Книгите, с които израстнахме

 " Пинокио " с илюстрации от Марая

 "Френски приказки " - една голяма цветна книга- "Синята птица" е приказка от там

 "Тримата мускетари"

"Братята с лъвските сърца" Астрид Лингрен
"Антон и Точица", "Емил и тримата близнаци", "Хвърчащата класна стая" и "Двойната Лотхен" на Ерих Кеснер
"Тайната градина" забравила съм автора
"Тимур и неговата команда" - аз съм от по-старото поколение
"Сребърният остров"
"Купата на гладиатора"
"Дванадесет години ваканция" на Жул Верн
Всичко това плюс вече изброените от вас. Ако се сетя и други ще добавям.

1. Братя Карамазови
2. Капиталът
3. Дракула

Така станах това, което съм.
Когато съм чел големите творби вие още не сте били тъпи даже.

Ти си ми сестра !?!?!?   

Бях тъпа, бях!   
А Комунистическия манифест къде забрави? И томовете на другаря Живков??? Жерминал, но и Идиот все пак! 

Пипи дългото чорапче
Ян Бибиян
Том Сойер

1. Приказките на Андерсен / беше ми много мило, когато миналият септември бях в музея му в Одензе, Дания и видях същата книга изложена в една от витрините/

2. Макс и Мориц
3. Приказките на Братя Грим
3. Приказките на Вики Баум
4. Приключенията на Лукчо
5. Всички издадени книги на Ерих Кестнер
6. Баба ми и дядо ми имаха една лилава книга с приказки от Азия. Не знам точно името , но толкова много съжалявам, че чичо ми я отмъкна, без да ме попита дали я искам. Цялото ми детство премина с нея, когато им бях на гости.  
7.  Малкият мъж и Малката Мис / даже един брой, май , се загуби при съседите   /

И още много други......Започнах да чета на 4 години и бях казала на майка ми: Мамо, един ден ще прочета всички книги на земята.  

Франсис Ходжсън Бърнет. Адски любима ми е тази книга!
Подарих я на една от ученичките си в първи клас. Дано да и е оставила толкова ярък спомен, колкото на мен

Ааааа, добра книжка... ама не ми се е мяркала у нас, да му се не види... . Ще ти купя една другия път като си дойдеш в БГ (ако намеря, де).

Летящата, ами може и сестра да съм ти - то знае ли човек.

освен всички тези имах една руска "огледалце мое" която беше нещо като книжка за млади момичета - с рецепти, съвети как да се обличаш, как да се храниш като си на гости, подреждане на маса и т.н.
много ми повлия

много садистична, много.

А помните ли Индийските приказки? Големи мистерии бяха.

MardiGras,
Че те издават ли ги сега?
То беше преди 100 години  , ама виж какъв спомен остава, когато е свързано с любима книга. Ех, винаги се чудех как живееха Малкият мъж и малката мис в кибритена кутийка. А кой беше авторът?

Тук никой не я знае тази книга....Рисунките бяха най-великото нещо. няма да ги забравя Макс и Мориц как откраднаха пилетата с една въдица през комина, и толкова много ядоха, че от пресищане бяха заспали и кокалите от пилетата  стърчаха от устите им.

А бебето и забравената ножица в пелената? .....

1. Емил от Льонеберя (+филма - помните ли как си беше заклещил главата в супника и как даде джибри на кокошките и на прасето   )
2. "Роня - дъщерята на разбойника"
3. "Овчарчето Калитко" (как ревах на края на книгата   )
4. Сп. "Дъга" (много беше фешън)
5. Приказки на африканските народи (имаха красиви картинки)
6. "Тримата мускетари" (детския вариант)
7. Дебелите томове с български приказки.
и др.

Освен гореспомемнатите книги (да не се повтарям), аз се напуквах да чета партизански книги  : "Героите на Белица", "Партийна тайна", "Ленко", "Дъщерята на партизанина" 
Още ги паза, между другото и не смятам да лишавам децата си от тях; книгата е ценна, независимо в кое време е писана.
А приказките на балканските народи в 4 тома още си ги чета.

плюс Пипи и Приключенията на Незнайко, Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада

Пипи дългото чорапче
Маншон,Полуобувка и мМъхеста брада.
Том Сойер.
Приказхите на ханс Криситиан
Български приказки и легенди.

Дааа и аз много я тачех тази книжка и почти всички изброени по-нагоре .
Също наизуст знаех "Тимур и неговата команда" на Гайдар и редовно на село строявах младежта в разни организации .

Искам да добавя и

Карлсон , който живееше на покрива

1. Макс и Мориц (дадоха най-голям тласък в живота ми и посока за развитие в детството. В последствие майка ми съжеляваше че ме е запознала точно с тази книга )
2. Приключенията на Лукчо
3. Патиланско царство от Ран Босилек
4. Том Сойер и Хъкъл Бери Фин
5. Чичо томовата колиба
6. Винету
7. Емил от Льоня Беря
и много много други.. четях много книги не спирам да чета и до днес

"Братята с лъвските сърца" Астрид Лингрен
"Пипи дългото чорапче"
"Маншон,Полуобувка и Мъхеста брада"

"Приключенията на Лукчо "

"Приказки на африканските народи "
"Чук и Пук"
"Индийски приказки"
и много други.

Пипи Дългото Чорапче
Винету
Синовете на Великата мечка
Маншон, Полуобувка и МъхестаБрада
Приключенията на Емил от Льонеберя
Оцеола
Съкровището от Сребърното езеро

и ощ много други, но тези съм чела и препрочитала поне 3,4,5,6,7,8,9... пъти

"Конникът без глава", "Винету", "Съкровището от сребърното езеро",
"Пипи Дългото чорапче", "Роня, дъщерята на разбойника", "Емил от Льонеберя", "Овчарчето Калитко" .......................................и много други.........

   А някой друг да е чел "Приключенията на Саламури" от Арчил Салакаури? Това беше първият ми самостоятелно прочетен роман и съответно редовно препрочитан.    Саламури беше овчарче на стадо калинки, които предсказваха времето.     
Иначе на Винету на третата част така плаках....... не оставих книгата до 3-4 през нощта, докато не я изчета. После ставах да си сменям пижамата, че беше мокра от сълзи. 
   А какво ще кажете за корсарските романи, а?    Скоро се хванах, че съм забравила наименованията на платната на корабите........... ех, беше време, когато ге знаех всичките...... 

Братята с лъвските сърца
Пипи Дългото Чорапче
Винету
Синовете на Великата мечка
Конникът без глава
Оцеола
Том Сойер и Хъкълбери Фин
Чичо томовата колиба
Антон и Точица, Хвърчащата класна стая, Двойната Лотхен
Две години ваканция
Руфо Червенокосия - Иван Мариновсски
Момиченцто от Земята - Кир Буличов


и още много...

Книгите, които съм препрочитала най-много пъти са:
Пипи Дългото чорапче
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада
Братята с лъвски сърца
Смоговци /от югославски автор май беше  /
Замъкът на момичето в бяло -Константин Кирица
Емил от Льонеберя
Ех, накарахте ме да се върна в един вълшебен свят   

В пубертета - "Наричаха ги Бийтълс" 100 пъти, както и Птиците умират сами.

Моя милост се запозна с "Приключенията на Саламури".
А имаше и една друга,"Аничка  Дребосъчето и Сламеният Хуберт".Не че е оставила ярки спомени.Помня я,защото не ми беше интересна,а трябваше да я прочета.Всъщност любими ми бяха приключенските книги,приказките от "1001 нощ",френски народни приказки.Само не зная защо не мога да накарам децата ми да обичат книгите.И ми е болно,че толкова книги ще останат непрочетени,или пък насила прелистени.

прочела съм почти всички които сте изредили +
храм на чудесата /арабски приказки/
Без дом
 карлсон
приказки от стари времена/мажуранич/
приключенията на Гъливер и мн. други                                                                                             

Ооо, "Без дом". Бях прочела книгата и си спомням, че плачех на половината страници. А, като гледах филма: цял порой. По-тъжен роман не съм чела.

О, да! Да!

Чела съм някои от дотук изброените.
Едни от моите любими книги бяха "Вилервале в южното море","Владко в Индия","Одарпи, синът на Егигва", като интересното е, че и в трите описваха типичната храна съответно на туземците, индийците и ескимосите. Много обичах да ям и да ги чета  . А най-любима ми е Пипи Дългото Чорапче.

За да не повтарям, ще добавя:
"Капитан Блъд"
"Морският ястреб"
"Островът на съкровищата"
приказки на разните народи - защото имам два реда в библиотеката от всички краища на земята.
"Приказка без край"
едни от първите ми книжки, бяха тези за барбароните.

п.п. забравих разказите на Елин Пелин, както и "Ян Бибиян на луната", че гледам, че първата книга вече е спомената.

"Конникът без глава"
"Емил от Льонеберя"
"Малкият Никола"
"Пипи дългото чорапче"
"Приключенията на Лукчо"
"Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада"
"Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин"
"Тримата мускетари"
 както и всевъзможни сборници с приказки ( Андерсен, Шарл Перо, български народни, италиански, 1001 нощ, германски и т.н.)

Еххххх, спомням си как като малка обожавах да чета. Прекарвах летата си на село, нямаше много деца в махалата и аз се скривах някъде от баба ми и четях ли, четях...Тя все ми се караше, че "си губя времето", вместо да й помагам със саденето, прекопаването, плевенето и всякакви такива задължения. Много ми стана мъчно веднъж, когато намерих половината си детски книги изгорени

Но пък няма да забравя как седях на един стар шезлонг (силно казано шезлонг), около мен летяха пеперуди, пчели, миришеше на свежа зелена трева, слънцето печеше, а аз се стараех да поставя рекорд и да изчета "Конникът без глава" за един ден.


(почивайте в мир, бабо и дядо )

Ох, забравих - "Следите остават", "Островът на съкровищата", "101 далматинци"

вече си мислех, че съм единствената чела книги за индианци .

Следите остават - Павел Вежинов
Проишествие на тихата улица -Павел Вежинов
Ян Бибиан
Винету -
Конника без глава -Майн Рид
Синовете на беликата мечка
Има още много да не изброявам

Пипи Дългото Чорапче е едната, а другата Приказките на Андерсен. И двете книги ги чета почти през година и всеки път се убеждавам, че в тях има много много философия и мъдрост!

За протокола - аз я изядох 4 за дни 

Маншон,полуобувка и мъхеста брада -любимата ми

Aз си спомням, че не си отлепих д-то от споменатия вече шезлонг, докато не я прочета. Всъщност, излъгах - станах на 2 пъти да си взема филия със сирене и да си откъсна домат от градината... Ехххх, днешните деца не знаят какво изпускат.

Всички,които сте споменали и още
"Сребърните кънки"
"Четвъртата височина"(руска,но съм я чела хиляда пъти)
"Воля"(за едно момче без ръце,което се научава да пише с крака-голям рев)
"Майка човешка"(и на нея много рев)

И много се кефех на комикса в Дъга.

И аз така. Явно е била задължителна ама не разбирам защо.
Освен това което сте изредили се сещам и за "Сърце" на Де Амичис - малее там какъв рев съм ревала. А също и на "Оцеола" и "Винету".
От Юношеския период се сещам за едни книжки от поредица "Връстници". И "Граф Монте Кристо"

Тъкмо си мислех, че аз единствена съм я чела. Никога не съм си представяла, че ще дойда да живея тук, където се развива действието на книгата и дори имах веднъж щастието да видя пързалящи се деца по каналите. Между впрочем, и тази книга тук е непозната.

О, да, да, аз много я обичах историята за Саламури- той пасеше калинките, а имаше едно момиченце май, то пасеше нещо друго, и  на мен ми беше една от първите дебели книжки, които прочетох:))).
И аз на Винету много плаках.
И много обичах корсарските книги и страдах дълго време, че нямах "Черния корсар".
И Карлсон естествено.

Катюша, и аз бях много впечатлена от Тимур и неговата команда. И строявах съученичките да носим торбите на бабите. Но върха на безумството ми беше веднъж като ги накарах да си ушием по една червена звезда на дрехите и застанахме да пазим един паметник в квартала Аз самата съм била паметник на безполезната мисъл

Имаше и една книжка, май румънска- приключенията на Пъкала и Тъндала. Нещо като нашия Хитър-Петър. Много я обичах.
И Румцайс, още се мотае полускъсана от препрочитане

и живееше в страната "колкотонокътче"
бирлибан
пук и чук
приказки от улица брока
белият вожд
конникът без глава
тримата мускетари
приказки на азиатските народи
автобиография на бранислав нушич...

"Сърце" на Де Амичис , приказките на Братя Грим и Андерсен

Момиченцето се казваше Мая и пасеше светулките и затова трудно се срещаха. Нейните питомци будуваха нощем, а неговите денем.

"Сърце", "Без Дом" и "Сребърните Кънки" - за тях бях забравила, благодаря, че ми ги припомнихте!

Карл Май, Майн Рид.
Но преди това бяха ПИПИ, Льонеберчо, Роня (парче адаш ) дъщерята на разбойника.  
Имах и любим сборник приказки - "Приказки на Балканските народи".

Като стана дума за екстремно бързо прочетени книги - Властелинът на пръстените. Откакто я отворих, докато не свърши, не можах да спра да чета (включително тайно през нощта). Е, поспивах от време на време.
После много съжалявах, че не съм я чела по-дълго, това усещане на първия прочит никога не се връща.

1."Патиланци"
2."Маншон, Полуобувка и Мъхестата брада."
3."Макс и Мориц"

"Пипи...", " Емил от Льонеберя", " Ян Бибиян", " Капинан Немо", " Винету"....

Освен изброените:"Наследникът от Калкута",
                                "Игра на възрастни"-БГ -не помня автора
                                 "Граф Монте Кристо"
                                  "Тристан и Изолда"
                                 "Децата на капитан Гранд"
                                  "Блокада"
                                   "Клетниците"

и всичките на Агата Кристи и Артър Конан Дойл

Почти всичко, което сте изброили, вкл. и партизанските.

Но къде забравихте "1001 нощ" - всички сме ги чели
- "Малкият принц" от Екзюпери с прекрасните илюстрации от самия автор.
- Романите на Джек Лондон, Майн Рид
- Мистичните приказки на Николай Райнов
- "Пет приказки" на Валери Петров
- Най-красивият разказ за деца от Ангел Каралийчев - "Майчина сълза" - забележете, написан от мъж
- "Робинзон" от Даниел Дефо
- "Доктор Ох Боли"
- Стихозбирките "Сърдитко" от Чичо Стоян и "Юначе с калпаче" на Леда Милева
- "Дейвид Копърфилд" от Чарз Дикенс
- "Приключенията на "Оливър Туист" от Чарз Дикенс
- "Приключенията на Гъливер" и на онзи, кажете го де  , дето сам се хващаше за косата и се изваждаше от блатото
- "Червената шапчица" на Шарл Перо

Освен изброените любима ми беше и " Зоя и Шура" руска книжка, автора беше майка им, но не помня името и, а "Двойната Лотхен и останалите три от книгата скоро ги препрочитах за пореден път.

+ съкровището в сребърното езеро и една от любимите ми беше - Митко Палаузов, Овчарчето Калитко и всички партизански книги

Любов Космодеянска - и аз много си я обичах тази книжка .

 

Почти всичките от гореизброените съм ги прочела на един дъх ...
Да добавя - През гори и води - не мога да се сетя кой беше автора ...

Калина Илина ли беше? Беше ми модел за подражание. Можеш да си представиш, как съм била възпитавана. 

Повечето от изброените, разбира се  "Макс и Мориц" ми беше извор на пакостническо вдъхновение в ранното детство 
Любимата ми от по-късно детство - "Пълзачи по скали" на Майн Рид. И в момента ми се дочете 

Изброените вече...
Имах една книга "Сборник български умотворения" - приказки, гатанки, пословици. Не знам колко пъти съм я чела, но са над 10 със сигурност. "Приключенията на Лукчо" я гони по брой прочитания

Що си мисля,че беше Елена...

Калина е. И в кръстословиците все още се среща.

Ерих Кестнер

Към всички гореизброени да добавя:
томовете на Чудомир
"Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл,
"Мъглявината Андромеда" на Иван Ефремов,
"Дневници на звездния навигатор Пиркс" но Станислав Лем,
"Войната на таралежите" от братя Мормареви,
"Федерация на династронавтите" на Хаим Оливер,
"Бялата ръкавица" на Майн Рид,
"Старата крепост" (май беше на Валентин Катаев),
"Кондуит и Швамбрания",
"Двамата капитани" на В.Каверин,
"Малкият лорд Фаунтлерой" на Франсес Ходжсън Бърнет (заради него и "Сребърните кънки" преди първи клас се научих да чета стария правопис - с "е" двойно и "ъ" на края на думите),
един прекрасен сборник с разкази и повести на Калина Малина, чието име съм забравила, за съжаление 

Не споря.Но наистина много ми харесва тази книга,нищо че е от соцвремето.
Майка ми работеше в "Книгоразпространение" и няма излезнала книга некупена до към 90г.
Библиотеката ни е фрашкана от книги.Жалко,че сега няма такъв интерес от към четене.

Твърдо Елена, току-що си погледнах корицата.

- Барон Мюнхаузен
А спомняте ли си за приключенията на Нилс Холгерсон?
Руските книги от нашето време сега са демоде, но с какво удоволствие четях за Моливко и Сръчко, за Тимур, за Чебурашка, за Незнайко... Между другото сега има нови книжки от поредицата за Незнайко, мисля, че са от сина на автора, но още не съм се решила да ги купя, все си мисля, че няма да са същите.
И аз започнах да чета на около 5 години и що книги съм изчела оттогава... Мъчно ми е, че детето ми не проявява тази моя страст към четенето, но това си е индивидуално, толкова съм му чела, но явно не съм успяла да го запаля достатъчно. Вече може сам да чете, но не сяда, та затова още продължавам да му чета вечер, за да споделя с него любимите си детски книги.
 А "През гори и води" е на Емилиян Станев.

Хъкълбери. Повече от Том Сойер.
Румцайс. Робин Худ. И Синовете на великата мечка.. още по-рано Винету - на 7-8 години.
Първата книжка, която прочетох в живота си: Островът на съкровищата.

Мюнхаузен - не толкова. И Льонеберя - но повече се радвах на филма.

Любими книги, прочетени в детството, и препрочитани впоследствие:

"Гуменият Тарзан" - Оле Лунд Киркегор
"Бертолдо, Бертолдино и Какасено" (не помня автора, беше италианец някакъв)

Като пораснах- обичах:

Мери Попинз
Малкият принц
Алиса

Скоро ги препрочетох и учудващо каква разлика имаше при втория прочит, сравнен с първият. Много повече ми харесаха.

Напоследък за отмора си чета Зелената книга на Кадафи

Емилиян Станев


Елена Илина  По кръстословиците се среща Илина

По въпроса - всички изредени от тук. Мисля, че не видях никъде "
"Бялата ръкавица" - Майн Рид
"Чучулигата" - Решат Нури - турска книга, много модерна на времето, и сега си я препрочитам с носталгия.
И тъй като и аз съм от старото поколение, отраснало с партизатнските и комунистическите книги ще напиша тези, които много ми харесваха тогава:
"Митко Палаузов" - Марко Марчевски
"Героите на Белица" - Марко Марчевски - за Васил и Сава Кокарешкови
"Партийна тайна" - също на Марко Марчевски
"Мъжество" - Вера Кетлинская - за строежа на Комсомолск на Амур
"Как се каляваше стоманата" - Николай Островски
И сега понякога си ги препрочитам, просто се удивявам на идеята за която са живели и са се борили тогава.
Не мога да не спомена също бъргарските исторически книги:
"Солунският чудотворец" - Фани Попова-Мутафова
"Дъщерята на Калояна" - Фани Попова-Мутафова
"Иван Асен ІІ" - Фани Попова-Мутафова
"Последният Асеновец" - Фани Попова-Мутафова
"Черният Конник" - Цончо Родев
"Наричаха ме желязната ръка" - Цончо Родев
"Тътени" и "Бурята" - отново на Цончо Родев
Също имаше една поредица "Приказки от цял свят и естествено всички останали приказки
И още много ,много други, бях голяма читанка.

Все пак съм права...
Значи не съм толкова изкукала.

Имахме една доста дебела книга "Български народни приказки" - нея съм я чела безброй пъти 
Почти всички от дотук изброените са книги и от моето детство.
"Ането"
"Тошко Африкански"
"Карлсон, който живее на покрива"
"Принцът и просякът"
"Оливър Туист"
"Клетниците"
"Гъливер в страната на лилипутите"
"Островът на съкровищата"
""Чичо Томовата колиба"
"Антон и Точица"
"Двойната Лотхен"


Имах тази плоча - "Нилс Холгерсон и белия гъсок"  .Както и още един куп плочи, които се слушаха до зомбиране 

"Приказки" на Сутеев
"Незнайко" - първа дебела книга, прочетена открай докрай (но не повторена, не ми беше любима)
"Андерсенови приказки" с илюстрациите на Марая, после едно голямо издание
"Барон Мюнхаузен"
"Приказките на Осмиянко"
"Буратино" и "Пинокио" - едната с твърди корици, другата пак голям формат, но с меки корици и хубави илюстрации
Старогръцки митове и легенди. Голям хит. Имах две издания с малки разлики помежду им.
Биътрикс Потър.
Астрид Линдгрен - Карлсон, Пипи, Емил от Льонеберя.
Индийските, африканските и японските приказки, бяха излезли в една и съща поредица.
Една малка книжка с руски приказки, много хубави бяха. Колкото по-дълга, толкова по-добре.
"Принцът и просякът".
"Патиланци" от Ран Босилек. Ангел Каралийчев имахме много, макар че сега не си спомням почти нищо.
Виж, от българските помня една книжка с илюстрации на Вадим Лазаркевич - "Работна мецана" и разни други неща.
"Робинзон Крузо" - едно съкратено издание с много хубави илюстрации. "Тримата мускетари" от същата серия. По-късно дебелата книга от "Световна класика за деца и юноши".
"Приказки" на Киплинг, "мое безценно съкровище". Чудна книга. "Книга за джунглата" - по-малко.
"Гъливер" (него обичах най-много да го гледам на диафилмче  )
"Питър Пан".
"Мери Попинз".
Ерих Кестнер (зеленото томче с "Антон и Точица", "Хвърчащата класна стая" и пр.)
Джани Родари, "Приключенията на Лукчо", "Приказки по телефона", "Разни приказки за игра".
Едни приказки за малкото великанче, в момента ми изхвръкна заглавието от главата.
Мразех Е.Т.А. Хофман заради "Малкият Хацек" (може и друго да беше името).
В предпубертетска възраст - всички индиански и пиратски романи, до които успях да се докопам. Няма да изброявам поименно. Ще отбележа обаче "Черната змия", приключенски роман, чието действие се развиваше около Амазонка О, и "Дъщерята на Калояна", да 

Забравих Жул Верн - "Капитан Немо" и "Децата на капитан Гранд"

Не си, за разлика от мен
Наистина, и в днешния вестник даже е само Илина

Имам син второкласник и книгите които чете ги препрочитам и аз с много голям интерес - "Емил от Льоняберя", "Пипи дългото чорапче", "Том Сойер", "Патиланско царство", "Малкия Мук", "Ян Бибиян" .  А пък аз много харесвам "Тайната градина", "Приказки на Шехерезада", "Мери Попинз", "Островът на съкровищата"  

Глупости.Често се случва човек да се обърка.
Незнам защо ми се е запечатило в съзнанието,че е Елена.
Пък и изобщо не звучи много руско.Важното е,че се разбрахме за кого става въпрос.

Това е първата книжка, която прочетох в първи клас. Разказваше се за приключенията на един таралеж и една костенурка и за приятелството между тях. 

"Чучулигата" - Решат Нури - турска книга, много модерна на времето, и сега си я препрочитам с носталгия.


Спомням си я, предавахме си я от ръка на ръка в гимназията, що рев изревах само докато я четях. 

много от изброените, но Малкият Никола ми е любима дори и сега!

Черният красавец и до днес обичам да я препрочитам,
Приказки от хиляда и една нощ

    Най - любими и до днес са ми:
   "Пипи дългото чорапче"
    "Карлсон, който живее на покрива"
     "Произшествие на тихата улица" и "Следите остават" /не си спомням автора, но са български и мноого интересни/
     "Васко да гама от село Рупча" - и книгата, и филма

    и много други

Прекрасна е  ....една от най-обичаните от мен книги....даже наскоро май имаше и филм по книгата .

Към тези ще добавя "Двойната Лотхен","Приказки от цял свят","Пинокио" и много други