Раздяла след 20 години

Собствено жилище не е необходимо да има човек, започвайки семейния си живот. Но трябва да получава достатъчно за да живее самостоятелно и да бъде независим от родители и партньор. Тогава може да си позволи да има дете. Правилната последователност: студентство- професия- работа- самостоятелност- мъж- дете/ деца. Собствено жилище по- нататък евентуално. А не да не можеш да скъсаш пъпната връв и при мама и тате..

Авторката вече е имала едно дете. Какво, цял живот сама ли да стои, ако няма жилище? И принципно, мъжът е този, който трябва да осигури семейно жилище, а не да се бута 15 години при смрадливи старци и да прави деца. Голямата грешка на авторката, е, че е решила да ражда без брак.

Ами да бяха поживяли малко под наем двамата, примерно?

Предложих,не пожела

Да бяха, но той е предпочел да се свре при родителите ѝ.

Аз не съм много съгласна, че авторката не е самостоятелна. Жената каза, че има добра професия, има доходи, спомена за липса на доходи само по време на майчинството, което е нормално. Вярно, че живее при родителите си, но успява да гледа две деца, да домакинства, да обгрижва двама възрастни и болни, а и на работа да ходи. Това става с много усилия и не малко пари. Въпреки всичко е предложила да теглят кредит и да купят жилище, онзи не е искал. Предложила е да излязат на квартира, той пак не е искал. Аз лично не мога да я виня, че при това положение е приела да останат в дома на нейните родители, защото като ги вижда на кой хал са, те нямаше да се оправят сами, а тя щеше да се разкъсва между две жилища и две домакинства. Избрала е оптимален вариант. А тоя мухльо според мен пак щеше да си вдигне чукалата и да си замине от нея дори и да бяха излезли на квартира. Тя не му е виждала апартамента даже на снимка, камо ли на живо, а той го "оправя" вероятно от години, това да ви говори нещо? Защото на мен ми говори много.

Да, тя има вина, но нейната вина е, че не е поставила отношенията им на друга основа, че е позволила да се превърне в слугиня и удобна жена, че е забравила себе си. За пари и имоти не виждам да има вина, не виждам да има мераци да го съди за издръжка или да му взима жилището или нещо подобно. Напротив, тя си го иска само него, макар че не разбирам защо.

Авторке, съжалявам за ситуацията, в която си. Все пак ми изглеждаш достатъчно силна за да се пребориш и с това. Разкарай го този, да върви да си почива от вас. Бих те посъветвала да се бориш за издръжка за детето. Това, че хем той ще заминава, хем се сексите редовно, е тъпо. Ако мислиш, че така ще го накараш да остане, лъжеш се. Така се поставяш само още повече в позицията на изтривалка. Извинявай, ако съм груба. Посочи му вратата, гледай ти и детето да сте добре, виж там какво можеш да направиш за родителите си и си устройвай живота сама. Този не ти трябва.

Още тази вечер му изнасяш багажите пред входната врата, викни ключар да смени патронника, и другата седмица търси адвокат, за да заведеш дело за родителски права и издръжка. Аз така ги виждам нещата.

Още когато ми го каза исках точно това да направя, както казах в момента е по-важно здравето на майка ми, тя другата седмица влиза за тежка операция , не искам да и стоваря сега нещата

Не, въобще не е това целта ми.
И не никой от вас не е груб, просто мненията Ви ме карат и с друг поглед да видя нещата. И аз сама не се разбирам, защо плача всеки ден, защо ми е толкова на сърцето. Може би това търся като въпроси.Не знам, не знам.

Ако строителя не беше фалирал, този боклук отдавна щеше да те зареже. Използвал те е да му родиш дете и да живее на аванта, докато си оправи жилището и вилата. И за детето си пари не дава, а ти секс правиш с него. Изчакай майка ти да влезе в болница и сменяйки патрона. Багажа на стълбището.

Не се знае, може това даже да я стимулира – идеята дъщерята да се отърве от неудачната връзка, както и смисъл да се бори за живота си, за да ѝ помага в трудния период. Майка си не я мисли толкова, гледай себе си и най-вече децата си – какво им причиняваш.
Как пък сред всичко, изписано от теб, не прочетох нещо, с което да покажеш жал към децата си? Майка ти, баща ти, мъжът ти, брат му, свекървата, ти, ти, ти... Само децата ти – на заден план, смотани там някъде в ъгъла.
Ехо, майка си! Имаш отговорност най-вече към тях! Хайде, едното вече пораснало, поело пътя си. Поне за по-малкото помисли, че тепърва пубертет го чака...

Аз ,от моят опит знам че грешката е на двамата ви ,че сте допуснали странични хора в живота ви .Не трябвало да допускате ,нито ваши , нито техни и не ми казвайте че вашите не да се бъркали , защото няма да ви повярвам.Един пример с мен, докато техните живееха с нас и ние се карахме ,заради техните и нашите се бъркаха , защото все пак съм им дете . Техните заминаха за село ,ние останахме сами и сега,между нас са коренно различни нещата.Моето мнения е че в едно семейство не трябва да има трети човек,нито от едната страна нито от другата,та да обвиняваш само техните и това малко не го вярвам че брат му е спал в една стая с вас .Това трябва да си адски извратен,да спиш в една стая с девера си ,и да позволиш брат ти да гледа жена ти как спи или се преоблича.

Авторке, още при израза "смрадливи старци" щях да посоча вратата на мъжо, не толкова защото това е обида към родителите ми, а защото показва интелектуалното му ниво. Какво точно му обичаш на един прост и тъп човек? Ей това винаги ми е било много интересно.
Остави го да си ходи, взимай му издръжката и ще ти бъде по-леко без него.
Съжалявам за родителите ти, с тях няма да ти е лесно. Карай децата ти да помагат, не са малки. Не им слугувай, не ги учи някой друг да им върви подир гъзетата, както ми се струва, че си правила досега. Ти по тях вече не би трябвало да имаш почти никакви грижи, освен някакъв контрол и обикновена ежедневна човешка комуникация.

Напротив, те са били винаги на първо място за мен, на големия го изучих, има образование вече и работа. Малкото ,то е уникално, уча с нея когато ме помоли,правим си срещи он лайн защото обикновено работя до късно. Събота,неделя си имаме наше време- МОЛ, кино, магазини. Не говоря за тях защото те какво са виновни, знаят за ситуацията, подкрепят ме . Обяснявам всичко .

Грижата за децата не е само мол и магазини. Тревожиш се как ще се отрази раздялата с мъжа ти на майка ти, а как ще се отрази на общото ви дете не се ли притесняваш?
Много са ти объркани приоритетите, много. Вярно, имаме синовен дълг към родителите си, но той не трябва да превишава този към децата, които сме създали.
Децата са на първо място, след това всички останали роднини. Ако грижите към родителите ни са жест на признателност, тези към децата ни са лична отговорност.