Има ли любовта срок на годност?

Това са психологически врели-некипели. Психиатричните заболявания са най-често генетични или вследствие на механична увреда в мозъка от удар или вещества. Един шизофреник си е толкова болен, че не може да бъде анализиран с популярна или друга психология и може да има късмет ако инжекции депо го правят пригоден за нормален живот. При биполярните, дори без психоза е още по-страшно, защото никой не може да предвиди кога биохимията ще се бъгне и ще получат мания, ще налитат на бой, ще си изхарчат парите  и ще спят със сто човека и кога ще легнат в депресия и ще станат само, за да се самоубият.

А личностовите разстройва – психопатите само са с мозъчен белег за психопатия, другите просто са си такива и не стават такива някога си, защото са такива от деца. Науката се чуди защо, но поне не е генетично. И това са лоши хора и за науката – серийни убийци, престъпници, садисти в семействата, змиорки от Уолстрийт, но хора без съвест. Да го търпиш ли? Извинявай.

Хората непрекъснато се променят. Ще кажете, "аз съм си същата", но ако погледнете каква сте била преди 10, 20 или 30 години ще видите различни хора. Затова след 10 години вие сте различен човек и вашия партньор също е различен човек. Дали тези непознати хора ще се харесат също е въпрос на случайност. Няма такова нещо като вечна любов, все пак това е химичен дисбаланс и онези 3 години са периода, в който мозъка ви дрогира. След това - реалността. Очите вече виждат, ушите вече чуват. Затова повечето, които се кълнат да се обичат и подкрепят до гроб, се оказва, че са били под въздействието на опиати и после се отричат и развеждат. За отпреди брака вече по 40 пъти се кълнат, даже до брак не могат да стигнат... Вече в първи клас ученичките са минали половината момчета от класа си като гаджета, казвам го от лични наблюдения.
Дългите връзки са плод на липса на алтернативи (изборът на най-малкото зло) или характер склонен към компромиси или самоизмъчване (и такива ги има). За тези, които не са самовлюбени има още една мотивация за единство на семейни начала, но тя не е любовта към партньора, а към общите деца.

Бoяна ако си помислиш колко са били хората на земята и сега колко са и като си помислиш през какви диващини и извращения и жестокости е минало човечеството ... можеш да си представиш че всеки има някакъв дивашки ген  и първична реакци и реакция като всяко същество. Ти също.  ако в следствие на катастрофа да речем придобиеш фобии - ген ли е?  А ако в следствие на преживяване придобиеш опит и си промениш начина на реагиране - кой ген е ? 
Не са психологически врели некипели. Има свъркани при рождението хора. Но ние говорим за тези , при които нещо се е объркало , нещо от някъде е тръгнало и след това са станали такива.
Както и да е.


И не само близките, като гледам какво пише Бояна.
Затова пожелавам дано не се случва на никого - да не се случва да е от която и да е страна в такава ситуация.
Затова обръщайте внимание дори на дребни неща и си помагайте.

Изключително невярно. И как стигнахте до този дълбокомислен извод?!

Хората с ЛР от Клъстър Б не са станали такива от средата. Единствено социопатите са плод на средата, но с тях може да се работи. За психопатите и нарцисистите не важи, това е абнормна личност, т.е. не е болест и цялата личност е такава, манипулативна, без съвест, без емпатия, с това и на психиатрите е забранено да работят.

За другите си има лечения, има помощ, има диагностика и прогноза, спрямо това дали освен зависими не са и от Клъстър Б. Разбира се, не спирам някой да съсипе живота си покрай непоправимо лош човек, но аз не бих го направила. Мъж алкохолик, наркоман или хазартоман не бих и доближила, но ако ми се озове вкъщи ще гоня, естествено. За дете, да не дава Господ, просто трябва много да се внимава с кого се събира, да се проверява взима ли и какво, за да не завърши с доживотна болест. Тук понеже и родителят има принос и вина, че не е гледал достатъчно внимателно не се гони директно, но също има лимит  някакъв, според мен. Има добри лечения, година другаде, смяна на средата, държавата след лечението, но трябва и човекът да иска да се оправи, защото като стане пълнолетен не можеш да го изпратиш вече ни в клиника, ни в комуна, та мисля, че е разумно да можеш да го изгониш, пък белким се стресне, и ако не поне да не загинат всички с него. И може да звучи безсърдечно, но все пак не изхождаме от тезата, че наркоманът е единствения, който е човек, за когото можем да имаме сърце. И ние сме хора, братята и сестрите му са хора, и прочее.
Пак казвам, с години съм се занимава с проблема, всеки може да стане зависим, но и всеки може да се излекува. Ако не желае обаче и се кефи на това, че около него всички са козависими и му играят по драмата, че е единствен център на внимание и грижа, просто това трябва да се прекрати. Всичко има предел или трябва да има.
Тук в една друга тема имаме съфорумка със син в депресия, който е вече възрастен човек. Него няма да го гони, нищо, че я съветват, но пък и всички я съветваме да промени нещо, защото не депресията го кара да се държи като ирански падишах и да крещи защо не му е изгладена ризата. И при психично болните има лимит, доколко трябва да ти се качат на главата, въпреки че няма да ги гониш, а ще си пият лекарствата.

И как живее човек с мисълта че е изоставил детето си ? И че вината първоначално за ситуацията е и негова . И после не се е справил и го е изостваил. Не мога да помисля как човек живее такъв живот. 
Много често се замислям за хора, на които децата са били отвлечени и не са намерени. Как живеят тези хора с мисълта че децата им са някъде и че може би много страдат и те не могат нищо да направят за да помогнат. Голяма трагедия.

Виждала съм десетки родители, които живеят с мисълта, че като излезе това дете, което вече не е дете, и няма да се върне, защото ще лежи някъде със свръхдоза. Това беше по времето на хероиноманите, сега други неща се взимат. Тия хора не знаеха кога ще им се приберат децата, като се приберат какво ще донесат или изнесат, кой ще дойде да ги търси за дълговете. Един беше свалил освен халката на майка си и радиаторите от стените.
След определен брой години така стига момент, в който човек трябва да избира дали и неспасяеемото му дете и той ще си заминат или само единия. Иначе това се лекува. Има добри комуни в чужбина, клиники. Много хора се оправиха и живеят нормален и успешен живот. Трябва родителят да се бори, но понякога след определен период също трябва и да приеме, че това е загубена кауза. Трагедия е, да, на мен не ми понесе и да работя по въпроса и след 5-6 години се отдръпнах от темата, защото болката на тия хора е ужасна. Здраво дете, хубаво, добро семейство, но лоша компания и после ад.
Та не ги казвам тия неща ей така като мръсен наркоман и го изхвърляме. Напротив, но всичко е до един момент, в който си даваме сметка, че зависимият не е единствения човек наоколо и трябва да се спасяват и другите в семейството.

Потвърждавам от първа ръка, че повлече ли те спиралата на невъзможния, се сваряваш точно като жабата - на бавен огън и постепенно.
Малко по малко сваляш гарда, правиш все по-големи компромиси. Все по-малко ти прави впечатление минаването на граници и липсата на морал. В един момент действаш саморазрушително, обсебен от лудостите на невъзможния.
Много хора избират саморазрушението, но обикновено това за жалост не помага на невъзможния, а потапя и двамата.

А, не.
Много съжалявам, но никак не приемам тази аксиома с вината.
Нито с изоставянето.

Откъде-накъде ще унищожава цялото семейство?
Останалите да не са си намерили живота на улицата?
Особено моите познати с подобен проблем са прекрасни хора и родители- любвеобвилни, грижовни, отговорни, работливи, образовани и няма нито един от тях, който да е пропуснал лекциите за опасностите от подобни келешлъци.
Прекараха години в тормоз, в липсата на спокойствие и за минута.
..................

Правиш необходимото- ако отказва лечение, режеш със скалпела и го оставяш на съдбата, която си е избрало.

Какво ви е мнението за създаването второ дете с цел да гледа първото, което е с някакви проблеми и не е способно да се грижи само за себе си? Любов, грижа, какво е?

робство. много неморално.

Престъпление.

Макар, че хората от определени социални прислойки създават деца заработна ръка,  обсужващ персонал и да ги гледат тях, с никаква друга цел.

Че то масово се създават деца, за да има кой да те гледа на старини. Приказката за чашата вода не е случайна. Но освен със себе си, да натовариш дете с очакването да гледа и другото дете? Но и другият вариант е ужасен, особено в нашата държава, но все пак ...

А има ли гаранция, че и второто няма да е с проблем?
И ще бъде ли питано за съгласието му?
Все едно да родиш следващото с идеята първото да го гледа, че е по-малко.
Това е безумно.

Безумно, не безумно познавам такава майка. И е потресена, че малкото не ще и да чуе.