Любители на кучета - 142

Ха, интересна тема, която постоянно присъства в домашните ни разговори и спомени отпреди почти две години. При нас и двете са изтърсачета, защото някак си те ни се "изтърсиха" в семейството, а и ние ги "изтърсихме" в буквалния смисъл на израза - от един голям лидълски чувал за трева. Ами...такъв имахме в багажника на колата когато моят мъж ме заведе сутринта "да ми покаже нещо". "Нещото" беше 2 броя и от липса на опит, от потрес, от шашване, измислих в този чувал да ги приберем. В него ги заведохме и на лекар вечерта, след работа. Какво ли са си мислели в кабинета - двама кукуриговци мъкнат един чувал, който се гърчи, скимти... Но пък много им се радваха всички и надничаха с любопитство в торбата.
Иначе, ако трябва да съм по-сериозна, според нас Буря си е изтърсак от котилото - беше по-дребна, по-неориентирана, по-заплес някак. В първата седмица не ядеше докато Рая не се нахрани, макар че  имаха различни купички от първото хранене. Понякога хапваше по няколко гранулки само и я хранех от ръката си, защото като една истинска "баба" не приемам "внучето" да не е яло достатъчно. Другото особено за нея беше, че понятие нямаше от хигиена - Рая постоянно се чистеше, ближеше. Запознатите около нас казваха, че това са навици, които майката преподава на бебетата си. Е тогава вече бях в потрес: "Аз като го играя "приемна майка" да й показвам как да си чисти дупето ли, бееееееее?" Обаче "кака" Рая някак си предаваше всеки ден нагледно "открит урок" и в края на втората седмица Буренцето се сети кое как и за какво се употребЛЯва.
Наставаше бурна радост в населението когато малкото кюфтенце, защото си беше като топчица кръгличка, се сетеше неумело да се занимава с личната си хигиена.
И сега, когато вече са почти на едни килограми, са много различни като структура, физиономия, поведение. Буря си остана "малката" вироглава глезла. Рая е по-зряла, изпълнителна, сериозна - погледът й дори е по-дълбок. И двете обичат да се гушкат, но Рая не досажда, изчаква, застава плътно до крака ти и с гръб към теб си чака реда. Онова "малкото" е като лепка - застане ти фронтално с един питащ поглед: "К'во прай'м сега, кафе пиеш, няма ли да ме почешеш?"
Често си припомняме първите им дни и е мило, почти като изписване на бебе - хем си объркан, хем си неуверен, хем пък ти е някак топличко на душата.


"Како, да ти шепна на ушенце, пак говори за нас "мама" и малко ме е срам"......

Писала съм го вече, ама пак да си кажа. Кастиел е изтърсачето от кучилото, освен това е единствено момченце, има 5 сестрички и всичките му сестрички са трикольорчета, само той е с украска бленхайм. Беше останал последен, защото му беше правена операция на пъпна херния и трябваше да се възстанови. Като отидох да си го взема ми донесоха една малка розова топчица с уши. Той се гушна в мен и все едно никога не е правил нещо различно. През целия път в колата искаше да го гушкам, а се опитвах да го накарам да стои в кучешката седалка. И до сега любимото му нещо е да се гуши при мен. Даже и в момента, докато пиша, той ми спи в скута.
Предишни ми кавалерчо беше 7 месечен като взех и си беше вече почти напълно пораснало куче. Този ще стане на 7 месеца след няколко дни и е доста по-дребен, ама и фъстъче да си остане пак ще си е моето любимо фъстъче.

Айде пак се върнахме към бебешкия период Най-готиният!
Не си спомням, тази снимка показвала ли съм. Толкова беше сладка и мъничка Зара.
И сега като я срещнат хора от района и възкликват "Леле това какво малко беше, а колко порасна."

Рокото не е изтърсаче, най-шошавият беше. Като бебе беше синеок. Човека от който го взехме мислеше че ще е с различни очички, понеже майка му беше с такива. Но не, на баща си прилича 😁

Леле Зара каква е сладурка/не че сега не е/, но вече изглежда голяма.
Нашата толкова се промени/визуално/ откакто я взехме. Смени няколко разцветки на козината. Снощи я снимах как си е легнала до масата и пращам снимка на баща ми и той ми пише" какво е това хъски при вас" и аз му пиша, че това е Съни, а той не я познал понеже последно я е виждал бежова, а сега се сиво-черна. Единственото, което си остана отличителен белег е излезналия трети клепач,но само отблизо се вижда.

Бизу ❤️


Бизу и Каду ❤️



Бизу и братя и сестри ❤️

Каду е осиновена и нямам снимки на нейното семейство.

Ох, ама умирам за бебенца.
Аз имам само две снимки от бебе Кас, когато си беше още в развъдника.


Излишно е да казвам, че се влюбих от пръв поглед.

И аз се влюбих в Кас Нагушкай и нацелувай го заради мен

Няма да ми вземете новата топка.

Еха, темата е станала много сладурска. Разкошни са малките бебоци.

Арес, когато за първи път влезе в къщи
Беше го страх да слиза по стълбите, толкова мъничък беше.

 Дримко на почти два месеца с батко си.

В първия момент се зачудих къде е кучето. Дрийм прилича на истинска плюшена играчка.

Е, и мен ме изби на спомени...
Джина на почти 4 месеца.

и Макс на два месеца и половина, само 10 килца. Не знам дали е изтърсак, но е по-малко килограми от сестрите си. Но ние пак си го обичаме.

Ох, че сладурско!
Не бях виждала бебе доберман, а пък Бизу е бил съвсем беличък?
За Дрийм - и аз в първия момент помислих, че е играчка 😂