Любители на кучета - 142

Един непоискан съвет: устискайте да не угаждате на кучето бебе през нощта. Ще помрънка две нощи и ще спре. Иначе ще затвърдите този навик и няма отказване после.

Добре дошла на Ема.
Като взимах Кас изрично ме предупредиха, ако не спи при мен, да не ставам да играя с него посреднощите, защото ще се научи така и няма отърване. Ние обаче си спим заедно от ден първи и никога не е искал да играем посренощите. Спи си сладко и сутрин даже не му се става.
Снимков материал от 6 часа тази сутрин:

Така спи, завира се между възглавницата и таблата на леглото и вдига крака.

Мойта хиперактивната Бергичка когато я мъчих вътре да я гледам нали спяхме заедно. Аз на леглото, тя на земята в леглото си. Тя ставаше в началото когато шумях, щото е много любопитна и да не изтърве нещо, но й се карах и й казвах да ляга да спи и се научи, обаче сутрин като се събудеше бързах и аз да ставам да я изведа да пишка, че все ме беше страх да не свърши тази работа вътре .

Аз може би за стотен път ще опиша нашата рутина. Нашите кучета не се качват на горния етаж, където са спалните. Така са научени от ден едно. Нито се качват по мебелите. Кучетата се животни на условните рефлекси. Създайте правила и те ще са спокойни. Иначе ще ви се качат на главите и няма да може да ги контролирате. Сутрин ни посрещат винаги с голяма радост и чак ще си счупят опашките от въртене. Не ни обичат по-малко, а пък слушат много повече. А така се возят в колата на щерката (само 1-2 км до планината, иначе в клетка в пикапа):

Нашите спални са на различни етажи. Понеже мъжът ми беше крайно против куче вкъщи, се съгласи да вземе ,ако сама се оправям. Той се прави,че не я поглежда и все мрънка от нея(макар веднъж да го видях скришом, че я гушка). Та затова не мога да я оставя на долния етаж, нито в банята- тя така пиши, че ще ме изселят с нея. Спи в моята стая в кошара, вече заспива сама, без да възразява. Буди се с мен като ставам до тоалетна и възразява,че не я взимам. В леглото не мога да я взема, защото ще омаже всичко, все още не може да стиска. Сутрин до 4.30 удържам що годе фронта с вербални заплахи за саморазправа 😁, но тя повече не издържа и започва да се кара с мен. Това ранно ставане ще ме убие.

Аз знам, че съм в грешка, но така я свикнах и си търпя де.
Просто нямам достатъчно стаи, една съм отделила и там спят котките на спокойствие. В банята или коридора не ми дава сърце да я затварям. Тя реално си заспива на нейното място, но по някое време през нощта се примъква при мен. Понякога дори не разбирам кога идва, събуждам се и тя спи под завивката.
Изключително нехигиенично и неудобно. Голяма грешка, знам.

Не бих взела куче, ако мъжът ми е против. Преди да вземем, понеже никога не е имал куче, шест месеца му обяснявах какво е и какво го чака. Държах да е наясно, да не е временна емоция.
Има всякакви житейски ситуации, не искам излишни изпитания на семейните ни взаимоотношения.
И аз не пускам кучето в спалнята. Качва се само на дивана в хола, и то ако е постлан чаршаф. Там спи вечер.  Това е сигналът - има ли го, може. Ако го няма - не може. Когато сме вкъщи, ние сме на дивана и пак не може. Когато ни няма - да.
Объркващо звучи, но кучето много добре разпознава сигналите.

Ема е прекрасно пухченце.
Като взехме Тоби най-много ме беше страх как ще е през нощта. Може би защото котаракът ни от ден едно ни побъркваше нощем, нямаше сън поне 3 месеца тогава. И се бях подготвила, че пак ще има безсънни нощи, все пак вземаме пудел бебе, викам си ще сме търпеливи. Хора, казвам ви, от първата вечер това кученце като легнах и просто легна до мен и заспа...Аз сън не ме хвана от притеснение, той си спи и не помръдва,  чак по едно време го бутах жив ли е До днес, вече е на 1г и 5м., това е закон за него. Вечер легне ли се, ляга и той и заспива. След обяд, ако легнеш, ляга и той и спи докато не станеш. В това отношение извадихме голям късмет, не сме го учили, не знам как е станало, но явно си е до куче това със спането. Сега да не си помислите, че е някакъв много послушен иначе....никак даже, дивак си е от класа и енергията му е неизчерпаема, просто не се спира. Може да е бил 10км на разходка, в къщи продължава да беснее и да тича. В кола така и не обича да се вози, трепери целия. Злояд е доста също. Лае по големи кучета...изобщо не е ангелче, поне на спане случихме

Аз пък съвсем съзнателно разрешавам на трето куче да спи при мен. Не съм си взела куче, за да го уча на послушание, взела съм си куче, за да го обичам. Не ми пречи нито той, нито котката. Даже ми е мъчно, защото тя не идва да спи при мен вече. За сега само два пъти пробва.
Всеки сам решава как ще си гледа кучето и какво ще му позволява. На никого не пожелавам, да му се наложи да гледа безпомощно куче, което не може само да слезе или качи стълби и трябва да го носиш на ръце, за да може да си свърши нуждите едва дишащо и едва държащо се на крака.
Моят съвет е да се радвате на кученцата си докато са здрави и пъргави. После всички забрани ще ви се струват глупави.
Единствено като грешка с предишния кавалерчо отчитам, че оставих майка ми да го научи да проси храна от масата. Това е единственото, което твърдо не толерирам и не разрешавам на Кастиел.
Кавалерите са кучета-компаньони. Те непрекъснато търсят контакт. Като вляза в банята Кастиел реве пред врата и бута с лапичка. Това е положението, такова куче съм си избрала с пълното съзнание, че ще е гербова марка и това не ми пречи.

Добре дошла, бебе Ема
Мъничка сте я взели, а вече ви се е качила на главата. Ако искате спокоен живот следващите 15 години, стягайте се и започвайте с обучението. Четете. Има всичко обяснено в нета. Има и треньори, ако не се справяте сами. И понеже сте си взели пуделче, ако искате да прилича на такова, а не на чубака, започвайте да я водите на груминг от сега. Всеки ден я разресвайте и я опипвайте навсякъде, бъркайте в устата, да свиква с допира.
Да имаш куче не е само гушкане, а и възпитание. Изисква се много работа.

И след дозата непоискани съвети, и аз да се оплача. 10 минути след като се върнахме от разходка, на която пиша два пъти, изито реши да се изпиша трети път за щастие върху килима, пред очите ми... Боря се да я отуча от това. Вече изхвърлихме един килим. Вечер затварям дневната, където е килимът, и тя остава да разполага с коридора и спалнята. Там бели не прави. Може да стиска. Но си е нарочила точно един сектор от килима в дневната, пред телевизора...

А за спането - тя е късокрака, а спалнята ни е висока, и не може да се качи. Така ми е идеално, и без това исках леглото ни да е неприкосновено. Тя не се и опитва вече. Само сутрин като види, че сме будни, идва, изправя се на задни крачета, подпира предните лапички на леглото и протяга врат да ни целува. Иначе си спи спокойно цяла вечер на нейното легло долу или някъде из коридора. За дивана в дневната ѝ взехме кучешка рампичка. Поради специфичната структрура на породата не бива да скача от високо. Има си любима възглавничка и през деня обича да дреме върху нея. Понякога намазва обща дрямка и с мен или мъжа ми, ако сме изморени през деня и се излегнем на дивана и ние.

Аз съм на същото мнение. Не ми пречи, че спи при нас на леглата. Пробвахме да му сложим легло да спи, ами не иска. Пуделите се привързват много и са буквално залепени за стопанина си. Аз го приемам като дете и безкрайно го обичаме всички и той нас. Реших, че искам да е щастлив с нас, няма да го правя войник

Двете неща не се изключват взаимно. Тези от нас, които си учим кучетата на послушание, правим ги войничета, робокучета, затваряме ги в клетки и т.н. не ги обичаме по-малко, отколкото другите стопани, които само си обичат техните кучета.

Дрийм има ето такава текстилна къщичка:

https://emark.bg/koshara-za-kuche

Първите месеци държах много да си спи в нея в хола. В нея му беше и леглото и играчките.
Първите дни скимтеше, но после свикна. Това беше по-скоро от мой си страх. Да не се качи някъде и да падне, да не прегризе някой кабел и такива майчини притеснения.
Постепенно баща му го донесе в спалнята ни. И сега леглото му е до нашето легло, а къщичката му служи за склад за играчки и също така, ако иска да го оставим на спокойствие, през деня си ляга в нея.
Той е абсолютно велкро, като моя сянка е, но и има късмета изключително рядко да остава сам. Аз работя от вкъщи, а и майка ми живее у нас.
Иначе докато спим - спи и той. С това проблем нямаме. Ако през деня някой спи, пак си ляга да спи в тази стая. Въобще с нашият начин на живот, май не му стига сън, почти никога не остава сам и все ходи след някого.

Всеки сам решава за себе си как да живее с кучето си. Назидателен тон не е уместен.

Някои породи имат нужда от повечко контрол и обучение, не споря. И за това не съм си и взела такава.
Кастиел също си има легло и през деня си лежи в него, но знае, че вечерта като си легна трябва и той да дойде. Не може сам да се качи, аз го взимам и се гушва и заспива. Ако реши, че му се закача, го свалям да се успокои и после пак идва да спим.
Какво представлява рампата, че ми стана интересно?