Завиждам обаче за наличието на истинско здравеопазване (в сравнение с провинцията), множеството възможности на градския транспорт (понеже в моя град без личен автомобил ще ми мине живота по спирките), и огромното разнообразие от магазини и асортимента в тях - казвам го като човек, който не може да си спомни кога за последно си е купувал нещо нехранително без да ходи да си го взема от Спиди или Еконт.
А ако въпросът е за бизнес начинание наистина: трудно в София човек може да намери от къде да си купи истинска закуска, която става за ядене и не струва колкото пълноценна вечеря навън. Личи си липсата на кадри, завършили техникум по обществено хранене. Когато съм оставала за по няколко дни в други градове, мисля, че мога безпогрешно да позная дали в населеното място има такова училище или не. Просто разликата си личи. Изумително е в София какви цени обявяват за хляб, който ми е наличен в кварталното магазинче.