайте предвид, че едни се справят с лека ръка със сериозни проблеми (ръководят министерски кабинет), а други плачат, че котката им не иска да яде гранулки.
Виж целия пост
Авторката се върти около това, че така трябва. Дължи го на майка си.
Да я отглежда и да и изпълнява желанията.
Много хората имат родители и то 2 броя, които изискват грижи.
Имат и деца и семейство. И не се оправдават за да стоят залепени до майка си.
Да я отглежда и да и изпълнява желанията.
Много хората имат родители и то 2 броя, които изискват грижи.
Имат и деца и семейство. И не се оправдават за да стоят залепени до майка си.
А много хора, поставени в същите ситуации, не се справят и се оплакват.
Има по много хора от всички видове хора.
Да те поканя в една друга тема, да прочетеш колко хора се оплакват и от деца, и от възрастни родители, и от партньорите си, и от учителките в детските градини??
Да, има и много оправни хора. Знаят на всеки какво да кажат, кога и как да го зарежат, за колко време, как да му простят и т.н. И прийомите им са различни, разнообразни и работят в тяхна полза. Евала на такива!
Тук обаче случаят не е такъв и ти е разказан какъв е. Не говорим за човек, който не се чувства длъжен на родител, а напротив.
Ще я разберат по-добре тези, които обгрижват родител и се съобразяват с желанията му, колкото и да са шантави понякога. Възпитани са в чувство на дълг - дали с добро, дали с "ръката, която те храни....!"
Сега... дали си го признават чистосърдечно пред себе си това чувство да дълг към семейството, към родителите, или търсят подкрепа от други, че постъпват правилно, прави светът различен и пъстър.
Имайте предвид, че едни се справят с лека ръка със сериозни проблеми (ръководят министерски кабинет), а други плачат, че котката им не иска да яде гранулки.
# 114
28 апр. 2024, 13:20 ч.
Ох, какви деца. Защо въобще пишете за деца.
Сигурно съм, че авторката е наясно, че това с децата е мисия невъзможна предвид годините и. И положението в което се намира. Даже може и това да и е болна тема. Не е за това темата.
Та какви деца, кви мъже, кви пет лева?
Жената има много по-належащи проблеми. Като да порасне. Да реши какво иска. Да започне да живее за себе си. Да отстоява границите си.
Тя не може за себе си да се погрижи, какви деца.
Зависима е била цял живот от отровната си майка. Как да отгледа дете.
И както рече Дорис, на жертва се изкарва и не ще да си признае, че и тя си има вина. Майката е каквато е, ама авторката не е бяла лястовица.
За съжаление подозирам, че от дете на авторката и е вменявано, че е родена за да се грижи за мама, а не да живее.
Виж целия пост
Сигурно съм, че авторката е наясно, че това с децата е мисия невъзможна предвид годините и. И положението в което се намира. Даже може и това да и е болна тема. Не е за това темата.
Та какви деца, кви мъже, кви пет лева?
Жената има много по-належащи проблеми. Като да порасне. Да реши какво иска. Да започне да живее за себе си. Да отстоява границите си.
Тя не може за себе си да се погрижи, какви деца.
Зависима е била цял живот от отровната си майка. Как да отгледа дете.
И както рече Дорис, на жертва се изкарва и не ще да си признае, че и тя си има вина. Майката е каквато е, ама авторката не е бяла лястовица.
За съжаление подозирам, че от дете на авторката и е вменявано, че е родена за да се грижи за мама, а не да живее.
# 115
28 апр. 2024, 13:23 ч.
Само да не вземе и бащата на авторката след някоя и друга година да започне да има нужда от грижи и тогава изведнъж да се присети, че има дъщеря.
Виж целия пост
# 117
28 апр. 2024, 13:33 ч.
По-притеснителното е, че тя на толкова години е залепена за родителите – и за мама, и за татко, макар той да ги е изоставил. Тя не е изградила собствена идентичност за това време. Вменен ѝ е родителски дълг и няма усещане за себе си като отделна личност (или поне не показва смелост да го изразява, моментът с "ще ми вземе котката" е показателен - нея я е страх от подобни закани - жена на 43 се страхува от майка си, която е болна и почти обездвижена).
Това е проблемът тук – чувства се продължение на друг човек. Което за възрастта ѝ е определено незряло и неадекватно. Над това трябва да работи. А не дали ще остане на улицата или без котка.
Виж целия пост
Това е проблемът тук – чувства се продължение на друг човек. Което за възрастта ѝ е определено незряло и неадекватно. Над това трябва да работи. А не дали ще остане на улицата или без котка.
# 118
28 апр. 2024, 13:39 ч.
Авторката е гледала болна сестра. До преди няколко години не е имала нищо за себе си, нито мисъл, нито време. Сигурно с майката заедно са се грижили. За съжаление чак сега се е "светнала", че животът е както си го направиш и 43 години са горе-долу половината от него.... Работи бързо по проблемите си, авторке, работа, мъж, семейство, че току виж си станала на 53, после 63 и си все сама....(майка ти не я броя...)
Виж целия пост
# 119
28 апр. 2024, 13:39 ч.
Браво, така хубаво написано, особено това да пораствнето. Вие явно доста сте попрочели за отношения, психология и т.н.
Виждате ли колко е наложително слез 18 г. едно дете да бъде пуснато да живее живота си, да няма вмешателство, родителите винаги си мислят, че знаят повече и по-добре, но това не е така, всъщност добрите намерения за тях са пагубни за друг. В отношенията с родителите важното е "топлината" и безусловната любов, пагубно изисквания независимо от коя страна, очаквания и още по-лошо когато говорим за пари и имоти. Ако ги няма е най-добре.
Виж целия пост
Ох, какви деца. Защо въобще пишете за деца.
Сигурно съм, че авторката е наясно, че това с децата е мисия невъзможна предвид годините и. И положението в което се намира. Даже може и това да и е болна тема. Не е за това темата.
Та какви деца, кви мъже, кви пет лева?
Жената има много по-належащи проблеми. Като да порасне. Да реши какво иска. Да започне да живее за себе си. Да отстоява границите си.
Тя не може за себе си да се погрижи, какви деца.
Зависима е била цял живот от отровната си майка. Как да отгледа дете.
И както рече Дорис, на жертва се изкарва и не ще да си признае, че и тя си има вина. Майката е каквато е, ама авторката не е бяла лястовица.
За съжаление подозирам, че от дете на авторката и е вменявано, че е родена за да се грижи за мама, а не да живее.
Сигурно съм, че авторката е наясно, че това с децата е мисия невъзможна предвид годините и. И положението в което се намира. Даже може и това да и е болна тема. Не е за това темата.
Та какви деца, кви мъже, кви пет лева?
Жената има много по-належащи проблеми. Като да порасне. Да реши какво иска. Да започне да живее за себе си. Да отстоява границите си.
Тя не може за себе си да се погрижи, какви деца.
Зависима е била цял живот от отровната си майка. Как да отгледа дете.
И както рече Дорис, на жертва се изкарва и не ще да си признае, че и тя си има вина. Майката е каквато е, ама авторката не е бяла лястовица.
За съжаление подозирам, че от дете на авторката и е вменявано, че е родена за да се грижи за мама, а не да живее.
Браво, така хубаво написано, особено това да пораствнето. Вие явно доста сте попрочели за отношения, психология и т.н.
Виждате ли колко е наложително слез 18 г. едно дете да бъде пуснато да живее живота си, да няма вмешателство, родителите винаги си мислят, че знаят повече и по-добре, но това не е така, всъщност добрите намерения за тях са пагубни за друг. В отношенията с родителите важното е "топлината" и безусловната любов, пагубно изисквания независимо от коя страна, очаквания и още по-лошо когато говорим за пари и имоти. Ако ги няма е най-добре.
Препоръчани теми