АС и други романтични К-драми - тема 9

Аз снощи изгледах първата серия на Бегача. Надявам се довечера да мога да изгледам поне 2 епизода. Доста назад съм от вас, но се надявам преди последната серия да ви настигна.

Рори, Аз не съм сигурна в такъв момент как бих отреагирала. Смятам, че инстинктът за самосъхранение би надделял. Освен това чисто логически, след като вече човекът е намушкан, помощта би била адекватна, ако направиш всичко възможно по-бързо да получи лекарска помощ, а не да се втурваш срещу убиеца, увеличавайки жертвите на две. Опит да се намесиш в опасна ситуация също е със съмнителен успех. Така пак потенциалния брой на жертвите се увеличава на две. Освен това лишаваш жертвите от възможност да бъде извикана помощ, защото си една от тях. Това е нещо като стратегиите при военни операции. Ако нямаш шанс за успех, поне минимизирай жертвите и осигури изтеглянето. Разбира се, не съм гледала серията и не знам каква е точно ситуацията. А и аз по принцип действам повече водена от логически решения, а не от емоции. Дори веднъж фризьорката на щерките ми ми каза, че не била виждала по-сдържан човек от мен.

Момчето беше намушкано на ръба на пропаст. Ако някой го беше подхванал и дръпнал щеше да падне на земята и да има шанс да се извика бърза помощ за нараняването и кървенето. Детективите вече бяха там за да хванат убиеца, а тя гледаше отдалеч и изтича на ръба на скалата чак когато той падна от скалата в морето. В момент на непосредствена опасност няма време да се правят сложни умозаключения. Действа се инстинктивно и бързо като мисленето се случва на подсъзнателно ниво, а на съзнателно остава само страха за този който е в опасност и който в този момент е целият ти свят. Ама нали за целите на сценария СонДже трябваше пак да умре...

Онзи ден хубаво обобщих резултатите на сериала, които донесе Проф, но съм объркала брояа на страните където е на първо място- не 103, а 109 от 130 региона (тука малко се обърках 109 или 130 първи места, но и едното и другото да е са страшно много)
А предстои ръзвръзката, и предполага се нов рекорд, че от сега гледачм какви цифри навъртат откъси от 15 та серия, а хората ще следят и онова с поканите, вероятно ще има и интервюта с актьорите след това.


Рори, аз на това му казвам филм да става, иначе какво щяхме да гледаме. Така или иначе в този момент сценаристката е искала да убие ГГ и щеше да го направи при всички ситуации, какво ако Сол беше действала по друг начин, само щеше да стане още по-драматично. Иначе такова мъжко и женско поведение си има дори научно обяснение- мъжете се хвърлят през глава без да мислят, подгряти от 3 хормона - адреналин, кортизол и тестостерон, а жените винаги обмикслят и се колебаят, жената се хвърля без да мисли на смърт само заради децата си, но майчинския инстинкт е друга тема.
Освен няколко фрагмента, сигурно няма да повтарям 13та, но доколкото имам спомен, гледната точка на Сол към ставащото на скалата беше някак от ниското. Под платото беше море, но може би тя е  някъде встрани от морето, т.е. тя не е на разстояние да се втурне или протегне ръка да го задържи  или да направи друго. А и не е първия път когато в ситуация на живот и смърт тя се гипсира до степен да не може да се помръдне, камо ли някаква друга реакция. В първите серии се озова по средата на платното срещу хвърчащите коли и не можа да се помръдне, там отново ГГ я издъпа, а тя почти припадна, свлече се, но той я задържа.

Нашия главен пак е в някакъв конфуз, предполагам фрагмент от новата серия

Не знам как да си го обясня, но с бг превод 13а серия ми хареса повече отколкото при първото гледане. Може би това е моят синдром на повторката. Аз се наслаждавам повече на гледането когато знам какво се случва.
Направи ми впечатление, че третото "умиране" на СонДжесякаш обедени предишните две. Първия път умря от удавяне, втория път беше намушкан, а третия път се случиха и двете. Едва ли сценаристката случайно е разписала третата му смърт по този начин. Ще да е някакъв ефект на пътуването във времето, нещо което ще помогне на СонДже да си спомну. Ако няма значение защо иначе да е по този начин.
Но и с бг превода на пейката, под снега, плачеща тя казва пред ТеСон: Липсваш ми СонДже, а Те Сон изобщо не реагира. Дори лицето му не изрази учудване, интерес, недоумение. Изглежда така сякаш той също помни всичко от предишните версии на 2008г. и 2009г.

Това с пързалката сигурно ще е в началото на днешната серия, защото отношенията им още са привидно официални. А тя все още е дръпната.

Белл, в 109 страни е била на първо място в шест последователни седмици без прекъсване. Това са всичките шест седмици на излъчване и за това време драмата е била на първо място в 130 страни. Т.е. в още 21 държави е излизала на първо място през някоя от шестте седмици, но не през всичките.

Ще ме подтикнете и аз да изгледам ,,Lovely Runner“ с тия отзиви.

Някъде прочетох версията, че бабата е Сол от бъдещето и затова знае всичко. В 1а серия, когато тя беше паралезирана бабата беше ли с тях? Иначе действително бабата като черти на лицето напомня Сол и нещо в маниера й на говорене също напомня Сол. Единствения минус на тази версия е, че няма как да съжителстват през целия живот на Сол и двете й версии едновременно

Като прохождаща със сериала, да кажа първи впечатления от един епизод.
За цялата серия не се наложи да минавам напред с мишката, което ще рече, че не ми е било досадно. За цялата серия само на едно място граматиката в субтитрите ми бръкна в здравето, не защото е единствената грешна, а защото бях фокусирана върху ставащото в сериала. Щом не съм подскачала от ужас за правопис, значи ми е било интересно. Понеже таймингът на субтитрите не е идеален, на няколко пъти връщах с мишката да прочета. Щом не съм зарязала казаното, значи ми е било интересно. Не заспах , значи ми е било интересно.
Трябва все пак да отбележа, че главният е айдъл, което е достатъчно да ме държи към екрана. Също, и че историята е съвременна, което също е достатъчно да ме държи към екрана.

Рори, в първа серия бабата беше надвесена заедно с майката над леглото на Сол, когато Сол отвори очи в болницата.

И все пак бабата е много подозрителна. В 14а серия като се прави на луда когато СонДже дойде в ресторанта първо го гледа, така както Сол го гледаше на стълбите, а после се хвърли към него с обръщение: съпруже.
Профи, знаех си че ще ти хареса, а 1а серия е най-скучната в целия сериал.

Проф, нататък става по- интересно, за мен първите серии бяха малко трудно смилаеми, може би заради лигавенето на главната, Рори дори се чудеше кой и е дал главната роля но после се върнах и много ми харесаха.
Благодаря за разяснението.За мен и бройката първи места е много впечатляваща, също и това че се е случило дори в англоговорящи страни. Знаеш че няма турски сериал, който да е минал на първо място в САЩ, Великобритания, Канада и Австралия, а при корейците не се случва за пръв път.

Така казва режисьора
https://www.youtube.com/shorts/goYP0alClUs
Зад рамото му операторът продължава да снима и се вижда как попива сълза, това за което пишат корейците, а носът и се беше зачервил още в сцената.

Това ми е познато Струва ми се че колежата малко е понадписала ръста си, но пък е силна, назад бях  пуснала  кадри как успя да вдигне колегата на гръб, а корейците се шегуваха  с "грабвай го и бягай"
https://www.youtube.com/shorts/NBm82yg5pwA



Рори, нито ми звучи логично, нито виждам някаква прилика. Бабата я показват няколко пъти, нататък и в ретроспекция, когато внучката идва в съзнание в болница след злополуката и в първа серия както каза Проф  също. Феновете ги чета само ако коментират актьорите, никога  коментари за сериите, знам че големи глупости се пишат.

Вярно че нашето момче изпълнява песните и гласът му много хубав. Знаете, писала съм че моя комп е свързан с музикален център и звукът изобщо не може да се сравнява с такъв от лаптоп или телефон, чува се всяко тилпанче. Май не се сещам да съм попадала на сериал в който главния изпълнява 5 от песните, обикновено е една.

А тази е първата която ме хвана като реших да прецъкам първа серия
https://www.youtube.com/watch?v=C0L2LdlhsCI


Малко рок стил

rududu, сериалът е доста различен от това, което съм забелязала, че ти е допаднало досега, но пробвай, може и да ти хареса

Бабата се появява още в началото още на първия епизод - беше се надвесила над Сол и я беше намацотила с червило (викайки ѝ "унни") и пак ѝ беше отмъкнала ценния часовник на Сон Дже (купен на търг за 3 милиона).
Според мен, бабата си е нормално с деменция, но в редките ѝ проблясъци, се намесват свръхестествени сили, като сущи оракул (или Червената Нишка на Съдбата), които да държат нашите хора в "правия път" (да каже нещо прозорливо в правилния момент, да си изпусне картичката с адреса и снимката на Сол, да ѝ вземе часовника) .

Иначе продължавам да смятам, че е адски нелогично Сон Дже да има спомени на връзката им със Сол от другите пътувания, защото няма как да ги е придобил (спомените) в последната (засега) реалност.
Освен ако:
1) и той, както и другите около Сол са се местили групово насам-натам (но пък това прави управлението на логиката на времевата нишка още по-трудно);
2) по някакъв начин Червената Нишка на Съдбата (в лицето на Баба) отваря "портали" между отделните реалности, създадени при всяко връщане на Сол назад във времето и през тези "портали" се получава свързване на съзнанието на отделните участници и сливане на спомените от тях в настоящата реалност.
Но аз съм твърд привърженик на тезата*, че всяко връщане във времето отваря паралелна вселена/реалност, а не на съществуването на една основна времева линия, която да се променя при промяна на един от факторите, които са я създали.
(*която, разбира се, остава теза, докато не се върне първият пътешественик във времето и разкаже какво е било от личен опит ).

А най-забавното ще е, накрая да се окаже, че всичко това е просто сценарият на филма/сериала, написан от "истинската" Сол (която не се казва Сол) и която е фен на "истинския" Сон Дже (който не се казва Сон Дже) и че не го познава в "истинския" живот. Но, Червената Нишка на Съдбата прави така, че Той приема ролята, Те се срещат някъде под дъжда, под жълтия чадър и така започва "истинската" им история (с щастлив край и , разбира се!), която може или да остане на въображението на зрителите, или да бъде разказана във втория сезон.
Май вече ставам за корейски сценарист

Писала съм и друг път, ама ще повторя. Гледам за разтоварване. Нямам никакво намерение да си напрягам мозъчните гънки да се мъча да си изяснявам кой, какво, кога и защо е направил в някакъв сериал. Каквото и да е било, е без всякакво значение за ежедневието ми. Ако съвсем не разбирам какво става на екрана, значи не е за мен и ще го зарежа, както направих с някои от излъчваните по БТв сериали. Та от мен да не се очаква нещо повече от гледал-доволен, гледал-зарязал. АС беше друга бира. Надявам се някой ден да попадна отново на нещо, което така да грабва и ума, и сърцето. Непременно ще разберете, ако се случи.

Аз отдавна съм си харесала истории повече от АС. И главни и химии също. Мил спомен, но толкова. Предпочитам съвременни, костюмните за принцове принцеси и прочие разбрах че не са за мен.

Роци по въпроса с логиката, мен ме брой за онова с дребния шрифт- колкото има логика в горните точки, толкоз и аз като цяло намирам в хвърчането във времето, обикновено се концентрирам над други неща в историята  Логика няма и някой да се превърне в куче,  или да говори с животни, ама ако е направено добре, гледам го.

Изтрих питането, така както се появи проблема, така и изчезна. Странно.

Редактирах: Белл, докато ти напиша какво се вижда при мен, при теб нещата се оправиха. Явно е било нещо временно.

Профи, то и аз гледам за разтоварване, оставяйки си мозъка на нощното шкафче. Но някой път ми е забавно да си направя малко умствена гимнастика по теми, които са ми интересни (напр. много харесвам научно-фантастични романи със сюжет за пътуване във времето)... ей тъй, за разнообразие на невроните, да излязат от коловоза на служебните задачи

За мен интересът към филм, сериал, книга, музика, песен, картина се изразява в емоциите, които събужда и поддържа в мен. Обичам да ми човърка и мозъка. Аз също много обичам пътуването във времето като сюжет, но предпочитам идеята за пътуване във времето в една и съща вселена, а не в паралелни светове, защото хората дори и да са визуално същите не са тези които съм обичала и с които съм взаимодействала в моя свят. Мога да обикна и оценя и тези от паралелната вселена, но те няма да ми заместят хората от моята вселена.