Любители на котки - Тема 195

Благодаря ви, момичета❤!

Смених си леглото. Старото беше нейна територия. Новото е с ракла и шкафчета.

Битката за разпределяне на територии започна.


Ново и хубаво. Чакат ме да си лягам.


На другия ден отварям чекмеджетата. Черно - бялото е женско и е нейната стая. Негърчето е любимец на майка ми но е нахално момченце.





Феликс си прави подаръци:


Сгънати чорапи в купичките храна и вода.


Кокорчо се радва на раклата:

Блеки Ви пожелава хубав ден!
Малко е тъжен, защото днес ще го кастрираме
Дано всичко да е наред🥺
Започна всеки ден да маркира дивана на бати. Вече е почти на годинка и няма за къде да бавим...

Стискаме палци и лапички за Блеки. ❤️Всичко ще е наред. 🤗

Том много го мързи. Стана топло и се чуди къде да легне.

Ох, какви бели ръкавички

Уикенда бяхме в една къща за гости в Говедарци с компания.
Имаше страхотен мяу там, уж непородист, но е забърсал някакъв ген. С удоволствие си поиграх с него, а той беше много добричък.

Помощ…
Здравейте,
Моля се да срещна хора,които са минали през това и могат да ми дадат насоки как да се справя в този ад!Хора,които са успяли и вече имат здрави котета,след тази животозастрашаваща болест…
Защото буквално съм отчаяна,диабетик съм и през това минавам тежко,направих и няколко кризи..Съвсем ме бутна здравословно всичко това.
Да започна от там ,че обичам животни и през последната година в двора прииждаха котета,защото съседите ми не следят популация,не се и грижат за тези,които се раждат в двора им.А милите,кльощави и малки все при мен.
Тъкмо щях да се опитвам да хвана котката за кастрация,оказа се бременна в края на 6ти месец.Роди в бараката 6,които вече са на около 40 дни.
През последните дни търсих дом,намерих и си ги запазиха 3ма човека.До тук,всичко вървеше в посока,че съм свършила нещо добро….
Котката отказа да се грижи за тях,в последните дни не се и хранеше.Забелязах,че не е добре и стои в храсти и цветя.Малките почнах да им давам пауч за бебета,хранеха се.
А нея веднага на ветеринар,оказа се с Панлевкапеяния.От два дни я водя на системи и я държа в клетка на високо в бараката.
Тя е контактувала с всички котки в двора,които минават….
А аз имам две вътрешни,които обичам като мои деца.На 3 и на 4 години,също така спасени от улицата.
В тих ужас съм да не съм заразила вътрешните ми ,защото това се пренасяло и с дрехи,а те не са ваксинирани……..Никога не съм мислила и чувала,че има такава ужасна болест.
Малките търсят майка си,отказват пауча и се опитват все едно да го зариват.
Аз днес отново трябва да водя котката на системи.Във вид на измъчено,изключително слабо животинче….не знам дали ще успеят да я спасят…
Ветеринарката отписва малките,а на мен ми се къса сърцето……как ще гледам 6 малки,хубави бебета да умират…просто така.
Какво ще правя с останалите?
Какво да направя за моите вътрешни котки?
Как да се дезинфекцирам аз самата,всеки път като ходя в бараката?
Исках да им направя тест на вътрешните ми котки,тя каза че нямало смисъл до 2 седмици щяло да си каже….Е ,аз нито мога да спя ,нито да се храня…..
Искам ,ако са здрави веднага да ваксинирам……
Сама съм през всичко това,и все едно преживявам стреса свързан с ковид още в началото….
🙏🏻

На какво попаднах в Тему

И данък

Здравей! Била съм в подобна ситуация. Измряха ми 9 от 11 котета (едри, охранени, здрави 6-месечни) заради едно наминаващо през купата им за вода болно скитниче-сървайвърче. Оцеляха едно хилавко двумесечно (сукалче) и едно 6-месечно, което беше ловец и не се задържаше да лежи много с останалите. Съответно и за 3 дни погребвах едно след друго, умираха ми в ръцете... Това промени представата ми за  живота и света.
Правилото е първо винаги да отделиш здравите от болните в карантина.

Болните - бебетата по принцип са обречени. Ако някое спре да повръща/дриска след 48 часа, значи има шанс. До 72 часа всичко ще е приключило. Трябва да съсредоточиш енергията си върху възрастните болни, т.е., майката. Защото тя има шансове да оздравее с необходимата подкрепяща терапия - система, топличко и спокойно място, силна храна...
Твоите вътрешни - възможно е да не си успяла да ги заразиш, особено ако не са имали директен контакт с повърнато или изпражнения от болните котета.
На второ място - дезинфекция на бараката след починалите, за да не се повтаря филма. Изхвърляш или изпираш на висока температура всичко заразено. С дрехите и обувките, с които гушкаш малките, не бива да контактуваш с вътрешните.
Дезинфекциятя - повърхностите с белина. Отделяш си едни дрехи и обувки само за бараката и ги скриваш. Вирусът може да се задържи в околната среда доста време, затова ти препоръчвам, да не допускаш други котки до бараката.
След десетина дни, ако вътрешните са здрави - обезпаразитяваш и ваксинираш.
Майката, ако се справи, ще има доживотен имунитет, но ще е добре и нея да ваксинираш заради другите вируси.
И на трето място - препоръчвам ти да кастрираш майката, защото всяка година може да се повтаря филма по два пъти или бебетата ѝ да загиват от други вируси и пак ти ще трябва да ги погребваш.
Смисъл от тест няма. Изчакваш да минат двете седмици карантина. Твоите, ако са се заразили също имат шанс да оцелеят. Просто бебетата нямат никакви шансове. Ако някое оцелее, ще е късметлийче. Бебетата можеш да се пробваш със спринцовка да ги храниш с мус Рикавъри на РК, но до 48 часа не спрат ли да повръщат/дрискат, за съжаление, няма шанс.

Блеки си е вкъщи.
Чакаме да излезе от упойката, за сега спинка ♡
Голяма борба беше, за да влезе в чантата. Мисля, че вече няма шанс да влезе там.
Докато чакам, ще поровя за храна за кастрирани. Дебелака е 4.200кг😁 За една година от 300гр бълхи, стана 4.200кг.
Папка детето🤗

Много са ми на сърцето рижавите писанчовци. Cuckoo 🤗❤️
DZ, браво на момчето, пораснало е❤️. И наш Том е 4,200кг. Не знам точно кога е роден, предполагам около началото на юни, та и той вече е на годинка.

И моята котка е около 4.200кг.

Fortuna, и ние не знаем точната дата. Детето си хареса 9 юни и тогава ще празнуваме

Благодаря за отделеното време.Лошото е че все пак при малките съм ходила и с домашни дрехи,следователно после съм си била вкъщи с тях.Малките са в бараката,но от вчера не се хранят.Навън има още не толкова големи котки,които също наминават и съм хранила.Но са мъжки,вероятно и ти ще са болни…..Направо вече чувствам,че съм на предела си.Купих ръкавици и калцуни.Защото на високо в бараката в клетка държа и майката.Вкъщи съм в неистова борба,защото баща ми мрази котки,едвам успях да го разубедя да не ги маха,защото са малки.Сега,ако разбере,че са болни ще ме изхвърли с всичките,барабар с домашните ми.Няма ли са контакт с външните,но тук всеки се движи с обувки като бърза по коридорите.
В бараката е доста тъмно,държат се дърва и на земята има дървесина и не се вижда ,кое къде е акало и заривало.Как ще чистя след това не знам.Просто тази ситуация,съвсем ми влоши здравословното състояние.Сега ще си намеря дрехи с които да водя котката на ветеринар и после да си пръскам всичко с белина.
Мисълта,че тези малките нямат шанс и търсят майка си и плачат ,че искат да излизат  от бараката много ме разстройва.А майката да си кажа…бере душа.
Моите също са спасени от улицата,майка и син кастрирани,но как никога не съм дори питана за ваксиниране,изобщо не съм се сблъсквала с това….
Има ли лекарства превантивно да се вземат?Трябва ли да стоя и да чакам симптоми ,след като вече знам,че има болно животно…. 😭

Ох cotton_sky, в много тежка ситуация си💔.
Въобще не знам как да се измъкнеш, но усещам, че си изпаднала в някакъв сковаваш ужас и се дезориентираш.
Amy_nka, много точно ти е написала, как да действаш и какво да се очаква.
Аз мисля, че правиш всичко по силите си  и за болните и за здравите котета, но все пак трябва да се погрижиш преди всичко за себе си. От личен опит знам, че на думи е лесно, но нашето собствено здраве е наша лична отговорност и право и сме длъжни да поставим себе си преди всички други хора и животни❤. Отпусни си душата и се довери на …, ти направи каквото можеш, а то ще стане каквото трябва, така или иначе.
Аз се борих 80 непрекъснати дни за едно коте и пак не оцеля, и няма да ти казвам колко мъка и горчилка натрупах за това време. Знам че животинки се случва да умират, но явно и аз съм от този тип, дето по-добре да не се захващат въобще да се грижат за животно,  щом не могат да го преживеят ако нещо лошо се случи.
Сега се старая въобще да не ги заглеждам котетата по улиците, защото веднага ме обзема една тъга и само си вредя.