Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 435

  • 23 216
  • 588
# 255
Най-гледания сериал по Нетфликс за втората половина на 2023г




Изключително постижение - 40 милиона часа гледане по Нетфликс за половин година само. Сериал, създаден преди 10 години, сериал, който е външен, "чужд" за тази платформа (в смисъл, че не е създаден и финансиран от нея), сериал, който се върти там вече от няколко години, а преди това е пускан по телевизиите в 150+ страни - т.е. обективно и безпристрастно "Мръсни пари и любов" е ГОЛЯМ сериал! Много голям!

Честит 24-ти май!
Виж целия пост
# 256


Момичета, ето и историята, която Енгин написа за бр.56 на списание Kafasına göre.
Превод Barisea, с благодарност.

ОБИЧ

В памет на Пол Остър

Когато те срещнах, бях на шестнайсет. Преди да си порежа лицето със самобръсначка и да ми потече кръв, мина година. Не знаех, че колкото повече пораствам, толкова по-дълбоки ще стават кървящите участъци, толкова повече животът ще кълца сърцето и душата ми със самобръсначка. Не само си спомням всичко за теб, но добавих към спомените си и нови подробности. Повечето от тези спомени си ги измислях, но ти се застъпваше за тях, смееше се заедно с мен, понякога плачеше от душа, но се криеше. Нещото, което се нарича любов, при нас изглеждаше така – всеки път, когато ти кажеше „любов“, аз отговарях „обич“.

Смятахме да се оженим, когато навършиш осемнайсет, познавахме се по-малко от година. Нямаше смисъл да протакаме; както обичам да казвам, любовта има следната особеност – ако си я намерил, няма смисъл да избираш още, да усукваш и увърташ. От дете имам навика да мисля така – едно нещо или го има, или го няма изобщо; да търся средата, да се примирявам с по-малко не е за мен. Ако обичаш, се отдаваш, с всяка клетка уважаваш и се грижиш за чувството си. Никога не съм се стремил към нещо, за което не ми достига смелост. Не всяко знание или емоция носят щастие.

Лицето ми привикна към растящата брада. Като навършиш осемнайсет, ще те поискам, без повече отлагане ще се сгодим и ще вдигнем сватба. След по-малко от година ще имаме дете. Бяхме част от тема, която можеха да обсъждат родители, роднини и всички останали. Най-лошият ми възможен сценарий бе следният: ако не те дадат, ще те отвлека и ще живеем на място, където никой не може да ни намери, ще работим и едновременно с това ще учим в университет. Исках всичко да е достойно за нашата любов и човечност.

Над всичките ни планове се възцари тишина. Мисля помниш, че много време не бях получавал новини от теб. В такива ситуации веднага се появяват познати и роднини, които създават хаос – Абе, момичето така или иначе не искаше; слушай, мой човек, щом тя прави така сега, запитай се какво ще прави в бъдеще; не става така. Тези думи изпепеляваха не само всичко наоколо, но и моето сърце. Вратата у вас беше затворена, изглеждаше студена и плашеща като непристъпна стена. Бележките, които ти оставях пред входа, ставаха все по-обемисти, но независимо от дъжда и вятъра, упорито търсеха място да се укрият.

После един шепот прогони тишината и донесе новини за теб. Отначало ми казаха, че си болна и си в болница, но какво ти се е случило и в коя болница си никой не знаеше. Не помня какво направих и как те намерих; в такива ситуации твой господар става тяло, което не познаваш. Бягах по-бързо отколкото мога и говорех толкова, колкото мога на един дъх. Разпитвах за теб из всички болници в града и отделения за Бърза помощ. Видях баща ти. Седеше на една дървена пейка дълбоко умислен. Като срещнах погледа му, нямаше нужда да задавам въпроси – всичко казано от лекарите изтичаше дума по дума от очите му. Бяха ти дали само една година живот – такава информация стигна до родителите ти и до мен.

Когато след месец те изписаха от болницата, идвах при теб всеки ден. Ти лежеше на болничното легло, аз ти говорех за нашето бъдеще и мечти, а ти ми правеше компания, криейки усмивката си в трапчинките на бузите. Помниш ли, нашите направиха какво ли не да ни откажат от брака – ако се ожениш за момиче, което ще умре след година, ще се самосъжаляваш, ще си пропилееш младостта; а вашите имаха някакво неопределено убеждение, че пред лицето на смъртта не бива да цъфти усещане за бъдеще. Но аз се заинатих – ще вдигнем сватба! За една седмица те поисках, сгодихме се и направихме сватба. На сватбата поканихме целия квартал, танцувахме и черпихме гостите пилаф с пилешко.

Сега ще го чуеш за пръв път, но по едно време на сватбата аз изчезнах. С широка усмивка влязох в тоалетната и плаках, докато не ми се продраха гласните струни. Когато тъпанджията удари тъпана, от очите и устата ми рукна вода като от смукателна помпа. Откакто бях научил за болестта ти, аз нито веднъж не се разплаках, бях вечно усмихнат, за да те подкрепям, но в душата ми се трупаше нещо и то изтече в най-неочаквания за мен момент – на нашата сватба. Цял живот не забравих как плаках в тоалетната, от този момент нататък сякаш брадата ми се сгъсти и гласът ми стана по-силен.

След сватбата все едно забравихме за болестта ти, аз влязох в юридическия факултет, ти забременя. Постоянно получавахме съвети от лекари и експерти. Времето минаваше, коремът ти растеше и страховете ни също. Аз ходех на лекции, нощно време работех. Сякаш сражавайки се с всичко, което принадлежи на времето, ти роди дъщеря ни Лейля, а след две години и сина ни Левент. Никога не споменавахме болестта ти, освен по време на кратките прегледи, когато лекарите и всички, които ни познаваха, казваха, че е чудо. Ние не се учудвахме, просто бяхме много щастливи, защото усещахме, че така ще бъде и занапред. Аз завърших и станах адвокат. Ти започна да следваш архитектура. Изживяхме всичко, за което бяхме говорили, когато бяхме на шестнайсет, макар и преждевременно.

Понякога животът не престава да размахва самобръсначката и да кълца плътта ни на парчета, но идва момент, когато превързваме кървящите парчета и някак си се заставяме да живеем. Може би, твоята болест ни помогна да се открием един друг и да осъществим мечтите си. Можеше да изчезнем, да се разделим, любовта ни да се стопи, мечтите ни да останат в спомените, но не стана така... Когато четеш написаното от мен, аз ще съм напуснал този свят. Много думи може да се изпишат за изминалите шейсет години, но без теб и твоята любов аз нямаше да мога да живея толкова и да бъда така щастлив.

Много те обичам...

Госпожа Айше остави изписания от мъжа ѝ лист и въздъхна дълбоко. На плика нямаше дата и тя не можа да разбере кога го е написал. Искаше ѝ се да плаче, очите ѝ бяха пълни със сълзи; ако се отпуснеше, можеше да плаче няколко дни, но беше обещала. Облече най-красивата си рокля и се приготви да отиде на погребението на своя любим.
Виж целия пост
# 257


Добро утро момичета Two Hearts
Хубав и спокоен ден събота!

Сърдечни благодарности за преведения разказ!
Както винаги - вълнуващ, човешки и земен! Това е животът - непредвидим, имащ свои правила, неподлежащ на планове. Нещата просто се случват, макар понякога да казваме, че ние "управляваме" и вземаме решения - правилни или не.
Единственото важно нещо е наистина - любовта или обичта, както казва Енгин чрез своя герой, на когото  всъщност дори не знаем името. Може да е всеки, но по-важното е, че  двама души са преминали през живота си не просто заедно, а обичайки се.
Много красив разказ, докосващ сърцето! Ах, този Енгин...
 
Виж целия пост
# 258


Добро утро в ден събота, успешен и слънчев да е.
Тръгваме за новини.




Даааа, този път разказът от списанието е малък, но много красив. И, разбира се, със завършек на 180 градуса, иначе нямаше да е Енгин.



Ето и какво са гледали снощи в Испания.
Виж целия пост
# 259
Благодаря за преведения разказ ❤️
Ще го прочета по-късно .
Виж целия пост
# 260


Любим момент от "Фара". Бехнам все едно ял отровни гъби.

Виж целия пост
# 261
Прочетох разказа . Не мога да коментирам , освен че преминах през няколко вида емоции докато го чета -любопитство, стрес ,тъга , ужас ,безнадеждност, скок след шока, действие сякаш няма да има утре , и чудо , не, никой не знае какво му е писано, до последно има надежда . Животът продължава ,даже и с надвиснала над главата ти гилотина... Хубава история , живота е непредвидим

"Може би, твоята болест ни помогна да се открием един друг и да осъществим мечтите си. Можеше да изчезнем, да се разделим, любовта ни да се стопи, мечтите ни да останат в спомените, но не стана така..." Да, можеше, но не стана...

P.S. Тоя път края не ме изненада, предчувствах го
Виж целия пост
# 262


Гледам Енгин в образа на Тахир.
Дали вече е избрал проект, филм или сериал, на платформа или тв, не знаем. А ако е ДА, какво ли ще е визията му.
Като няма новини, за такива неща се сещам.
Виж целия пост
# 263
Привет!
Нося ви един желан елген!

И то в съпровод на Айрън Медън!
Виж целия пост
# 264
Привет!
Нося ви един желан елген!

И то в съпровод на Айрън Медън!
Дамата, елген го чета като ерген 😂👌
Виж целия пост
# 265




Damata, Hands Thumbsup
Снимката в стори е придружена с музика от Айрън Медън и с тениска на любимата група.
Ето и видео - музиката, която слуша към снимката:




https://www.youtube.com/watch?v=LiEguxaiuVg
Виж целия пост
# 266
Привет!
Нося ви един желан елген!

И то в съпровод на Айрън Медън!
Дамата, елген го чета като ерген 😂👌
Да,точно такова, пътувам  и съм сгрешил а:stuck_out_tongue_winking_eye:
Виж целия пост
# 267
Дамата, майтапя се ❤️ той нашия човек се явява като Халеевата комета и от вълнение като го видим губим ума и дума 😜
Виж целия пост
# 268


Каква слънчева и позитивна снимка!

Слагам я отново, защото е супер!
Виж целия пост
# 269


Аз съм на Диема Фемили - в момента сме в 38 епизод.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия