Любители на кучета - 142

Къде се загуби Магни? Нали нейният Фют беше опукал килограм сурово пилешко от масата.

Малкото ме побърква


 

Ох, ние имахме случка на вечерната разходка преди малко. Предистория: на Кастиел котето още ни придружава на вечерните разходки, а понякога и на следобедната. Тя вече си има име - Мег (Мастърс за феновече на Supernatural) и освен, че я храня всяха вечер, този месец я и обезпаразитих, за да ми е спокойно като се гушкат двамата.
Тази вечер си ни посрещна тя, още на ъгъла на нашия блок и си вървя с нас до мястото, където й давам да яде обикновено. Изчакахме я да си хапне и пак тръгнахме тримата. Вървим покрай оградата на една детска градина, посредата има частна болница и обикновено Мег върви с нас по оградата до болница. Там или отива да ни чака на другия тротоар или продължава след нас, но се крие под колите. И вървим си ние надолу с Кас като аз си мисля, че тя ни следва пак под колите, стигнахме до ъгъла, на който обръщам да се връщаме, и вече на отсрещния тротоар сме, когато чувам котешки писък. Гласът й вече го познавам и веднага разбрах, че е тя. Тичаме натам с Кас и какво да видим - един грамаден котак я заклещил до оградата, тя милата на земята вдигнала четирите лапички нагоре и се мъчи да го избута. Изгоних котарака аз, ама тя много изплашена и се шмугна с 200 в едни високи треви. Викам си няма да я видим сигурно повече тая вечер и дърпам Кас да си ходим обратно нагоре по пътя. Да, ама той на всеки пет крачки се обръща и я търси. Накрая стигнахме до съседния блок, има едни саксии до бордюра и те си имат закачка двамата там - той върви от едната страна, тя - от другата и се закачат в процепите между саксиите. Та стигнахме ние до там и зад последната саксия се показа тя. Нашият щаслив, ама и на мен ми олекна, че нищо и няма. Веднага дойде да я галя и да ми се търка, все едно искаше да ми благодари, и пак си ни изпрати до обичайното място, на което се разделяме.
Та такива работи, няма на кой друг да го разправям и да не ме помисли за луда и за това ей ме на - отчетох се.

Ех, че хубаво! Много мило ми става от този дружба

Мечтая си и при нас да има такава дружба с котките или поне с една котка, но....в друг живот

И аз за това мечтая. Арес много се радва на котака, ама Баго е дивак( той на нас не дава да го пипаме) и все е на тръни покрай него и
гледа да не се засичат.

Чак дружба нямаме ама поне беше спрял да реагира на котки, обче онзи ден на път за вет вижда котка, поглежда я и се извърта към мен за да го похваля, че не е реагирал и в този момент котката идва отзад със засилка скача, съска и замаха с нокти. Бари изпищя, аз се опитвам да я изгоня, а тя пак напада. Разминахме се само с уплах, но не бях виждала такава котка досега..

А пък аз да се оплача от интересите на Буря - отглеждаме си чалгаджийка
Съседът ни имаше рожден ден и си подарил уредба, която, както е редно, ако не е на двора, все едно я няма. Поздравихме го, почерпихме се, Рая изрови пръстта и скъса общата ни мрежа, плака - ние сме при тях, а тя не е поканена, как може

Прибрахме се, нахраних ги и си влязохме вкъщи, да вечеряме и ние. Обаче нашата дограма не пропуска нищо, до степен, че и буря да има, ако не погледна навън, няма да чуя. Та, излизам аз след вечеря и чувам много силна музика, нещо се лее жаловито "побелях...остарях...мой ангеле..." -- не съм сигурна коя е песента, но ми е тежко позната като ритъм. И понеже къщата им на двете принцеси-парцалеси е обърната с входа към другия двор, отидох да видя дали спят /т.е. дали пердето им има следи от излизане/, и какво да видя: Рая си спи здраво, а Буря легнала по корем вътре, главата изнесена на прага и се поклаща в ритъм... Това куче "не е от нас" както се казва, ще се гръмна - ти го възпитаваш поне на Клайдерман, то си иска Пайнер
Влязох вътре и възмутена споделих преживяното с мъжа ми, защото тя си е неговата слабост, че колкото и Кордон Бльо-та да ти сервират, все си търсиш купата с боб.
Тая сутрин я накарах твърдо да обещае, че най-много до Веско Маринов ще се ограничи, и едва тогава й дадох закуската:laughing:
Ох, разказвам сега и се хиля като си спомня как си клатеше главата - като ония кученца на задното стъкло на Москвичите едно време.

Зарка е добронамерена към всичко живо, вкъщи и навън, с изключение на един дърт циганин, от когото бяга панически и го лае. Какво не му харесва, тя си знае. Котките ги гони, за да си играе с тях, те обаче предпочитат да бягат от нея за по-сигурно.

Да се похваля, че днес ми удължиха срока на годност с още шест месеца. През ноември, живот и здраве, на нов контролен преглед и пет скенер.

Зарка ви пожелава лека нощ

Днес комшията ми ми изпрати звукозапис ,как кучето се къса да лае като е само. Само да ми кажел, че съм нямала напредък с обучението и ми давал обратна връзка, все едно съм го питала.
ПС: Дайте съвети, отчаях се вече наистина.

Записът колко е дълъг, всяко куче може да се скъса да лае няколко минути...

Vanne,със Зара до теб-само добри и спокойни дни от сега нататък.  Разказите за Рая и Буря са за книжка.Много са усмихващи и с нетърпение ги чакам.Поздрави от Лори

Ване, това са много хубави новини

Ване, все хубави новини
Арес днес е нещастен. Кратка разходка и топки не хвърляхме. Прибра се , ама гледа недоумяващо защо така става
А аз така съм  се спекла и той го усеща. Стискайте палци, че двукракото е днес на матура.

Roo Roo, това е наистина прекрасна идея! Най-малкото galenaa може да направи блог за предизвикателството да отглеждаш Рая и Буря
Подобно на блога за котарака Румен, ако сте го чели. Смяла съм се до сълзи с него!

Eda12, както написа Tintina, всички кучета лаят от време на време. И Зара лае по минута-две винаги когато някой преминава по стълбите или съседите влизат и излизат от апартаментите си. Съседката отсреща редовно я успокоява през вратата "Е защо ме лаеш сега, нали знаеш, че те обичам!"
Според мен проблемът е в съседа ти, не в кучето. Че и запис направил!
Преди години съседката под нас (тя винаги е отглеждала кучета, но вече е много стара) имаше една лайка, леле останеше ли сама се скъсваше да лае нон-стоп докато стопанката й не се прибере. Добре, че бях по-млада тогава.