Любители на котки - Тема 195

Преди малко изведох за последно кучето и минах покрай колата да си прибера кутийката. Беше празна, а юнакът притича през две коли и се скри под третата. Поне за това вече съм по-спокойна и гледам просто да е нахранен. Притеснено ми е за очето му, ама то лечението е дълго и той няма да позволи.

Питам само😁Че е бебе,бебе е,ама е дяволит и хитър като за изпечен пакостчия 😂
Никога не съм имала домашен любимец,затова пиша и споделям,питам каквото не знам.То не е като да гледаш деца,всъщност е по-трудно.

Vanne, той си е модел! Много е красив!
Не е от фотографа, от котето е! 😻

Papa6ka, ще трябва да се въоръжиш с търпение, така ще още година... две... може и повече, зависи от темперамента на котето😹
Моят дивак е на 7 години (ние го празнуваме на 20 юли, когато го прибрахме, но той беше на около 2 месеца) и да не ти показвам ръцете и краката си... Ми, игриво ми е момчето  😹 .
Всички около мен знаят, че съм "жена, подложена на насилие"... от котарака си (понякога изобщо не ми е смешно... преди година едва не се наложи да ми шият ретината, а той дори не разбра, какво е направил... май аз си бях виновна за ситуацията).
Такъв е моят Блеко- грубоват, драскащ, хапещ и в същото време е най- любвеобилното, мъркащо и обожаващо ме същество (не се отделя от мен, не ме изпуска от поглед), всички у дома ми завиждат за тази безусловна, безрезервна любов и се знае, че аз съм неговия човек.

Не съм сигурна дали ще успея да запазя търпение и самообладание .Аз съм много кротък и спокоен човек и подобно хиперактивно поведение би ме напрягало.Разчитам с времето да се уталожат нещата,да се напаснем с Хари,да се грижим за него ,и да имаме едно домашно спокойствие. Старая се да е спокоен ,много ме обича и ме чака да се прибера вечер и да се гушкаме,но няма да търпя да ми се качва на главата. И пак ще.кажа-щом Зара може ,значи и Хари ще може 😉

Хари ли беше отделен по-рано от майка си? Ако е той, вероятно ще имате проблеми с поведението. При нас Кити е така, но нямаме друг вариант, защото майката беше отровена. А и всяко коте си има характер, като хората са.

Papa6ka , трябва да играете с което, за да му иде някъде енергията-с играчки, игри и тн.

В момента съм в Африка(Кения) и в хоъела гледат две котета- рижаво и сиво.
Рижавото се казва Джинджър и мяучи много смешно и постоянно.Няколко дни бягаше от мен, но днес се престраши и дойде.Нахраних я и ми даде да я галя и да ѝ се радвам.Козинката ѝ е тънка, гладка и мека като на диво животно.Котетата са слаби, явно местна порода, но ви я пускам, защото ми се стори много красиво:

Много е красива Джинджър!

Африканските са такива - триъгълни муцунки и издължени уши. И по-дребни.

Много красиво коте.
За дивеенето, вкъщи е ад от летящи котки. Момчетата тичат по 2-3 часа денем и 2-3 часа нощем и много играят. От момичетата, едната е игрива, но мързелива, та не трае дълго, другата почти не играе.
Ако служи за успокоение, повечето котки (не всички - ето Блеки е изключение, както и маминия котарак) спират да хапят и драскат като пораснат малко. От нашите никой не хапе и не показва нокти към ден днешен, но Ади като беше бебе и тийн спях с водно пистолетче в ръка, че му бях любимата играчка.

Аджани:

Papa6ka, ще се напаснете, щом си търпелива и спокойна, ще му говориш - по сто пъти, с различна интонация, те запомнят, но се и пробват къде ще мине номера. Абе точно като децата в детската градина са си.
Линка е от кроткия бяс, много гушлива, но и много дива като се разбеснее. И двете ѝ състояния ме забавляват много, но понякога в играта се случва да се разкрася с драскотини. Като по - малка ме дращише повече, ходих все едно съм се въргаляла в бодлива тел. Еми не ми харесваше, още повече работя с деца и са любопитковци, та сега на всяка по - груба игра казвам неее ама с много твърд тон и е много смешна иска да ме гризне отваря устата и остава така зейнала побутва ме с муцка и ме близва, все едно се мазни, хитрее детето 😆, но е забавно. Доста време ѝ трябваше да разбере, че грубата игра боли. Интересно, че с кака по - бързо включи, ама това защото кака не търпи грам болка и си вика, ау, оу силно и явно при нея сработи. Аз съм издръжлива, пък и да викам не ми е присъщо та с мен си позволява от време на време да е по - дива. Както писах и по - рано където мине номера. Иначе държа и кака да използва същите команди като моите и въпреки това Лина реагира различно с мен и кака.

Такаа, въпросче, с какво и по колко храните котките си? Смисъл, колко мокра, колко суха храна.

Нали ви сподеих, че котката ми роди и сега имаме двечки. Малкият започна да яде паучове, но и още си цоцка от нея. Последната една седмица ми надуха главата, по цял ден се мяука и се обикалят отчаяно купичките, а непрекъснато им давам. За нея разбирам, но и той е доста лаком.

Суха храна винаги имат, паучове даваме сутрин, следобед, вечер и през нощта, когато ни събудят. Много ли е, малко ли е? Не знам вече.

Специално данък от снощи, размазах снимката, но исках поне отчасти отворени очи. Много ми харесва на този диван, все едно за него избрах цвета.

И в поза едногърба камила, много обича има гости, да провери чиниите (вече сме се наяли, затова го оставих да си покаже магариите, докато снимам, иначе не го оставям).
Като млад се скатаваше някъде само да чуе чужд глас, сега пристига сам да го видят (не че е много за гледане)

Знам, че тук общо взето капацитетът за котки е запълнен, но все пак ще помоля, ако някой иска да вземе едно супер сладко коте:


Спасено е от майка ми, обезпаразитихме го и го ваксинирахме. Самичък се научи да ходи в котешка тоалетна. Много е забавен, игрив, но и разбира, като му се скараш. Нощем е кротък, спи самичък.
Наистина ни е важно да го вземат добри хора, не искаме да попадне в лоши ръце...

Papa6ka, докъм година - година и малко, като след 8-9 месец полека почват да спят повече. Но предвид, че живеете в апартамент и няма къде да изразходи енергия, е твоя работа да го стимулираш и може да си остане игриво и след 1.5г., защото няма къде да се разхожда. Добра порция игра сутрин и особено вечер е важна. Малките котета имат нужда да бъдат стимулирани не само физически, но и умствено - така че, запаси се с играчки тип въдичка, за да скача, но и 'мишки', които да носи в уста и да подхвърля сам, както и играчки тип тунели и лабиринти, в които да намира играчки и да има интерес да търси. След около шестия месец почват да подушват и коча трева (катнип) и тогава можеш да пръскаш играчките с катнип спрей, за да се разиграва допълнително. Когато се бори с вас, е особено важно да поставиш граници - ръцете и краката не са разрешени. Да се стрелне към краката, като ви дебне, е ОК и очаквано, но не трябва да се заиграва и да хапе и драска след това. Ако настоява, или пък ако вие искате да се 'борите' с него, вземи си голяма, дебела ръкавица, и разрешавайте игра само, когато човекът я носи. Така котето има игра с реален партньор (което е много важно, когато растат и се учат да играят с братята и сестрите си), без да ви наранява. Единственото, на което не можете да го научите, за разлика от живота в котило е, колко силно се хапе и драска на игра - като играят с партньор, и другарчето им ги хапе и драска в отговор, научават, че това боли и премерват силата си също, докато с хората това няма как да се направи и често жертви са човеците.
(примерна снимка на ръкавици за игра)

Вече седмица от лечението, става все по-трудно да ги хвана за капките, но резултата е видим и съм много хепи.
Това е първото коте, което дойде, още ми дава да го хващам и лекувам редовно:


Второто, два поредни дни не успявам да хвана, но и то като цяло не беше толкова зле, както горното.
Отвори очичките и вече много ме избягва: