Гости с пренощуване

И аз не съм ок с поръчването на храна въобще, но има нещо прекалено в българската традиция за гости, прекалено много храна по няколко вида салати, предястия, основно, че и по два десерта пишете е това е готвене цял ден. Аз намалявам постоянно това количество с което сме свикнали, съпругът ми все мрънка, че нямало да стигне, а винаги остава всъщност.

Sephora, то ако сме се събрали на кафе, да ядем по 2 десерта, ма на вечеря абсурд. Аз си харесвам определени места (без да им правя реклама) и по поводи вземам асорти десерти. Така свикнахме за НГ да сме си трезви, например, много е приятно всъщност, а на 1 януари ядем асорти десерт - 5-6-7 вида каквото сме харесали с просеко. Обикновено даже сме си тримата вкъщи и на 1ви каним гости на просеко и десерт на обяд.

Да, при мен е така, че те искат да им направя нещо българско. А него няма откъде да го купя. Тези дни обикалях турските магазини да намеря кисело зеле, че гостите си бяха пожелали свинско със зеле, което били яли в БГ и много им харесало. Та правих и за всеки случай и швейцарски наденички с картофено пюре, в случай, че зелето не им хареса. Не ги пипнаха, но тавата със зелето се изяде . Да поръчам пица е абсурд, гостите ще се обидят.
Готвенето не ме напряга много, имам Мултикукър, но чистенето...това ми е мъката - да лъсна целия апартамент. Роботи имам всякакви, вкл. и за прозорци, но баня, тоалетна, кухня, балкон и т.н. си е уморително.

Някои имате много нахални гости.

А пък за Нова година и в днешни времена сме склонни да правим мазало от храна. А и от алкохол.
Рядко вече и на Нова година ходя на гости. Май на никой не му се занимава.
По време на пандемията една приятелка се оплака, как поканила 9-10 човека, готвила, пекла. Поръчала тави с мезета (да, поръчала ги). И накрая се събрали 4 човека. Сред недошлите имало включително и аргументи като "не ни се идва", "решихме да не излизаме", "малко кашляме". Тя каза, че до 31 януари е яла мезета. Много неуважително.

До някаква степен Есме описа това, което и аз помня от дете. Баща ми, бог да го прости, готвеше превъзходно. Като поканеше гости, особено като сме на вилата, правеше голямо барбекю с месо, отделно риба, няколко вида салати, месеше погача, печеше заек в кален гювеч и навън се изнасяха маси, въобще чудооо.

Тогава не помня хората да са оставали в нас, прибираха си се по домовете. Най-често децата им бяха пълнолетни, имаха книжки и идваха да си прибират родителите.

Но готвенето беше целодневно, включвах се и аз, макар дете. Мезета, салати, салфетки, да се подреди маса с поне 3 чаши на човек, както есме каза.. точно това си спомням и аз.

Спомените ми са хубави от това, но честно казано такива гостита не правя. Чак толкова големи. Баща ми и майка ми по 20 човека можеха да поканят и наистина весело беше.


Като имам гости не поръчвам храна. За мен не е обидно, нито аз да го направя, нито ако съм на гости домакина да поръча. Но просто съм възпитана в друг дух и не мога да се преодолея.

На мен на нг напоследък не ми се ходи по заведение, заради наблъскването, заради липсата на читаво такси и подобни неща. Някой път дори не сме празнували с други хора. Тази нг поканих един приятел и братовчедка ми, защото нямахме планове и просто импровизирано се събрахме. Не съм готвила, само мезета. Пак отне време, но двама гости е направо детска игра.

Esmee, ние от пандемията си свикнахме (съвсем удобно) да отказваме и да не правим покани, просто си отбелязваме скромно. На 1ви на обяд си правим празненство. Ако някой иска да се присъедини, може да мине ей така и/или да донесе нещо с балончета или захар, добре дошъл. Ако не, здраве да е. За рождените дни вече се стараем да сме тримата на някое място, което ще запомним. Празненството на маса е добре дошло, но не на всяка цена.

Дали е било удобно преди не се наемам да кажа, тъй като във визираното време не съм бил роден. Но съм достатъчно образован за да твърдя, че в България жената винаги е била на почит, въпреки патриархалните разбирания. И достатъчно адекватен за да преценя, че противопоставяния от типа мъж-жена, демокрация - социализъм и тем подобни имат предимно манипулативен характер и често са продукт на хора, чиито цели са далеч от мир и разбирателство.
За протокола - въобще не обичам да ходя на гости, както и да идват вкъщи. Но това не ме и прави по-специален от който и да било човек с други предпочитания.

Аз имах предвид по-скоро някакви импровизирани гостувания. По-често искаме да се срещнем навън, но ако сме решили заради времето или по друга причина да се съберем, което наистина е рядкост, нямам против да поръчваме. Даже по-добре, че я има тази възможност.
Дори и баща ми, който е от това поколение,  си създадохме традиция, харесал си е 2-3 ресторантчета и ни кани там. На вилата му и сега продължава да уточнява какво ще ядем, какво да пазарува. Всеки път му казваме, че не ни е важно, но той държи да изреждаме какво ще ядем. Там нямат магазин, с колата пазарува от по-голям град и му е важно да знае предварително.
Всичко това го казвам в подкрепа на тезата, че напоследък хората много рядко канят гости  и е избледняла културата да се остава с преспиване. Вече има таксита, дринк енд драйв, може да се вземе кола под наем за връщането - все удобства, за които преди време не се е знаело, че ще ги има или са били "сложна работа".
Даже сега, ако нарочно решат да се съберат с преспиване, си представям как падат едни уговорки, допълнителни потвърждения, 100 чувания с уточнения. Обикновено такива събития са свързани и с пътуване - София-Варна - или гости на вила, където целта е поне 2 дни приятелите да се откъснат от градската среда.
Е, ако имам голяма и комфортна вила, няма да поканя приятелите да спят в близкия град на хотел. Вечерта единият да не пие, а сутринта да се върнат за закуската. По-добре да не каня никого, отколкото да го мъча с условия.

zlatenceto, вие вероятно сте семейство и си правите компания и ваши си традиции за празници. Много хора са все още сами или са останали сами и се събират и съобразяват с приятели/роднини и си правят "сметките" да прекарат празника извън дома. Например картинката в моята глава за обяд на 1 януари е, че всички спят или им се спи и не мога да купя шампанско и да се изтупам някъде на гости.

Ужас! Ами, ако "домакините" не готвят?!
На мен пък подобно очакване, предявено от страна на гостите, ми се струва обидно.

По повод гостите и яденето да ви разкажа нещо смешно.

Имаме къща на морето, където през лятото се събираме по-голямата част от фамилията - съвсем целенасочено се събираме и с желание. Миналото лято бяхме 12 човека на възраст между четири и 77 години и 2 кучета. Отивам аз и вуйчо ми да купуваме закуска за всички и понеже не знаем кой какво иска, особено малолетните искат едно, после ядат друго, вземаме от всичко по-малко. В един момент продавачът пита ‘извинявайте, ама вие ще ги продавате ли тези количества?’ Естествено и на следващия ден имаше предоволно количество за ядене.

Ако нещо не знам как се готви, питам гостите да ми дадат инструкции как се прави, ако имат претенции как да е сготвено. Иначе питам майка ми и Гугъл. Тук не се правят големи трапези, за госта просто е важно домакините да го уважат като му сготвят нещо лично, може да е само едно ястие. Не държат домакинът да е Мастър Шеф.

И аз не харесвам натрисане на гости, в днешно време има пребогат избор на хотели, хостели, Airbnb и т.н.
Като бях малка си спомням как роднините ни от София (на баба ми брата с неговата дъщеря, внук и съпруга) всяко лято пристигаха на море за по един месец вкъщи, а майка ми през това време се побъркваше да готви, чисти, да ги води насам-натам вечер, че и на работа да ходи.
След това пък пристигаше братовчедка на баща ми от Пловдив....
Аз бях дете и тогава се радвах, защото нямам братя и сестри и за мен беше компания, имаше с кого да ходя на плаж, да излизам...но сега, от позицията на възрастен човек, не мога да си представя какво им е било на нашите.

Скоро си говорехме с майка ми на тази тема и тя каза, че това си е било още от нейното детство, че едно лято даже КОЛЕГИ на съпругата на брата на баба ми са дошли неканени, защото били чули, че имало къде да отседнат и искали да отидам малко на плаж...
За мен това е безумна наглост, но явно тогава времената са били други и все да угодиш, да не обидиш...
В днешно време не бих отишла дори за час на гости някъде, ако предварително нямаме уговорка за това, и очаквам същото уважение към мен.
Най-мразя в почивните си дни, когато примерно съм решила да си остана вкъщи и да си почина, някой да ми звънне на вратата, защото минавал и решил да се обади... Или пък някой "само да донесе нещо" - което никога не е само така, най-малкото трябва да влезе, да направя кафе и ...отиде денят.

Единствените които идваха "на море" без предупреждение ги отрязах преди години, последният път много ме ядосаха.
Директно им заявих да си търсят хотел, както ми бяха на вратата и не съжалявам изобщо.

Те, и арабите, така казват.