Страх от раждане - нормално ли е?

  • 8 280
  • 62
# 45
Нормално е да те е страх-и мен много ме беше страх.Но всъщност не е така страшно както си мислиш-а и после всичко се забравя-ако знаеш аз колко уплашена бях а сега все  едно не помня нищо LaughingОпитай се да не мислиш за това-мисли си за после,за това как ще го гушкаш,за хубави работи.Аз така успявах да преудолея голям период от време и да не мисля за самото раждане Peace
Виж целия пост
# 46
Аз от страх се подложих на секцио по желание,но така съжалявам...Незнам...много болка изтърпях ooooh! Outta Joint Tired но всичко се забравя и остават само хубавите неща  bouquet давай смело няма страшно baby_neutral
Виж целия пост
# 47
Мен пък не ме беше страх от самото раждане, просто защото незнаех какво ме очаква, и смятах че всичко е пресилено като болки и т.н. и не вярвах особено много на разказите. Беше ме страх от самата бременост и всичко да мине добре, без усложнения, и такива работи, но от самото раждане - НЕ.
Бих казала, че сега вече като знам какво е при втора бременостт ще ме бъде доста по-страх, и ще съм много по-шашната, защото ще знам какво ме чака, но тогава. .......................
Виж целия пост
# 48
Мене и сега ме е страх  Mr. Green Ама то е неизбежно - мисли си в името на какво го правиш и всичко ще придобие смисъл  Hug
Виж целия пост
# 49
И мен ме беше страх и то горе долу от периода , в който си ти! Гледах като ми дойде такава мисъл , да привлека вниманието си в друга насока. В момента , в който ми изтекоха водите и тръгнахме към родилното, нямаше и следа от страх! Успех и мисли позитивно и как ще преминеш през всичко в името на бебчето!
Виж целия пост
# 50
Мисля,че всяка жена,която ще ражда за първи път се страхува от раждането-малко или много.Просто се страхуваме от неизвестността.Аз изпитвах направо панически ужас от раждането и то доста преди да забременея.
Виж целия пост
# 51
Няма жена която не я е страх от раждане,не го мисли и това е.На мен ми разказваха доста страшни истории,ама не е толкоз страшно. Peace
Виж целия пост
# 52
Няма по-красиво и невероятно изживяване от раждането, не трябва да се срахуваш от него, а да го очакваш с нетърпение. Аз лично имах доста трудно нормално раждане и еднинственото което ме крепеше беше мисълта за мъничкото същество, което скоро ще държа в обятията си. Болката, колкото и де е силна се изтърпява, но нищо не може да се сравни с първия миг на близост с новороденото ти дете.
Аз също бях много напрегната, когато ми предстоеше раждането, но скоро разбрах че има и жени, които са на другата крайност - една моя приятелка, която ще ражда всеки момент пък се страхува да не би да не усети болка и сутринта да се събуди с бебе в краката си - когато ми каза това на мен ми стана смешно, но като се замисля май е по-добре така - да си мислиш че изобщо няма да те боли, ако имаш такава нагласа е възможно да не усетиш почти никаква болка. smile3503
Виж целия пост
# 53
аз се мъча да изтикам мисълта за раждането в момента, когато започнат болките. И предварително да се притеснявам, полза няма, само стресирам себе си и бебчо. Психически съ се подготвила,че мног още боли, пък каквото дойде!! Важно е бебчо да си е здрав и добре,аз ще се възстановя.
Виж целия пост
# 54
Мен пък не ме беше страх от самото раждане, просто защото незнаех какво ме очаква, и смятах че всичко е пресилено като болки и т.н. и не вярвах особено много на разказите. Беше ме страх от самата бременост и всичко да мине добре, без усложнения, и такива работи, но от самото раждане - НЕ.
Бих казала, че сега вече като знам какво е при втора бременостт ще ме бъде доста по-страх, и ще съм много по-шашната, защото ще знам какво ме чака, но тогава. .......................
Да, и при мен  беше така. Peace
Виж целия пост
# 55
моя страх беше не от болката , а по скоро дали всичко ще приключи благополучно
Виж целия пост
# 56
Преди първото ми раждане ме беше страх от неизвестността .От това което очаквах да ми се случи ...и това което приказваха от страни.
Страх не страх всичко минаааааааа..
Дойде време да раждам втори път  и определено повечко  ме беше страх да си кажа честно.

Не се притеснявай .Нормално е да те е страх.
Не слушай и не взимай всичко което чуеш за чиста паница.
Успех и всичко най-хубаво Hug
Виж целия пост
# 57
Мисля, че ако тръгнеш да раждаш със страх, ще боли повече, защото се стягаш. Е.. аз се разтреперих цялата като започнаха да ми текат водите, но докато стигнем в болницата се успокоих. Знаех че ще боли, но бях сигурна, че все пак няма да е болка за умиране. Освен това по време на контракциите знаеш че скоро ще премине болката и само о(поемаш дълбоко въздух, дошаш и стискаш докато отмине  Grinning Повече ме боля при напъните, но всичко трая 15-20 мин. Ако ще си по-спокойна поискай епидурална упойка. мене ме беше страх повече от упойката, мислех, че няма да усещам напъните и може да навредя на бебо, затова раждах нормално без упойка и ИЗОБЩО НЕ Е СТРАШНО!
Виж целия пост
# 58
В началото на бременноста се страхувах. Колкото по наближаваше термина - толкова по-нетърпелива ставах - вече исках да раждам. Изпитвах някаква доза страх, но най- вече приемах посрещането на дъщеря ми като празник, които трябва да бъде изживян подобаващо. Последните дни, когато беба много ми тежеше-категоричен знак, че връщане назад няма, осъзнах че всички жени раждат и едва ли има нещо по- естествено от това. Пък дори и да боли, си казвах, колко може да ме боли най-много - един ден ли? Какво означава един ден пред един живот?!
Виж целия пост
# 59
О да, нормално е...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия