А някой друг да е чел "Приключенията на Саламури" от Арчил Салакаури? Това беше първият ми самостоятелно прочетен роман и съответно редовно препрочитан. Саламури беше овчарче на стадо калинки, които предсказваха времето. 
Иначе на Винету на третата част така плаках....... не оставих книгата до 3-4 през нощта, докато не я изчета. После ставах да си сменям пижамата, че беше мокра от сълзи.
А какво ще кажете за корсарските романи, а?
Скоро се хванах, че съм забравила наименованията на платната на корабите........... ех, беше време, когато ге знаех всичките...... 
Иначе на Винету на третата част така плаках....... не оставих книгата до 3-4 през нощта, докато не я изчета. После ставах да си сменям пижамата, че беше мокра от сълзи.
А какво ще кажете за корсарските романи, а?
Скоро се хванах, че съм забравила наименованията на платната на корабите........... ех, беше време, когато ге знаех всичките...... О, да, да, аз много я обичах историята за Саламури- той пасеше калинките, а имаше едно момиченце май, то пасеше нещо друго, и на мен ми беше една от първите дебели книжки, които прочетох:))).
И аз на Винету много плаках.
И много обичах корсарските книги и страдах дълго време, че нямах "Черния корсар".
И Карлсон естествено.
Катюша, и аз бях много впечатлена от Тимур и неговата команда. И строявах съученичките да носим торбите на бабите. Но върха на безумството ми беше веднъж като ги накарах да си ушием по една червена звезда на дрехите и застанахме да пазим един паметник в квартала
Аз самата съм била паметник на безполезната мисъл 
Имаше и една книжка, май румънска- приключенията на Пъкала и Тъндала. Нещо като нашия Хитър-Петър. Много я обичах.
И Румцайс, още се мотае полускъсана от препрочитане
, дето сам се хващаше за косата и се изваждаше от блатото
.
- и аз много си я обичах тази книжка