Паническо разстройство - 62

Нещо полезно.

Налазва ме пак нещо, като съм вкъщи сама веднага ме наляга умора да спя. Искам просто да спя до следващото излизане. И подсъзнателно явно така става. Това скрита депресия ли е какво е?

Здравейте! При вас тревожността и депресията засилват ли се през лятото? Аз имам чувство, че при мен лятото не ми действа окей

При мен по-трагично положение при студените сезони.

Аз не обичам лятото по принцип. Тази горещина ни смазва, изсмуква,отпаднал си и като хапнеш имаш нужда от сън. Тази отпадналост със сигурност при предразположеност е фактор за депресия. Но от друга страна лятото имаме повече възможности за излизане, социализация и хубави емоции. Така че... За депресията явно сезон няма.

Здравейте,  момичета!
Направих грешка на своя глава да  спра Золофт, след като се почувствах добре. Пих го 5 месеца.В началото приема започна с адско главоболие и усилване на тревожността.След 2 месеца чак усетих подобрение.  Сега от две, три седмици започнаха гадните прояви на ТР и ПА, сърцебиене, стягане, болка и страх и т.н. Пих деанксит, но не се чувствам добре с него. Свързах се с психиатъра, защото съм на дълга почивка и ми изписа Золофт по схема и флуанксол за 2 седмици. Някой има ли мнение относно тази комбинация. Как живеете със страха от приема на АД и приказките за последствията от тях. Мен много ме е страх да не ме удари някъде и затова и може би го спрях толкова бързо.
Позволявате ли си по бира, сайдер или чаша вино. И от тях ме е страх също, а ми се иска.
Благодаря ви

Здравейте, може да си пиете колкото искате. Аз си пия всеки ден без проблем даже и психиатри съм питала казват че може. Пия деанксит и също и золофт съм пила и с с двете алкохола не е проблем.

Да споделя и аз за част от проблемите си свързани с паник атаки. Принципно получавам такива от вече доста години (над 10). Консултирам съм се с психолози и психиатри, приемал съм различни медикаменти и т.н. В момента не приемам нищо. Имам дълги периоди, през които или получавам много рядко или ги контролирам и някак си положението е поносимо. Обаче, когато стане въпрос да напускам града и да сменям средата, даже и за кратко - положението става сериозно... А ми предстои пътуване и планувана почивка за седмица в събота. В края на май със семейството ми направихме резервацията, като се надявах, че може би това ми състояние е отшумяло и този път няма да вляза в такъв период, обаче съм бъркал и усещам как от няколко седмици как това ме притеснява и мъчи подсъзнателно. Започнаха пак и паник атаките (вчера получих ужасна такава в магазина, имах чувството, че всеки момент ще припадна). Някак си мисълта, че ще пътувам и че ще съм далеч от дома и т.н. ме плаши подсъзнателно, не се чувствам в безопасност и си мисля, че нещо ще ми се случи. Започва и безсъние, което допълнително усложнява нещата. Още от сега си мисля как петък вечерта преди пътуването няма да мога да заспя и ще ми е много тежко на другия ден. Почти съм сигурен, че жегата също засилва тези ми усещания. Миналата година имах 3 пътувания извън града за по няколко дни и трите пъти изпаднах в подобно състояние, въпреки че знам, че едва ли ще ми се случи нещо. Появава се и много силен страх и положението на моменти излиза извън контрол. Опитвам се по всякакъв начин да се настроя положително и да си казвам, че ми предстои една хубава почивка на морето и че няма нищо страшно, но изобщо не ми се получава. Това е абсолютно кошмарно и общо взето ми се случва всеки път, когато трябва да пътувам някъде и буквално ми разваля почивиките, а отказвам просто да се затворя вкъщи и да не ходя никъде, за да не получа паник атака, въпреки че на моменти се изкушавам да направя точно това... Ужасна ситуация, с която просто не знам как точно да се справя.

Според мен само АД би подобрил положението. Аз бях така в продължение на 8 месеца. Където и да отидех, си представях откъде ще дойде най-близката линейка и след колко време, ако ми стане лошо и припадна. Искрено ти съчувствам. Отвратително усещане е.

Аз съм на золофт и флуанксол от няколко години с прекъсвания за по няколко месеца. Убедих се, че не трябва да ги спирам когато съм добре, защото до няколко месеца всичко се завръща.
Не пия алкохол по принцип.
Аз нямам страх да ги пия, спирах защото наистина се чувствах много много добре след време от приемът им. За страхът, мнението ми е: по-добре ужасен край, отколкото ужас безкрайно.

Зависи колко нетърпим е проблема. Ако не се издържа пиеш, къде ще ходиш. Ако минава номера си живееш в страх и стискаш. Аз сега взимам Релакситера, потърсете. Екстракти са само, сваля кръвното малко. Пробвайте алтернативи като ви е страх.

  Благодаря! Флуанксола постоянно ли го пиеш? На мен ми е изписан за 2 седмици 2×1 и после една седмица намалям и го спирам. Наистина ли няма излекуване..цял живот ще се въртим в този омагьосан кръг с тези лекарства. След прекъсване, включването на Золофта докарва ли ти пак странични ефекти? Аз първия път бях с адско главоболие и засилване на тревожността, невъзможност за поемане на въздух и от там и кръвното започна да се вдига. Чак ме е страх да го започна утре като се прибера,  защото в събота пак пътувам и не знам как ще ми подейства с флуанксола.

Loriloreta, да постоянно го пия. Сега по 2 но съм го пила и по 1 на ден.
Аз не съм имала проблеми след спирането за определено време със странични реакции на лекарствата но винаги ми включват и клпнарекс в схемата при започването, който много успокоява и ми помага да спя. По някое време го намалявам и спирам клонарекса. Остават само золофт и флуанксол.
Аз за съжаление доста качвам от золофта и това е един от мотивите да се опитвам го спирам. Пробвах с деанксит, който е флуанксол +малко антидепресант но много ми пресъхваше устата. Смениха ми го с велаксин и имах много странични ефекти. Не можах да свикна и помолих пси да ми върне старите лекарства. Сега отново ми пресъхва устата нощем, а преди не бях забелязала такъв ефект.
За съжаление в момента флуанксола сякаш не ми помага за редуциране на НМ. От золофта се чувствам добте, не съм депресирана и страсирана, каквато бях.
Аз лично от 7-8 години съм на тези лекарства с прекъсвания както казах и след всяко прекъсване за по няколко месеца се сривам тотално в един момент и започвам лечение отново.

Кошмарно е. Аз в началото от Золофта имах чувството и че отслабнах. Но аз направих и големи стомашни проблеми. Зимата винаги качвам някой килограм, но тази година не успях да сваля всичко качено. Аз чета, че от флуанксола се пълнее. А след толкова години АД , как се отразява на черния дроб и като цяло. Не знам дали си внушавам, но имах чувството че от Золофта започнаха да ме болят ставите и кокалите и си докарах омазнен черен дроб и завишени ензими Асат и Алат. Затова ме е страх,  но май е по-малкото зло.

Пускам веднъж годишно профилактични изследвания и асат и алат са добре.
Иначе какво да кажа, когато съм тревожна, с ПА, стрес, страхове, гадения, безсъние съм почти неработоспособна и нефункционираща, така че нямам особен избор.
Оказвам голям стрес и за семейството в това ми състояние и дори най-малкото заради тях, и за да мога да работя- пия лекарства. Знам, че фокусът трябва да съм аз но моята позиция е да не съм в тежест.