Нези, значи сме го избрали вече!
Братя Yilmaz
Братя Yilmaz
🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ - КЮБРА/KÜBRA И ДЖЕНТЪЛМЕН🧿ПРОЕКТИ, ПАРТНЬОРИ И ПРИЯТЕЛИ🧿ТЕМА 14
- Публикувана: 8 юни 2024, 09:57 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2024, 19:33 ч.
# 436
19 юни 2024, 16:19 ч.
Виж целия пост
Една рецензия за "Kübra", в която са посочени и хубави, и не чак толкова хубави неща.
Преглед на „Kubra“ по Netflix: Силнa ярост, малко история, сезон 2 ,хит или не?
SMRITI KANNAN
В "Kubra"сезон 1 ставаше въпрос за нормален човек, който се превръща в Месия и твърди, че работи върху посланията, изпратени от Бог.
Гьокхан е ветеран от войната, който бързо се превръща в човек, който може да спасява хора и твърди, че Аллах го напътства. Беше интересно да се наблюдава как човек преминава от нула до религиозен лидер за кратък период от време. Базиран на романа на Афсин Кум, вторият сезон на "Kubra" беше пуснат на 6 юни 2024 г. в Netflix. Вторият сезон е продължение на първия. Гьокхан се противопоставя на правителството в стремежа си да работи за хората, което е крайната цел. Като Семави той е изгонен от града и заедно със своите последователи се укрива в канализацията и планира да направи огромен преврат. Освен това, тъй като знае, че Kubra е AI, създаден от софтуерна компания, той планира да го използва в своя полза, което вълнува Берк, защото му дава безусловна власт да управлява хората и властта да ги манипулира. Тъй като Гьокхан започва да придобива власт и влияние върху хора, работещи за правителството, става още по-трудно за истинския полицай, Тургут, да арестува Семави/Гокхан, тъй като той все още вярва, че човекът е хак, който влияе на голяма част от населението да прибегне до физическо насилие като начин на протест. Дали Гьокхан ще стане твърде могъщ за собственото си добро? Искаше ли Берк да стане могъщ, като използва Гьокхан или Семави като фронт?
Най-хубавото на сезон 2 е, че свърши. Този сезон не е нищо друго освен празник за дрямка и продължава да добавя сценарии само за сценаристите, за да могат да продължат разказа до осмия епизод. Всеки епизод има времетраене от тридесет и девет до петдесет минути, което е твърде много за безинтересна политическа драма. Кубра не може да бъде наречена политическа драма, когато идеологията, която създателите се опитват да проектират, е просто неясна. Семави в един момент рисува правителството като тирани, но по средата на шоуто политиката просто е забравена и изведнъж става дума за вендетата на Гьокхан и поставяне под въпрос на силите му. Сценарият на шоуто става твърде проповеднически. Разказът се опитва да подражава на подобно на култ поведение на последователите на Семави, но отвъд това няма нищо особено.
Втория сезон е забързан и бавен в същото време; сценарият върви от точка А до точка Б ,но няма история между тях.
Създателите представят шоуто като антиутопична политическа драма, като използват термини като софтуер, AI, социални медии и контрол на ума, но не се обсъжда нищо извън тези термини. В един момент изглежда, че шоуто се опитва да имитира световните лидери около нас, които използват социалните медии, за да манипулират мнението на хората за тях и да не им позволяват да формират мнение сами. Въпреки този разтърсващ проблем има сцени, дадени на Гьокхан/Семави, който, точно като всеки друг лидер на култ, започва да демонстрира истинското си лице, като не позволява на друго мнение да процъфтява. Това е последвано от това, че той не пуска хората навън, ако не са съгласни с него. Това, което разказът описва, е класическият случай на фашистко, диктаторско отношение, опаковано като социализъм. Създателят
въпреки това, вместо да го накара да изглежда като човек, който е направил грешна стъпка и има нюанси на сивото, го превърна в мъченик. Има грешки, които прави в процеса на постигане на целта си да бъде върховният лидер, но няма повече обсъдени последствия за действията му, различни от това да накара публиката да се почувства зле заради него. Прекомерната театралност през втория сезон добавя към агонията на шоуто. Следващата шумна игра прави шоуто непоносимо за гледане. Историята в нито един момент не изглежда реалистична, въпреки че сценаристите и режисьорите се опитват да я направят да изглежда като нещо, което може да се случи на всеки от нас. Трябваше да има яснота в писането по какъв маршрут планират да поемат създателите. Краят беше клиширан и лишен от всякаква емоция и дълбочина.
"Kubra" по никакъв начин не е пропагандно съдържание. Вместо това, той поставя под въпрос как се създава разказът около лидера и как хората го следват, точно като плъхове, които се следват в канавката. И все пак сценаристите и режисьорите не успяха да оживят тази концепция убедително. Целият смисъл на всяка дистопична политическа драма е да се придържаме към една идеология. "Кубра" не можа да заключи какво искат да съобщят с шоуто си. Създателите са объркани и това си личи в сценария. Режисурата е добра в началото, но по средата на шоуто, просто е навсякъде, без никой да има представа какво се случва. Шоуто след четвъртия епизод се снима само през нощта, без дневна светлина.
Изпълненията обаче могат да бъдат взети под внимание, тъй като успяха да запазят ангажирането на разказа. Въпреки че писането на тези герои не е добре изградено, актьорите успяха да запазят шоуто на раменете си. Чаатай Улусой, като Гьокхан Сахиноглу, е отличен от първия сезон до края. Той излъчва сила и носи много уязвимост на екрана с изпълнението си. Тъй като Гьокхан в крайна сметка взема трудни решения за себе си и своите последователи, има известна доза болка, която той може да демонстрира, докато се промъква през хората, които губи по време на пътуването си към месията. Аслихан Малбора в ролята на Мерве е невероятна като конфликтната съпруга, която иска да спаси съпруга си. Тя би направила всичко възможно, за да се увери, че тя и Гьокхан ще оцелеят в изпитанието. Това са едни от най-добрите сцени в шоуто. Въпреки че някои ключови сцени изглеждат нелепи в писмен вид, изпълнението на Аслихан ги издигна и направи емоционални. Onur Ünsal, като Берк, е друг страхотен изпълнител, който представя образа на параноичен мъж, който търси власт. Има много какво да вземем от Берк, който изглежда като Лекс Лутър, фокусиран върху създаването на суперсила, което прави Семави твърде мощен, за да може правителството да се справи. Има някои сцени, в които имаше шанс той да надмине Чаатай с изпълнението си, но Онур го държеше под контрол.
"Kubra", сезон втори можеше да бъде много по-структуриран. Има много ярост и малко история, което не го прави неуспешен.
Преглед на „Kubra“ по Netflix: Силнa ярост, малко история, сезон 2 ,хит или не?
SMRITI KANNAN
В "Kubra"сезон 1 ставаше въпрос за нормален човек, който се превръща в Месия и твърди, че работи върху посланията, изпратени от Бог.
Гьокхан е ветеран от войната, който бързо се превръща в човек, който може да спасява хора и твърди, че Аллах го напътства. Беше интересно да се наблюдава как човек преминава от нула до религиозен лидер за кратък период от време. Базиран на романа на Афсин Кум, вторият сезон на "Kubra" беше пуснат на 6 юни 2024 г. в Netflix. Вторият сезон е продължение на първия. Гьокхан се противопоставя на правителството в стремежа си да работи за хората, което е крайната цел. Като Семави той е изгонен от града и заедно със своите последователи се укрива в канализацията и планира да направи огромен преврат. Освен това, тъй като знае, че Kubra е AI, създаден от софтуерна компания, той планира да го използва в своя полза, което вълнува Берк, защото му дава безусловна власт да управлява хората и властта да ги манипулира. Тъй като Гьокхан започва да придобива власт и влияние върху хора, работещи за правителството, става още по-трудно за истинския полицай, Тургут, да арестува Семави/Гокхан, тъй като той все още вярва, че човекът е хак, който влияе на голяма част от населението да прибегне до физическо насилие като начин на протест. Дали Гьокхан ще стане твърде могъщ за собственото си добро? Искаше ли Берк да стане могъщ, като използва Гьокхан или Семави като фронт?
Най-хубавото на сезон 2 е, че свърши. Този сезон не е нищо друго освен празник за дрямка и продължава да добавя сценарии само за сценаристите, за да могат да продължат разказа до осмия епизод. Всеки епизод има времетраене от тридесет и девет до петдесет минути, което е твърде много за безинтересна политическа драма. Кубра не може да бъде наречена политическа драма, когато идеологията, която създателите се опитват да проектират, е просто неясна. Семави в един момент рисува правителството като тирани, но по средата на шоуто политиката просто е забравена и изведнъж става дума за вендетата на Гьокхан и поставяне под въпрос на силите му. Сценарият на шоуто става твърде проповеднически. Разказът се опитва да подражава на подобно на култ поведение на последователите на Семави, но отвъд това няма нищо особено.
Втория сезон е забързан и бавен в същото време; сценарият върви от точка А до точка Б ,но няма история между тях.
Създателите представят шоуто като антиутопична политическа драма, като използват термини като софтуер, AI, социални медии и контрол на ума, но не се обсъжда нищо извън тези термини. В един момент изглежда, че шоуто се опитва да имитира световните лидери около нас, които използват социалните медии, за да манипулират мнението на хората за тях и да не им позволяват да формират мнение сами. Въпреки този разтърсващ проблем има сцени, дадени на Гьокхан/Семави, който, точно като всеки друг лидер на култ, започва да демонстрира истинското си лице, като не позволява на друго мнение да процъфтява. Това е последвано от това, че той не пуска хората навън, ако не са съгласни с него. Това, което разказът описва, е класическият случай на фашистко, диктаторско отношение, опаковано като социализъм. Създателят
въпреки това, вместо да го накара да изглежда като човек, който е направил грешна стъпка и има нюанси на сивото, го превърна в мъченик. Има грешки, които прави в процеса на постигане на целта си да бъде върховният лидер, но няма повече обсъдени последствия за действията му, различни от това да накара публиката да се почувства зле заради него. Прекомерната театралност през втория сезон добавя към агонията на шоуто. Следващата шумна игра прави шоуто непоносимо за гледане. Историята в нито един момент не изглежда реалистична, въпреки че сценаристите и режисьорите се опитват да я направят да изглежда като нещо, което може да се случи на всеки от нас. Трябваше да има яснота в писането по какъв маршрут планират да поемат създателите. Краят беше клиширан и лишен от всякаква емоция и дълбочина.
"Kubra" по никакъв начин не е пропагандно съдържание. Вместо това, той поставя под въпрос как се създава разказът около лидера и как хората го следват, точно като плъхове, които се следват в канавката. И все пак сценаристите и режисьорите не успяха да оживят тази концепция убедително. Целият смисъл на всяка дистопична политическа драма е да се придържаме към една идеология. "Кубра" не можа да заключи какво искат да съобщят с шоуто си. Създателите са объркани и това си личи в сценария. Режисурата е добра в началото, но по средата на шоуто, просто е навсякъде, без никой да има представа какво се случва. Шоуто след четвъртия епизод се снима само през нощта, без дневна светлина.
Изпълненията обаче могат да бъдат взети под внимание, тъй като успяха да запазят ангажирането на разказа. Въпреки че писането на тези герои не е добре изградено, актьорите успяха да запазят шоуто на раменете си. Чаатай Улусой, като Гьокхан Сахиноглу, е отличен от първия сезон до края. Той излъчва сила и носи много уязвимост на екрана с изпълнението си. Тъй като Гьокхан в крайна сметка взема трудни решения за себе си и своите последователи, има известна доза болка, която той може да демонстрира, докато се промъква през хората, които губи по време на пътуването си към месията. Аслихан Малбора в ролята на Мерве е невероятна като конфликтната съпруга, която иска да спаси съпруга си. Тя би направила всичко възможно, за да се увери, че тя и Гьокхан ще оцелеят в изпитанието. Това са едни от най-добрите сцени в шоуто. Въпреки че някои ключови сцени изглеждат нелепи в писмен вид, изпълнението на Аслихан ги издигна и направи емоционални. Onur Ünsal, като Берк, е друг страхотен изпълнител, който представя образа на параноичен мъж, който търси власт. Има много какво да вземем от Берк, който изглежда като Лекс Лутър, фокусиран върху създаването на суперсила, което прави Семави твърде мощен, за да може правителството да се справи. Има някои сцени, в които имаше шанс той да надмине Чаатай с изпълнението си, но Онур го държеше под контрол.
"Kubra", сезон втори можеше да бъде много по-структуриран. Има много ярост и малко история, което не го прави неуспешен.
# 437
19 юни 2024, 17:44 ч.
Аз днес цял ден се въздържах да пиша, защото исках да имам достатъчно време, за да изразя себе си. Вече не мога да чакам.
Аз в последната серия разбрах следното. Всичко е стартирало още преди години, когато Гьокан е взел решението да се престори на мъртъв и е единствения оцелял от другарите си. Както той сам каза, можел е да вземе пушката и да стреля, но е взел решението да не действа и това е запазило живота му но го е лишил от честта му. За да изтрие този срам от съзнанието си, Гьокан е решил, че щом е жив, значи Бог има планове за него. Това е била и причината той така леко да повярва на Кюбра, че е специален, че е важен и че Бог го е избрал. В първата част на поредицата той бе воден от добри намерения. Хората щяха да го подкрепят и последват дори и да не бе Семави, защото имаше респект, уважаваха го. Но когато разбра истината за Кюбра и продължи, той показа своята арогантност и прие, че дори това е божия начин да му помага в богоизбраните дела. Той жертва всички и постепенно се превърна в това, против което се бореше в началото. Действията му станаха дори по-крайни от на опонентите му. Да, онзи политик беше убил бременната жена, но не и умишлено. Докато Гьокан погуби собствената си жена, която уж обичаше и за която уж знаеше, че го обича.
Горната рецензия е някак твърде крайна. Според мен повечето негативи, които са казани за сезон две са направени умишлено и всъщност изпълняват целнта си. А да се каже, че 40 минути са много за такава серия е несериозно. още повече, че турците гледат серии от по 2 часа и не винаги в тях нещо се случва.
Виж целия пост
Аз в последната серия разбрах следното. Всичко е стартирало още преди години, когато Гьокан е взел решението да се престори на мъртъв и е единствения оцелял от другарите си. Както той сам каза, можел е да вземе пушката и да стреля, но е взел решението да не действа и това е запазило живота му но го е лишил от честта му. За да изтрие този срам от съзнанието си, Гьокан е решил, че щом е жив, значи Бог има планове за него. Това е била и причината той така леко да повярва на Кюбра, че е специален, че е важен и че Бог го е избрал. В първата част на поредицата той бе воден от добри намерения. Хората щяха да го подкрепят и последват дори и да не бе Семави, защото имаше респект, уважаваха го. Но когато разбра истината за Кюбра и продължи, той показа своята арогантност и прие, че дори това е божия начин да му помага в богоизбраните дела. Той жертва всички и постепенно се превърна в това, против което се бореше в началото. Действията му станаха дори по-крайни от на опонентите му. Да, онзи политик беше убил бременната жена, но не и умишлено. Докато Гьокан погуби собствената си жена, която уж обичаше и за която уж знаеше, че го обича.
Горната рецензия е някак твърде крайна. Според мен повечето негативи, които са казани за сезон две са направени умишлено и всъщност изпълняват целнта си. А да се каже, че 40 минути са много за такава серия е несериозно. още повече, че турците гледат серии от по 2 часа и не винаги в тях нещо се случва.
# 438
19 юни 2024, 18:02 ч.
Гери, не се бях замислила,че Гьокхан изпитва и срам за това,че не е стрелял, а се е спасил. Но е интересно.
Аз мислех,че той изпитва единствено благодарност, че е жив и затова се е променил.
Помня в първия сезон приятелите му се шегуваха с него,че не пие, беше се обърнал към религията.
Да, затова и толкова лесно повярва,че е избран и, че това е бил Божият план за него.
С горната рецензия и аз не съм съгласна.
Единствено намирам известна истина, в твърдението,че Гьокхан/Семави е представен много крайно. В него наистина няма нищо сиво.
И, да, накрая го превърнаха в мъченик.
Съгласна съм,че играта на актьора, който изигра Берк, беше много добра, но не чак толкова, че да засенчи Чаатай, не мисля...
Иначе го намирам много подходящ за тази роля. Дребните мъже са изтъкани от комплекси, а когато разполагат и с власт, става нещо страшно! Той се вписа много добре в този образ!
Аслихан също беше много добра! Не съм чела книгата, но тук казват,че е успяла да предаде емоциите на героинята си много по- добре от книгата.
На мен пък много ми допадна това,че снимките бяха предимно нощни.
Намерих го за много интересен, търсен ефект.
Ще се сещам за още неща сигурно.
Виж целия пост
Аз мислех,че той изпитва единствено благодарност, че е жив и затова се е променил.
Помня в първия сезон приятелите му се шегуваха с него,че не пие, беше се обърнал към религията.
Да, затова и толкова лесно повярва,че е избран и, че това е бил Божият план за него.
С горната рецензия и аз не съм съгласна.
Единствено намирам известна истина, в твърдението,че Гьокхан/Семави е представен много крайно. В него наистина няма нищо сиво.
И, да, накрая го превърнаха в мъченик.
Съгласна съм,че играта на актьора, който изигра Берк, беше много добра, но не чак толкова, че да засенчи Чаатай, не мисля...
Иначе го намирам много подходящ за тази роля. Дребните мъже са изтъкани от комплекси, а когато разполагат и с власт, става нещо страшно! Той се вписа много добре в този образ!
Аслихан също беше много добра! Не съм чела книгата, но тук казват,че е успяла да предаде емоциите на героинята си много по- добре от книгата.
На мен пък много ми допадна това,че снимките бяха предимно нощни.
Намерих го за много интересен, търсен ефект.
Ще се сещам за още неща сигурно.
# 439
19 юни 2024, 19:55 ч.
В английският превод Гьокан казва, че е можел да вземе оръжието и да умре като герой, но не го е направил. Така се е вкопчил в идеята, че Бог има други планове за него.
Всъщност може да се каже, че животът му не бе безмислен. Той даде успокоение на жената на комисаря. Дори и на самия комисар даде един вид успокоение с последните си думи, че ще се грижи за сина му.
Виж целия пост
Всъщност може да се каже, че животът му не бе безмислен. Той даде успокоение на жената на комисаря. Дори и на самия комисар даде един вид успокоение с последните си думи, че ще се грижи за сина му.
# 440
19 юни 2024, 20:14 ч.
О, Гери, това явно съм го пропуснала.
Аз останах с впечатлението, че накрая комисаря дори го харесваше по някакъв начин.
Може много да се разсъждава върху поведението на Гьокхан.
И защо при него нещата тръгнаха в друга посока в един момент.
Може пък много да е искал да бъде герой?
Виж целия пост
Аз останах с впечатлението, че накрая комисаря дори го харесваше по някакъв начин.
Може много да се разсъждава върху поведението на Гьокхан.
И защо при него нещата тръгнаха в друга посока в един момент.
Може пък много да е искал да бъде герой?
# 441
19 юни 2024, 20:54 ч.
И според мен накрая комисарят го харесваше. Той разбираше много по-ясно цялата ситуация вече и не даваше на колегите си да влезнат в гетото, за да не наранят хората.
Забравих да кажа, че неговата смърт и тази на мерве бяха като кръщене, с потапяне във водата
Виж целия пост
Забравих да кажа, че неговата смърт и тази на мерве бяха като кръщене, с потапяне във водата
# 442
19 юни 2024, 21:17 ч.
Виж целия пост
Гери, Нези, благодаря ви за всичко споделено като мнение. Аз не виждам какво мога да добавя.
И аз като Нези, не се бях замислила в/у тезата на Гери, в която има много мисъл и съм съгласна, че е възможно, той да е решил, че не случайно е останал жив. Аз самата съм си мислила, че съм родена с мисия, която съм я изпълнила и сега се чувствам удовлетворена и живея в мир със себе си. Разликата е, че моята мисия обхваща само мен и дъщеря ми, а Гьокхан е смятал, че трябва да спасява онеправданите и след като му се услажда да е като месия. Дори разбирайки, че не е богоизбрания, той продължава да ги манипулира, не спирайки се пред нищо, дори да убие жена си. Комисаря със сигурност му симпатизираше. Видя се накрая, когато Гьокхан умираше, той го държеше и страдаше. Той просто избра пътя на смъртта.
И аз като Нези, не се бях замислила в/у тезата на Гери, в която има много мисъл и съм съгласна, че е възможно, той да е решил, че не случайно е останал жив. Аз самата съм си мислила, че съм родена с мисия, която съм я изпълнила и сега се чувствам удовлетворена и живея в мир със себе си. Разликата е, че моята мисия обхваща само мен и дъщеря ми, а Гьокхан е смятал, че трябва да спасява онеправданите и след като му се услажда да е като месия. Дори разбирайки, че не е богоизбрания, той продължава да ги манипулира, не спирайки се пред нищо, дори да убие жена си. Комисаря със сигурност му симпатизираше. Видя се накрая, когато Гьокхан умираше, той го държеше и страдаше. Той просто избра пътя на смъртта.
# 443
19 юни 2024, 22:14 ч.
Виж целия пост
Жаки, то беше ясно,че той смята себе си за избран, защото е останал жив.
За мен частта с героизма и срама ми е убягнала.
А тя обяснява много неща.
Интересно е как изкуствения интелект успя толкова добре да прецени кой ще е най-подходящия за целта типаж.
Това е много страшно!
А иначе на мен ми направи впечатление, че в първия сезон всичко беше продиктувано от желанието да се прави добро. Един вид като благодарност към Господ.
А във втория сезон, когато той разбра,че всичко е измама ,сякаш в него се появи някаква агресия, стана друг човек.
Може би точно тогава се появи желанието поне в очите на другите, ако не в неговите собствени, да бъде герой и той продължи да лъже всички.
Може би поне със семейството си трябваше да бъде откровен? Какво мислите?
Много ми харесва тази снимка зад кадър!
За мен частта с героизма и срама ми е убягнала.
А тя обяснява много неща.
Интересно е как изкуствения интелект успя толкова добре да прецени кой ще е най-подходящия за целта типаж.
Това е много страшно!
А иначе на мен ми направи впечатление, че в първия сезон всичко беше продиктувано от желанието да се прави добро. Един вид като благодарност към Господ.
А във втория сезон, когато той разбра,че всичко е измама ,сякаш в него се появи някаква агресия, стана друг човек.
Може би точно тогава се появи желанието поне в очите на другите, ако не в неговите собствени, да бъде герой и той продължи да лъже всички.
Може би поне със семейството си трябваше да бъде откровен? Какво мислите?
Много ми харесва тази снимка зад кадър!
# 444
19 юни 2024, 22:27 ч.
О, със сигурност трябваше да бъде откровен!
Нямаше да се стигне до трагичния край, защото те щяха да направят всичко възможно да го спрат.
Той нямаше около него коректив и смяташе, че всичко каквото той вижда и мисли е правилното, не допуска никой да мисли различно от него, което със сигурност не беше в негова полза.
Виж целия пост
Нямаше да се стигне до трагичния край, защото те щяха да направят всичко възможно да го спрат.
Той нямаше около него коректив и смяташе, че всичко каквото той вижда и мисли е правилното, не допуска никой да мисли различно от него, което със сигурност не беше в негова полза.
# 445
19 юни 2024, 22:59 ч.
Виж целия пост
Днес цял ден се въздържах да пиша за годишнината на "Içerde ",защото скоро много писахме за него.
Но все пак не може да не се отрази, защото
днес се навършват 7 години от Галата на "IÇERDE" от 19 юни 2017 г. Същата вечер последният епизод от поредицата беше излъчен в "Istanbul Lütfi Kırdar Ularsularis Kongre ve Sergi Sarayın".
Галата премина под знака на благотворителна кампания, организирана от фондация MIKA-DER в сътрудничество с екипа на İÇERDE, под името „MINIK KALPLER İÇERDE“. Парите, получени от продажбата на билети, бяха дарени на проекта за рехабилитация на спортен център Tekirdağ, насочен към подготовка на деца със сърдечни проблеми за бъдещето.
Известно време преди това, на 13 май, имаше футболен мач, организиран от „MINIK KALPLER İÇERDE“ на стадион Бешикташ, в полза на същия проект, между отбора, съставен от актьорите от сериала, и женския футболен отбор „Ağrı Kız Futbol“, в който Чаатай отбеляза гол. Облекла и аксесоари на героите от сериала също бяха продадени на търг. Между другото, легендарното кожено яке, носено от Чаатай (Sarp) по време на снимките, беше обявено за продажба с начална цена от 2000 TL (около 650 евро по онова време).
В Галата участваха и 50 деца, подпомогнати от организацията „Minik kalpler“, като разбира се, средствата от продажбата на билети на тази Гала също бяха в полза на Асоциацията.
Събраните пари, 160 000 TL, бяха дарени тази вечер на президента на фондация MIKA-DER, Несрин Ерджан.
Поредицата „IÇERDE“ все още се счита за един от най-сложните и добре направени проекти на Чаатай, не само чрез своето художествено и културно въздействие, но и чрез социалното си въздействие, в полза на общността. А Чаатай, разбира се, беше "локомотивът" и марката на този сериал, който беше оценен от публиката, но за съжаление не беше награден с награди, както трябваше да бъде, въпреки че виждаме дори сега, че сериалът се продава все още зароди името си.
Продукцията беше безупречна, от сценария до сложността на героите (особено Sarp Yılmaz), отлична музика (Toygar Işıklı), режисура (Uluç Bayraktar).
Тогава за първи път забелязах актьора Угур Йълдиран, но не заради ролята на полицай (Селим), която изигра, а заради ролята му на екшън режисьор. Първоначално е танцьор и хореограф. Много ми хареса как оформи бойните сцени, чиято хореография принадлежи на него. И най-вече сцената в епизод 33, когато Сарп и Мерт се бият на покрива. Това беше страхотна битка, организирана от режисьора Улуч Байрактар, по хореографията на Угур, с онези гълъби, които символизираха мира, който трябваше да се установи над раздора на двамата бойци. Дори чаршафите, които се вееха на сухо, загатваха за спокойствието и тишината, които трябва да има между братята. Uğur Yıldıran отново се срещна с Çağatay в "Gaddar", играейки ролята на симпатичния Kurt, и отново беше екшън режисьор тук, хореографирайки бойните сцени.
"IÇERDE" и Sarp Yılmaz винаги ще останат в сърцата ни!
Това беше една от най-сложните роли на Чагатай, истински екшън сериал.
Честит рожден ден, "IÇERDE"!
Но все пак не може да не се отрази, защото
днес се навършват 7 години от Галата на "IÇERDE" от 19 юни 2017 г. Същата вечер последният епизод от поредицата беше излъчен в "Istanbul Lütfi Kırdar Ularsularis Kongre ve Sergi Sarayın".
Галата премина под знака на благотворителна кампания, организирана от фондация MIKA-DER в сътрудничество с екипа на İÇERDE, под името „MINIK KALPLER İÇERDE“. Парите, получени от продажбата на билети, бяха дарени на проекта за рехабилитация на спортен център Tekirdağ, насочен към подготовка на деца със сърдечни проблеми за бъдещето.
Известно време преди това, на 13 май, имаше футболен мач, организиран от „MINIK KALPLER İÇERDE“ на стадион Бешикташ, в полза на същия проект, между отбора, съставен от актьорите от сериала, и женския футболен отбор „Ağrı Kız Futbol“, в който Чаатай отбеляза гол. Облекла и аксесоари на героите от сериала също бяха продадени на търг. Между другото, легендарното кожено яке, носено от Чаатай (Sarp) по време на снимките, беше обявено за продажба с начална цена от 2000 TL (около 650 евро по онова време).
В Галата участваха и 50 деца, подпомогнати от организацията „Minik kalpler“, като разбира се, средствата от продажбата на билети на тази Гала също бяха в полза на Асоциацията.
Събраните пари, 160 000 TL, бяха дарени тази вечер на президента на фондация MIKA-DER, Несрин Ерджан.
Поредицата „IÇERDE“ все още се счита за един от най-сложните и добре направени проекти на Чаатай, не само чрез своето художествено и културно въздействие, но и чрез социалното си въздействие, в полза на общността. А Чаатай, разбира се, беше "локомотивът" и марката на този сериал, който беше оценен от публиката, но за съжаление не беше награден с награди, както трябваше да бъде, въпреки че виждаме дори сега, че сериалът се продава все още зароди името си.
Продукцията беше безупречна, от сценария до сложността на героите (особено Sarp Yılmaz), отлична музика (Toygar Işıklı), режисура (Uluç Bayraktar).
Тогава за първи път забелязах актьора Угур Йълдиран, но не заради ролята на полицай (Селим), която изигра, а заради ролята му на екшън режисьор. Първоначално е танцьор и хореограф. Много ми хареса как оформи бойните сцени, чиято хореография принадлежи на него. И най-вече сцената в епизод 33, когато Сарп и Мерт се бият на покрива. Това беше страхотна битка, организирана от режисьора Улуч Байрактар, по хореографията на Угур, с онези гълъби, които символизираха мира, който трябваше да се установи над раздора на двамата бойци. Дори чаршафите, които се вееха на сухо, загатваха за спокойствието и тишината, които трябва да има между братята. Uğur Yıldıran отново се срещна с Çağatay в "Gaddar", играейки ролята на симпатичния Kurt, и отново беше екшън режисьор тук, хореографирайки бойните сцени.
"IÇERDE" и Sarp Yılmaz винаги ще останат в сърцата ни!
Това беше една от най-сложните роли на Чагатай, истински екшън сериал.
Честит рожден ден, "IÇERDE"!
# 446
19 юни 2024, 23:22 ч.
Виж целия пост
Едно интервю или по скоро разговор между Арас и Чаатай,
което щях да ви го пускам оня ден като го коментирахме, ама ми се видя много дълго,
но предвид, че има годишнина на Ичерде, заслужава внимание.
Сигурна съм, че много ще ви хареса.
18.09.2016CAGATAY ULUSOY - BG
Habertürk – септември 2016
Чаатай Улусой и Арас Булут Ийнемли ни разказаха за „Вътре“
Ние сме на сета на продължаващите с пълна сила снимки на сериала „Вътре“. Още със слизането от колата чуваме: „Запис“. Снима се сцена на улицата и затова тихо чакаме края на снимките. Записите с Арас са приключили, снимат се близки кадри на Чаатай. Много са готини. Момичетата са луди по тях. Не може да се каже, че нямат право. Освен красиви са и с добри сърца. Усмихнати и мотивирани.
До този момент дадоха живот на много различни персонажи. С играта и харизмата си затвърдиха позициите си в сектора. Много работиха, за да се докажат, смело застанаха пред камерата до майсторите в този бранш, съсредоточиха се върху всяка своя роля… И двамата са родени през 1990-та година, и двамата са остроумни и забавни, и двамата са отдадени на работата си. Във „Вътре“ ще гледаме Чаатай и Арас като двама братя. Чаатай ще бъде войнственият, безразсъден Сарп; Арас ще бъде Мерт, който е имал труден живот и няма нищо за губене. И двамата учат в Полицейската академия, съперници са във всичко и не знаят, че са братя. Разбира се в реалния живот нещата стоят по различен начин – разбират се и много се забавляват.
От излъчването на фрагманите, феновете са в трескаво очакване и те двамата са невероятно развълнувани. За тях е много специално, дори това, че се намират на един сет с майстори като Четин Текиндор и Мустафа Уурлу. Този път ние не сме на сета, за да задаваме въпроси, а да слушаме техния разговор. Защото този път те ще се интервюират един друг. Само че нашата работа не е толкова лесна, колкото изглежда на пръв поглед. Знаят, че сме там и в началото са малко притеснени. Арас започна разговора, Чаатай отговори. Бързо се отърсиха от напрежението, много се забавляваха. Разговора на двамата красавци ще прочетете по-долу, а ще го видите в HTDokun по Шоу ТВ.
Арас: Хайде да започваме! От свое име мога да кажа, че така и не станах човек, който в интервютата да отговаря плавно на въпросите, но сега с Чаатай Улусой ще правим репортаж. И на двамата ни е за първи път, много сме развълнувани. (Смеят се)
БОЖЕ, БОЖЕ! КАКВО ПРАВИ ТОЗИ ЧААТАЙ?
което щях да ви го пускам оня ден като го коментирахме, ама ми се видя много дълго,
но предвид, че има годишнина на Ичерде, заслужава внимание.
Сигурна съм, че много ще ви хареса.
18.09.2016CAGATAY ULUSOY - BG
Habertürk – септември 2016
Чаатай Улусой и Арас Булут Ийнемли ни разказаха за „Вътре“
Ние сме на сета на продължаващите с пълна сила снимки на сериала „Вътре“. Още със слизането от колата чуваме: „Запис“. Снима се сцена на улицата и затова тихо чакаме края на снимките. Записите с Арас са приключили, снимат се близки кадри на Чаатай. Много са готини. Момичетата са луди по тях. Не може да се каже, че нямат право. Освен красиви са и с добри сърца. Усмихнати и мотивирани.
До този момент дадоха живот на много различни персонажи. С играта и харизмата си затвърдиха позициите си в сектора. Много работиха, за да се докажат, смело застанаха пред камерата до майсторите в този бранш, съсредоточиха се върху всяка своя роля… И двамата са родени през 1990-та година, и двамата са остроумни и забавни, и двамата са отдадени на работата си. Във „Вътре“ ще гледаме Чаатай и Арас като двама братя. Чаатай ще бъде войнственият, безразсъден Сарп; Арас ще бъде Мерт, който е имал труден живот и няма нищо за губене. И двамата учат в Полицейската академия, съперници са във всичко и не знаят, че са братя. Разбира се в реалния живот нещата стоят по различен начин – разбират се и много се забавляват.
От излъчването на фрагманите, феновете са в трескаво очакване и те двамата са невероятно развълнувани. За тях е много специално, дори това, че се намират на един сет с майстори като Четин Текиндор и Мустафа Уурлу. Този път ние не сме на сета, за да задаваме въпроси, а да слушаме техния разговор. Защото този път те ще се интервюират един друг. Само че нашата работа не е толкова лесна, колкото изглежда на пръв поглед. Знаят, че сме там и в началото са малко притеснени. Арас започна разговора, Чаатай отговори. Бързо се отърсиха от напрежението, много се забавляваха. Разговора на двамата красавци ще прочетете по-долу, а ще го видите в HTDokun по Шоу ТВ.
Арас: Хайде да започваме! От свое име мога да кажа, че така и не станах човек, който в интервютата да отговаря плавно на въпросите, но сега с Чаатай Улусой ще правим репортаж. И на двамата ни е за първи път, много сме развълнувани. (Смеят се)
БОЖЕ, БОЖЕ! КАКВО ПРАВИ ТОЗИ ЧААТАЙ?
Скрит текст:
Арас: Започва новият ни сериал, какво си мислиш? Как се чувстваш?
Чаатай: Първо, много благодаря, че участвам в това предаване.
Арас: Моля Ви, няма за какво, г-н Чаатай. (Смеят се)
Чаатай: Разбира се, че съм развълнуван. Още като прочетох сценария за първи път и като прочетох същността на героя ми Сарп, видях, че е много прецизен и изпълнен с чувства. Най-много ме въодушеви това, че въпреки болките и трудностите, които е преживял, Сарп е силен, решителен и здраво стъпил на земята. Запитах се: Как след всичко преживяно остана толкова свестен и добър? Всички характери са много дълбоки, имат свое място и цел и много силна история. Харесах героя и започнах да задавам въпроси.
Арас: След завръщането си от Америка веднага започна да се готвиш за ролята. Какво направи, за да се подготвиш?
Чаатай: Всъщност подготовката започна пред 5-6 месеца. Докато бях в Америка взех кратки уроци, за да се ориентирам в ролята. Промених си визията, подстригах си косата. Знаеш, че двамата с теб взехме уроци по стрелба и ръкопашен бой. (Смее се)
Арас: Много добри учители имахме, наистина много весело време беше.
Чаатай: От тук искам да поздравя нашият учител Четин Саръкартал, много ни помогна.
Арас: Наистина е така. Аз искам да споделя нещо от уроците ни по стрелба. Един ден отидохме на стрелбището. Аз за първи път взимам оръжие в ръка. Учителят ни беше много добър. Изведнъж гледам ти‚ „бум, бум“, уцелваш 12-ката от раз! Казах си „Боже, Боже! Какво прави това момче?“ Ама мисля, че ти имаш някакво минало, опитен си в стрелбата.
Чаатай: Аз от 14-годишен ходя да стрелям на полигон, за това ръката ми е свикнала.
Арас: После и мен ме научи. Учителю!
Чаатай: Ама и ти си много добър. Може досега да не си ползвал оръжие, но пресъздаде много различни образи. А какво те привлече в Мерт?
Арас: Мерт е много самотен човек. Израснал е без обич. Като много малък е бил отвлечен, бил е принуден да проси. Да не издаваме историята, но се съсредоточих върху въпроса: как намираш мотивация, ако си израснал без обич? Стана ми много интересно. Какво е изживял като са го отвлекли, докато е просил по улиците.. как е превъзмогнал това .. тези неща исках да разбера. Мерт води постоянна битка със самотата. Надсмива се на всичко, защото е живял труден живот и ако гледа назад, няма да може да изплува. Казват, че смехът е едно от най-успокояващите неща. Мерт се справя със ситуациите с насмешка.
Чаатай: Това му е механизма за защита, наистина.
ВСИЧКИ ГЕРОИ СА ДЪЛБОКИ И ПЪЛНИ С ИЗНЕНАДИ
Арас: Разбира се. Това е маска. Мерт има голяма рана и всячески се опитва да я затвори. Понеже не познава обичта, казва „Човек и без това се ражда сам“. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха в образа му. Има голямо умение да оцелява. За това понякога може и да измами. Всички характери за изградени в дълбочина, историите им имат изненадващо и вълнуващо развитие. Помниш ли когато дойде сценария на 3-та серия, всички попитахме: Няма ли да има 4-та серия? Кога ще дойде сценария?“
Чаатай: Важно е това, че Мерт израства без любов. Всички сме били деца, опитвали сме се да се докажем, „И аз съм тук, вижте ме.“… Но при децата израснали с липса на обич, желанието да се доказват е по-силно. Понеже се опасяват, че тези липса е очевидна за околните, се появява желание да се самодоказват. И Мерт винаги се стреми да се докаже. Сарп е пълна противоположност – получил е цялата майчина обич, научил се е да се опира на майчината любов. Видял е какво е любов и вярва в нея. Заедно с майка му се се борили. Затова и той не изпитва потребност да се доказва на света. Той е идеалист, решителен. Върви със сигурни крачки към целите си. И довършва всичко до край.
АЗ БЯХ МНОГО ПОСЛУШЕН
Чаатай: какво беше твоето детство?
Арас: Аз бях много послушен. Майка ми работеше, сестра ми ми беше като втора майка. До 8-9 годишен ме е гледала тя. Например ми казва: „Не излизай никъде, чакай тук“ и аз стоя и чакам. Дори и като се върне, аз пак съм си седял и съм чакал. Сестра ми още ми се подиграва за това… (смее се)
Арас: Ти непослушен ли беше?
БЯХ ЕДНО НЕПОСЛУШНО ДЕТЕ.
Чаатай: Да, бях много палав. Всяка седмица имаше родителска среща. (смее се). По време на началното училище не признавах граници. И тази хиперактивност беше причината от малък да започна да се занимавам със спорт. На 7-8 години започнах да се занимавам с баскетбол. Изразходвах много енергия и като се приберях вкъщи нямах сили. 7-8 години едновременно ходех на баскетбол и на плуване. Баскетбола не съм го изоставил, още се занимавам.
Арас: Спорта със сигурност прави човека щастлив.
Чаатай: Прави човека по-спокоен. Подготвя го за живота. Примерно в бойните спортове трябва за най-кратко време да направиш най-добрия ход. Според мен това е много важно от гледна точка на живота и при взимането на решения.
МАЛКОТО БРАТЧЕ Е НЕЩО КАТО РАННО БАЩИНСТВО.
Чаатай: В сериала играем двама братя. Какви са отношенията ти с реалния ти брат?
Арас: Аз имам и брат и сестра. Брат ми е с 11 години по-голям, а сестра ми с 15. Нямам по-малък брат, но имам племенници. Разбира се с такава разлика във възрастта, растеш малко по-зрял. Нали има един тест за доверие – затваряш си очите и се оставяш да падаш назад? Според мен да имаш по-голям брат или сестра прилича на това. Може да си затвориш очите и да се оставиш на тях.
Арас: И ти имаш брат, нали?
Чаатай: Имам по-малък брат, на 17 години е. Тази година отиде да учи в Лондон. Да си по-голям брат е голяма отговорност, който има братче знае. Имаме разлика от 8 години, нещо като ранно бащинство е за мен. Да поемеш всичките отговорности около него, първите вълнения… „Аз ще му сменям пелените, ще го приспивам … “ И според мен, както каза ти, братството е доверие, сигурност. Да знаеш, че имаш някой, който стои плътно зад теб, че неговото щастие е над твоите тревоги.. много е ценно.
Арас: Каза „нещо като ранно бащинство“, много хубаво казано.
Чаатай: Наистина така го усещам…
Чаатай: Сестра ти много се е грижила за теб. Кои са другите важни жени в живота ти?
Арас: Е, разбира се майка ми. Красивите ни майки, които полагат най-големи грижи за нас. Те са тези, които винаги са до нас – в болките и радостите ни.. Нали казват: „Половината от света са жените, другата половина са родените от жени.“ Ако са ни оставили сами, нямало е да минем отвъд лова на животни. Големите ми братовчедки, съседките, скъпите ми жени, с които съм работил, от всички тях постоянно научвам по нещо. А ако имаме любима жена, ето тя може да оцвети живота ни с всичките цветове на света.
Арас: Доколкото те познавам и ти отдаваш голямо значение на духовното. Има ли нещо, което си повтаряш винаги, което винаги звучи в главата ти?
Чаатай: Искам до края да върша работата си без да губя уважението си към нея и ентусиазма си. И често си го напомням.
Арас: Дано винаги да намираме мотивация, да съхраним енергията си и да работим с удоволствие. И аз например вярвам в силата на това изречение: „Винаги има надежда!“ Много неща се случват в живота – успехи, неуспехи; хубаво, лошо, но надежда винаги има. Затова винаги си повтарям: „Гледай си пътя, мотивирай се, търси нещата, които те правят щастлив, стой далеч от стреса.“ Казвам си също да следвам добрите примери. И сега се наслаждавам на работата с хубави хора, с майстори в нашата професия, които си вършат работата много добре.
Чаатай: Наистина е като в университет (Смее се)
Арас: Какво чувстваш, батко? Четин Текиндор, Мустафа Уурлу… Хората, с които играем са златни имена…
БРАТЛЕ, ЧЕТИН ТЕКИНДОР ЗНАЕ ИМЕТО ТИ! БЕЗЦЕННО Е!
Чаатай: Вече си говорихме за това, на първите сцени си казваш: „Какво ще правим?“… Трепериш, не можеш да се вземеш в ръце… Имена на доайени. Да играя с батко Четин е голяма чест. Има много неща, които да научим от него. От един месец снимаме, наблюдавам всяко негово движение. И по време на снимките, и извън тях… Гледам и си казвам: „Какво прави?“…
Арас: Това е наистина нещо безценно… Батко Четин, който сме гледали на екрана, с който сме израснали, сега играем с него. Казва например „Арасчо, как си?“, „Чааатайчо, здравей!“. Името ти знае, братле, това е толкова ценно… Както каза, това е чест.
Чаатай: Късметлии сме, наистина. Дано така да продължава.
ДОКАТО МЕЧТАЕШ, МОЖЕШ ДА ГО НАПРАВИШ
Чаатай: Ти наистина си човек отдаден на работата си. Влагаш всички усилия и сърцето си в нея. Какви са бъдещите ти цели? Имаш ли мечти за след 5 или 10 години?
Арас: Слава Богу, участваме в много хубави проекти. Работим с хубави хора, с добри екипи. Нямам точен отговор като „След 10 години искам да се видя ето там“, но искам да участвам в международен проект. Според мен е много хубаво да мечтаеш, прекрасна мотивация е. Защото ако можеш да мечтаеш, можеш да го направиш.
Арас: Какви са твоите мечти?
Чаатай: Сега например, гледам 10 години назад, в училище… Ако кажеш: „Как изглежда оттам сегашния момент?“, всъщност, никак не изглеждаше (Смее се.) Не съм мечтал да работя това. Защото през ум не ми е минавало да бъда актьор. Ето защо наистина не знам какво ще правя след 10 години, но и аз вярвам в силата на това да мечтаеш. Ще направим най-доброто, което зависи от нас.
Арас: Ти например искаш ли да участваш в международен проект?
Чаатай: Разбира се, че искам, считам себе си за гражданин на света, знаем при какви условия се работи там. Защо да не стане? Защо и някои от нас да не станат световно известни? Това не са невъзможни неща.
ДОКАТО УЧЕХ АВИАЦИОННО ИНЖЕНЕРСТВО СЕ НАМЕРИХ НА СЕТА
Арас: Коя е повратната точка в твоя живот?
Чаатай: Всеки човек има повратна точка. Според мен, всяко взето решение, всяко решение за ново начало, е една повратна точка. Моята повратната точка, оказала най-голямо влияние, е решението ми да участвам в конкурса Best Model of Turkey. Оттам тръгна продължението. И с плановете ми за кариерата е така – важните решения, които съм взел. Ако избереш друг проект, вместо този, които си избрал, може и да се случи нещо съвсем различно.
Арас: И моята е интересна. Докато учех авиационно инженерство, играех в реклами. Режисьорът на „Времето лети“ ме видял в една и ме извика на прослушване. Отидох на срещата и се получи!
Чаатай: Добре, че е станало така.
Арас: Да, наистина. И това е моята повратна точка.
Чаатай: Добре, сега ще ти задам един напълно репортерски въпрос, имаш ли някаква отличителна черта, която хората не знаят? И на мен ми е интересно…
Арас: (Смее се.) Обикновено пиша с дясната ръка, но баскетбол, бокс играя с лявата. Лявата ми е добра. Например, левият ми удар е по-мощен. Добре ли е, зле ли е – не знам, но имам ето такава особеност.
Арас: Каква е твоята отличителна черта, която не знаем?
Чаатай: Всъщност имам една особеност, която напоследък забелязах, много обичам да стоя на тъмно. Осъзнах, че всички решения, които съм взел във връзка с живота и кариерата си, всичките си планове за бъдещето съм направил, стоейки на тъмно. Странно, но на тъмно мисля по-добре. Светлината, която блести, се вижда по-ясно, когато си на тъмно, в тъмнината и аз по-ясно виждам светлината вътре в мен, показваща ми пътя.
ИМАМЕ СИ СВОИ СОБСТВЕНИ МЕТОДИ
Арас: Харесва ли ти да пазаруваш? Ти си мъж, които се облича добре, следиш отблизо модата.
Чаатай: Имаме си свои собствени методи. (Смее се.) Все пак работата ни е видима, опитвам се да следя модата, тъй като погледите са винаги върху нас, като на витрина сме … Искаме или не, длъжни сме да следим модата, длъжни сме да познаваме тенденциите. Когато имам възможност, преглеждам списанията.
Арас: Например, ти създаде свой собствен тренд, аз нямам такъв.
Чаатай: Всъщност обличам това, което ми харесва, в което се чувствам по-удобно. Не се опитвам да съм различен, а да се обличам така, както се чувствам по-удобно. И не трябва във всяко нещо да търсим: „Какво ще си помисли отсрещната страна?“.
Арас: И аз съм такъв. Харесвам израза: „Ако ти смяташ, че ти отива и другите ще смятат, че ти отива“ и мисля, че е така. Всъщност, важното по въпроса с облеклото е да се чувстваш добре.
Арас: Хареса ли ти да правиш репортаж?
Чаатай: Когато се срещаме с журналисти и правим репортажи, искаме или не слагаме предпазен щит. Но после забелязах, че си бил ти, ти си бил (Смее се). Малко се успокоих.
Арас: В началото започнахме малко напрегнато, не знаехме какво ще кажем. Опитахме нещо интересно, изпитахме голямо удоволствие. Според мен, беше сладко и искрено.
Чаатай: И на нас ще ни остане спомен, за пръв път правим нещо такова. Надявам се, че ще се чете с удоволствие.
НАМИРАМ ПЕСНИ, КОИТО СЪОТВЕТСТВАТ НА ВЪТРЕШНИЯ РИТЪМ НА ГЕРОЯ
Арас: Харесва ли ти музиката? В „Луд мед“ например, свиреше на барабани.
Чаатай: Барабаните бяха инструмент, които много исках, благодарение на филма се научих. Трябва да отделям време за барабаните, но докато свиря невероятно много се освобождавам от стреса. Сам се научих да свиря на китара. Добър слушател на музика съм. Винаги слушам музика, докато започвам деня.
Арас: А аз докато работя върху всяка роля, намирам песни. И за този герой намерих месни, които да съответстват на вътрешния му ритъм, направих си списък. Слушам ги, преди да влезна на някоя сцена. И аз много харесвам музиката, дрънкам на китара.
Чаатай: Да посвирим заедно на китара и барабани някой ден …
Арас: Да го направим, наистина.
Арас: Добре, харесват ли ти социалните мрежи?
Чаатай: Не ги използвам много. Още не мога да свикна. Специално по време на сериал влизам, за да анализирам емоциите на хората, да премеря пулса, чета коментарите. Благодаря им, добре, че ги има, пишат много хубави неща…
Чаатай: Ти обичаш ли ги?
Арас: Обичам да споделям снимки в Инстаграм, следвам други потребители. Изобщо не харесвам Twitter.
Превод: Рени и Ани
Чаатай: Първо, много благодаря, че участвам в това предаване.
Арас: Моля Ви, няма за какво, г-н Чаатай. (Смеят се)
Чаатай: Разбира се, че съм развълнуван. Още като прочетох сценария за първи път и като прочетох същността на героя ми Сарп, видях, че е много прецизен и изпълнен с чувства. Най-много ме въодушеви това, че въпреки болките и трудностите, които е преживял, Сарп е силен, решителен и здраво стъпил на земята. Запитах се: Как след всичко преживяно остана толкова свестен и добър? Всички характери са много дълбоки, имат свое място и цел и много силна история. Харесах героя и започнах да задавам въпроси.
Арас: След завръщането си от Америка веднага започна да се готвиш за ролята. Какво направи, за да се подготвиш?
Чаатай: Всъщност подготовката започна пред 5-6 месеца. Докато бях в Америка взех кратки уроци, за да се ориентирам в ролята. Промених си визията, подстригах си косата. Знаеш, че двамата с теб взехме уроци по стрелба и ръкопашен бой. (Смее се)
Арас: Много добри учители имахме, наистина много весело време беше.
Чаатай: От тук искам да поздравя нашият учител Четин Саръкартал, много ни помогна.
Арас: Наистина е така. Аз искам да споделя нещо от уроците ни по стрелба. Един ден отидохме на стрелбището. Аз за първи път взимам оръжие в ръка. Учителят ни беше много добър. Изведнъж гледам ти‚ „бум, бум“, уцелваш 12-ката от раз! Казах си „Боже, Боже! Какво прави това момче?“ Ама мисля, че ти имаш някакво минало, опитен си в стрелбата.
Чаатай: Аз от 14-годишен ходя да стрелям на полигон, за това ръката ми е свикнала.
Арас: После и мен ме научи. Учителю!
Чаатай: Ама и ти си много добър. Може досега да не си ползвал оръжие, но пресъздаде много различни образи. А какво те привлече в Мерт?
Арас: Мерт е много самотен човек. Израснал е без обич. Като много малък е бил отвлечен, бил е принуден да проси. Да не издаваме историята, но се съсредоточих върху въпроса: как намираш мотивация, ако си израснал без обич? Стана ми много интересно. Какво е изживял като са го отвлекли, докато е просил по улиците.. как е превъзмогнал това .. тези неща исках да разбера. Мерт води постоянна битка със самотата. Надсмива се на всичко, защото е живял труден живот и ако гледа назад, няма да може да изплува. Казват, че смехът е едно от най-успокояващите неща. Мерт се справя със ситуациите с насмешка.
Чаатай: Това му е механизма за защита, наистина.
ВСИЧКИ ГЕРОИ СА ДЪЛБОКИ И ПЪЛНИ С ИЗНЕНАДИ
Арас: Разбира се. Това е маска. Мерт има голяма рана и всячески се опитва да я затвори. Понеже не познава обичта, казва „Човек и без това се ражда сам“. Това беше едно от нещата, които ме привлякоха в образа му. Има голямо умение да оцелява. За това понякога може и да измами. Всички характери за изградени в дълбочина, историите им имат изненадващо и вълнуващо развитие. Помниш ли когато дойде сценария на 3-та серия, всички попитахме: Няма ли да има 4-та серия? Кога ще дойде сценария?“
Чаатай: Важно е това, че Мерт израства без любов. Всички сме били деца, опитвали сме се да се докажем, „И аз съм тук, вижте ме.“… Но при децата израснали с липса на обич, желанието да се доказват е по-силно. Понеже се опасяват, че тези липса е очевидна за околните, се появява желание да се самодоказват. И Мерт винаги се стреми да се докаже. Сарп е пълна противоположност – получил е цялата майчина обич, научил се е да се опира на майчината любов. Видял е какво е любов и вярва в нея. Заедно с майка му се се борили. Затова и той не изпитва потребност да се доказва на света. Той е идеалист, решителен. Върви със сигурни крачки към целите си. И довършва всичко до край.
АЗ БЯХ МНОГО ПОСЛУШЕН
Чаатай: какво беше твоето детство?
Арас: Аз бях много послушен. Майка ми работеше, сестра ми ми беше като втора майка. До 8-9 годишен ме е гледала тя. Например ми казва: „Не излизай никъде, чакай тук“ и аз стоя и чакам. Дори и като се върне, аз пак съм си седял и съм чакал. Сестра ми още ми се подиграва за това… (смее се)
Арас: Ти непослушен ли беше?
БЯХ ЕДНО НЕПОСЛУШНО ДЕТЕ.
Чаатай: Да, бях много палав. Всяка седмица имаше родителска среща. (смее се). По време на началното училище не признавах граници. И тази хиперактивност беше причината от малък да започна да се занимавам със спорт. На 7-8 години започнах да се занимавам с баскетбол. Изразходвах много енергия и като се приберях вкъщи нямах сили. 7-8 години едновременно ходех на баскетбол и на плуване. Баскетбола не съм го изоставил, още се занимавам.
Арас: Спорта със сигурност прави човека щастлив.
Чаатай: Прави човека по-спокоен. Подготвя го за живота. Примерно в бойните спортове трябва за най-кратко време да направиш най-добрия ход. Според мен това е много важно от гледна точка на живота и при взимането на решения.
МАЛКОТО БРАТЧЕ Е НЕЩО КАТО РАННО БАЩИНСТВО.
Чаатай: В сериала играем двама братя. Какви са отношенията ти с реалния ти брат?
Арас: Аз имам и брат и сестра. Брат ми е с 11 години по-голям, а сестра ми с 15. Нямам по-малък брат, но имам племенници. Разбира се с такава разлика във възрастта, растеш малко по-зрял. Нали има един тест за доверие – затваряш си очите и се оставяш да падаш назад? Според мен да имаш по-голям брат или сестра прилича на това. Може да си затвориш очите и да се оставиш на тях.
Арас: И ти имаш брат, нали?
Чаатай: Имам по-малък брат, на 17 години е. Тази година отиде да учи в Лондон. Да си по-голям брат е голяма отговорност, който има братче знае. Имаме разлика от 8 години, нещо като ранно бащинство е за мен. Да поемеш всичките отговорности около него, първите вълнения… „Аз ще му сменям пелените, ще го приспивам … “ И според мен, както каза ти, братството е доверие, сигурност. Да знаеш, че имаш някой, който стои плътно зад теб, че неговото щастие е над твоите тревоги.. много е ценно.
Арас: Каза „нещо като ранно бащинство“, много хубаво казано.
Чаатай: Наистина така го усещам…
Чаатай: Сестра ти много се е грижила за теб. Кои са другите важни жени в живота ти?
Арас: Е, разбира се майка ми. Красивите ни майки, които полагат най-големи грижи за нас. Те са тези, които винаги са до нас – в болките и радостите ни.. Нали казват: „Половината от света са жените, другата половина са родените от жени.“ Ако са ни оставили сами, нямало е да минем отвъд лова на животни. Големите ми братовчедки, съседките, скъпите ми жени, с които съм работил, от всички тях постоянно научвам по нещо. А ако имаме любима жена, ето тя може да оцвети живота ни с всичките цветове на света.
Арас: Доколкото те познавам и ти отдаваш голямо значение на духовното. Има ли нещо, което си повтаряш винаги, което винаги звучи в главата ти?
Чаатай: Искам до края да върша работата си без да губя уважението си към нея и ентусиазма си. И често си го напомням.
Арас: Дано винаги да намираме мотивация, да съхраним енергията си и да работим с удоволствие. И аз например вярвам в силата на това изречение: „Винаги има надежда!“ Много неща се случват в живота – успехи, неуспехи; хубаво, лошо, но надежда винаги има. Затова винаги си повтарям: „Гледай си пътя, мотивирай се, търси нещата, които те правят щастлив, стой далеч от стреса.“ Казвам си също да следвам добрите примери. И сега се наслаждавам на работата с хубави хора, с майстори в нашата професия, които си вършат работата много добре.
Чаатай: Наистина е като в университет (Смее се)
Арас: Какво чувстваш, батко? Четин Текиндор, Мустафа Уурлу… Хората, с които играем са златни имена…
БРАТЛЕ, ЧЕТИН ТЕКИНДОР ЗНАЕ ИМЕТО ТИ! БЕЗЦЕННО Е!
Чаатай: Вече си говорихме за това, на първите сцени си казваш: „Какво ще правим?“… Трепериш, не можеш да се вземеш в ръце… Имена на доайени. Да играя с батко Четин е голяма чест. Има много неща, които да научим от него. От един месец снимаме, наблюдавам всяко негово движение. И по време на снимките, и извън тях… Гледам и си казвам: „Какво прави?“…
Арас: Това е наистина нещо безценно… Батко Четин, който сме гледали на екрана, с който сме израснали, сега играем с него. Казва например „Арасчо, как си?“, „Чааатайчо, здравей!“. Името ти знае, братле, това е толкова ценно… Както каза, това е чест.
Чаатай: Късметлии сме, наистина. Дано така да продължава.
ДОКАТО МЕЧТАЕШ, МОЖЕШ ДА ГО НАПРАВИШ
Чаатай: Ти наистина си човек отдаден на работата си. Влагаш всички усилия и сърцето си в нея. Какви са бъдещите ти цели? Имаш ли мечти за след 5 или 10 години?
Арас: Слава Богу, участваме в много хубави проекти. Работим с хубави хора, с добри екипи. Нямам точен отговор като „След 10 години искам да се видя ето там“, но искам да участвам в международен проект. Според мен е много хубаво да мечтаеш, прекрасна мотивация е. Защото ако можеш да мечтаеш, можеш да го направиш.
Арас: Какви са твоите мечти?
Чаатай: Сега например, гледам 10 години назад, в училище… Ако кажеш: „Как изглежда оттам сегашния момент?“, всъщност, никак не изглеждаше (Смее се.) Не съм мечтал да работя това. Защото през ум не ми е минавало да бъда актьор. Ето защо наистина не знам какво ще правя след 10 години, но и аз вярвам в силата на това да мечтаеш. Ще направим най-доброто, което зависи от нас.
Арас: Ти например искаш ли да участваш в международен проект?
Чаатай: Разбира се, че искам, считам себе си за гражданин на света, знаем при какви условия се работи там. Защо да не стане? Защо и някои от нас да не станат световно известни? Това не са невъзможни неща.
ДОКАТО УЧЕХ АВИАЦИОННО ИНЖЕНЕРСТВО СЕ НАМЕРИХ НА СЕТА
Арас: Коя е повратната точка в твоя живот?
Чаатай: Всеки човек има повратна точка. Според мен, всяко взето решение, всяко решение за ново начало, е една повратна точка. Моята повратната точка, оказала най-голямо влияние, е решението ми да участвам в конкурса Best Model of Turkey. Оттам тръгна продължението. И с плановете ми за кариерата е така – важните решения, които съм взел. Ако избереш друг проект, вместо този, които си избрал, може и да се случи нещо съвсем различно.
Арас: И моята е интересна. Докато учех авиационно инженерство, играех в реклами. Режисьорът на „Времето лети“ ме видял в една и ме извика на прослушване. Отидох на срещата и се получи!
Чаатай: Добре, че е станало така.
Арас: Да, наистина. И това е моята повратна точка.
Чаатай: Добре, сега ще ти задам един напълно репортерски въпрос, имаш ли някаква отличителна черта, която хората не знаят? И на мен ми е интересно…
Арас: (Смее се.) Обикновено пиша с дясната ръка, но баскетбол, бокс играя с лявата. Лявата ми е добра. Например, левият ми удар е по-мощен. Добре ли е, зле ли е – не знам, но имам ето такава особеност.
Арас: Каква е твоята отличителна черта, която не знаем?
Чаатай: Всъщност имам една особеност, която напоследък забелязах, много обичам да стоя на тъмно. Осъзнах, че всички решения, които съм взел във връзка с живота и кариерата си, всичките си планове за бъдещето съм направил, стоейки на тъмно. Странно, но на тъмно мисля по-добре. Светлината, която блести, се вижда по-ясно, когато си на тъмно, в тъмнината и аз по-ясно виждам светлината вътре в мен, показваща ми пътя.
ИМАМЕ СИ СВОИ СОБСТВЕНИ МЕТОДИ
Арас: Харесва ли ти да пазаруваш? Ти си мъж, които се облича добре, следиш отблизо модата.
Чаатай: Имаме си свои собствени методи. (Смее се.) Все пак работата ни е видима, опитвам се да следя модата, тъй като погледите са винаги върху нас, като на витрина сме … Искаме или не, длъжни сме да следим модата, длъжни сме да познаваме тенденциите. Когато имам възможност, преглеждам списанията.
Арас: Например, ти създаде свой собствен тренд, аз нямам такъв.
Чаатай: Всъщност обличам това, което ми харесва, в което се чувствам по-удобно. Не се опитвам да съм различен, а да се обличам така, както се чувствам по-удобно. И не трябва във всяко нещо да търсим: „Какво ще си помисли отсрещната страна?“.
Арас: И аз съм такъв. Харесвам израза: „Ако ти смяташ, че ти отива и другите ще смятат, че ти отива“ и мисля, че е така. Всъщност, важното по въпроса с облеклото е да се чувстваш добре.
Арас: Хареса ли ти да правиш репортаж?
Чаатай: Когато се срещаме с журналисти и правим репортажи, искаме или не слагаме предпазен щит. Но после забелязах, че си бил ти, ти си бил (Смее се). Малко се успокоих.
Арас: В началото започнахме малко напрегнато, не знаехме какво ще кажем. Опитахме нещо интересно, изпитахме голямо удоволствие. Според мен, беше сладко и искрено.
Чаатай: И на нас ще ни остане спомен, за пръв път правим нещо такова. Надявам се, че ще се чете с удоволствие.
НАМИРАМ ПЕСНИ, КОИТО СЪОТВЕТСТВАТ НА ВЪТРЕШНИЯ РИТЪМ НА ГЕРОЯ
Арас: Харесва ли ти музиката? В „Луд мед“ например, свиреше на барабани.
Чаатай: Барабаните бяха инструмент, които много исках, благодарение на филма се научих. Трябва да отделям време за барабаните, но докато свиря невероятно много се освобождавам от стреса. Сам се научих да свиря на китара. Добър слушател на музика съм. Винаги слушам музика, докато започвам деня.
Арас: А аз докато работя върху всяка роля, намирам песни. И за този герой намерих месни, които да съответстват на вътрешния му ритъм, направих си списък. Слушам ги, преди да влезна на някоя сцена. И аз много харесвам музиката, дрънкам на китара.
Чаатай: Да посвирим заедно на китара и барабани някой ден …
Арас: Да го направим, наистина.
Арас: Добре, харесват ли ти социалните мрежи?
Чаатай: Не ги използвам много. Още не мога да свикна. Специално по време на сериал влизам, за да анализирам емоциите на хората, да премеря пулса, чета коментарите. Благодаря им, добре, че ги има, пишат много хубави неща…
Чаатай: Ти обичаш ли ги?
Арас: Обичам да споделям снимки в Инстаграм, следвам други потребители. Изобщо не харесвам Twitter.
Превод: Рени и Ани
# 447
19 юни 2024, 23:38 ч.
Виж целия пост
Мислех, че трябва да се телепортираме на премиерата на İçerde за известно време. Какво ще🥹 кажете за постоянния интерес на Çağatay към детските актьори?🫠
