Обясни ми, сякаш съм на 5

познавам доста пишман- вегетарианци
някои от зор и нужда, други от идеология, трети от зле интерпретирани здравословни причини,...но са всичките еднакви- все гладни, недоволни от храната, и назидателни към ядящите всичко...
една единствена, дългогодишна веганка познавам- от над 20г, която дори си готви в отделни , нейни си, съдове. .. дори чай не пие от офисна  чаша - тя си е орторексичка...
и плодоядец познавам- и на него не му вярвам, че само на плодове стои- вече 2 г го търпя през уикенд, че сме в организацията на спортния клуб...

 Тримата преподобни отци, след като настаниха магаретата в обора, мощите на светците върху леглото на собственика на странноприемницата, а себе си пред огнището, понеже по онези места няма летни нощи[3], разтвориха ноздри и подушиха миризмата, която идеше откъм кухнята. Тлъста гъска се въртеше на шиш над жарта, из която изскачаха искри, а друга гъска се вареше в хубаво ингелхаймско вино.

Видът на шиша и песента на гърнето развеселиха сърцата на добрите отци, които седнаха след малко около една мраморна маса и започнаха да точат ножовете и зъбите си, за да разкъсат плячката, когато неочаквано едно досадно досещане разстла тъмен облак върху радостните им лица.

— Петък! — каза Ралеиг, като отблъсна чинията.

— Петък! — отвърна и Лигун, като остави вилицата.

— Петък! — извика Регибалд, като затвори широката си уста, и всички загледаха гъските както Адам изгубения рай, като ядяха вместо тях ноктите си от отчаяние.

Тогавашните хора бяха покварени, пияници, развратници и мошеници, но не бяха изпаднали чак дотам, като днешните, да ядат месо през постните дни; в тогавашния рай имаше както в древния Олимп светци, закрилници на пиянството[4], а пък тук на земята — епископи, които го допускаха по примера на Еклесиаста и на свети Августин; но който не спазваше постите, или биваше поразен от мълниите на огъня господен, или обесен от телохранителите на императора на някое високо дърво.

Йоана знаеше от опит какво значи глад, съжаляваше гладните си другари и тъй като беше изкусна в казуистическата наука, непозната на ориенталците, която имаше за цел да доказва, че черното е бяло, луната четвъртита, а порокът добродетел, опита се да открие посредством нея по какъв начин можеха да вечерят, без да прегрешат. И след като се чеса дълго време по главата, тя каза:

— Кръстете тази гъска риба и я изяжте без страх. Така направи и добрият ми баща, когато го хванаха езичниците и го принудиха, като го заплашиха със смърт, да изяде цяло агне в навечерието на Великден. Впрочем, и рибите, и птиците са били създадени в един и същ ден, така че месото им е сродно.

Този аргумент, ако не беше добър, то поне беше добре измислен; а освен това гладът, който прави вкусен и сухия хляб, има, изглежда, свойството да подсилва и най-съмнителните аргументи поне пред съдебните заседатели, които често пъти оправдават разбойниците, понеже, когато извършили престъплението, не били яли от няколко дни. По същата причина би трябвало може би да се оправдават и обвинените в изнасилване всякога, когато доказват, че според Теокрит са имали нужда.

Отец Ралеиг, след като благодари на Йоана с една звучна целувка по бузата, взе в ръце чаша вода и, като наръси три пъти гъските, каза набожно:

— In nomine Patris, Filii et Spiritu Sancti, haec erit hodie nobis piscis![5]

— Амин! — отвърнаха другарите му и след малко от новопокръстените риби останаха само костите им.

— Ще обядваме ей сега, драги приятелю. Само че трябва да ви напомня, че днес е петък, а в този ден аз не мога нито да ям, нито да гледам месо. Ако сте съгласен да се задоволите с моя обед — той се състои от варени тетрагони и плодове.
— Какво разбирате под тетрагони? — запита неспокойно д’Артанян.
— Спанак — обясни Арамис. — Но за вас ще добавя яйца, което е тежко нарушение на правилото, защото яйцата са месо, тъй като от тях се излюпват пилета.