Термин Август 2024 ♥ - тема 7

Мама Лиса, по принцип терминът ми е за средата на август, но доверявайки се на следящата и зрелостта на плацентата предполагаме, че детето ще се роди последните дни на юли първите на август /аз не знам защо съм си казала, че ще е първата седмица на август 🤭/.

При естественото раждане също не препоръчват хранене /отидох с изтекли води, въпреки, че нямах грам контракции ме предупредиха да спирам храната, предполагам защото няма как да са сигурни как ще тръгне раждането и т.н./.

От спиналната се случва също повръщане. На мен с второто ми я сложиха доста трудно(тя ми беше най-неприятното нещо от цялото раждане,понеже усещах как ме ръчкаха в гърба,въпреки че нямаше болка. Твърдяха,че имам шипове и затова не могат да улучат). Малко след нея си повърнах, така че не е задължително да е от секциото.

Абсолютно същото 1:1 беше и при мен.
Аз имах късмет, че точно преди да ми изтекат водите бях вечеряла, та глад така и не изпитах.
Гадното беше, че и вода не ми даваха да пия, та големият проблем всъщност беше жаждата.

Сега като се замисля , докато ми сложиха спиналната ме ръчкаха 16 пъти .. корема ми беше огромен и не можеш да се свия хубаво напред.Ужасно неприятно , сега като знам , че предстои и настръхвам.
Та може и от нея да си е.

Момичета, един ден не съм ви чела и сега едвам наваксах. Да се включа по актуалните теми (каквото съм запомнила)

За хемороидите имам си от първата бременност, тогава беше много зле положението с тях. Адски подути и болезнени бяха, какво ли не правих - първо крем и мехлем уж да не ме боли, само от едното имах ефект и то не повече от час. Гледах ако трябва примерно да ходя на преглед или нещо друго да сложа точно преди да тръгнем, за да ми е максимално добре навън, а вкъщи лежах адски много, бях си намерила поза, в която да е ок болката. После при АГ ми предложиха да спукат един уж да отпусне. Имаше ефект, ама другите се надуха, пратиха ме и на специалист, той спука и останалите и уж ги напъха обратно, те си излязоха преди аз да изляза от кабинета. Той ми беше казал да пробвам да ги пъхам обратно, ама то беше безумна болка докато успея и те си излизаха почти веднага обратно, та спрях. Така и не се спасих от тях тогава, влязох си да раждам с тях и си ме боляха, даже си спомням че говорих с родилното дали мога да си ползвам мехлема все още. Сега се бяха възпалили само за един ден, тогава Мама2288 сподели за превръзките и ги махнах, от тогава нямам проблеми. Но подкрепям мнението, че е хубаво да се пие повече вода, и не само за хемороидите.

За секциото при мен предния път се наложи, изобщо не ми се искаше, не си спомням да съм имала точно такъв страх, но и на самата операция нямах проблеми. И на мен ми говориха и ме разпитваха някакви неща, не съм усетила изобщо кога са започнали да правят нещо, само се ослушвах през цялото време кога ще изплаче бебето, изобщо вниманието ми по никакъв начин не е било върху това, че ме режат.

За яденето и пиенето се радвам много, че тук това вече не е практика, освен при плановите операции. И тъкмо във вторник на курса коментирахме, че точно липсата на водата е по-тежката за родилките, яденето не е чак такъв проблем.

Почерпката няма да я мисля аз. И предния път мм се оправи с тази задача, и сега ще оставя на него. Знам, че на изписването остави някакви неща за отделението, но не съм се интересувала какво точно е взел.

За разстоянието до болницата и аз мисля, че няма място за притеснение (особено за първескините), а и при спешен случай предполагам няма да пътувате по 3ч, а ще идете по-близо някъде, но стискам палци да нямаме такива ситуации.

Болка на мястото на секциото нямам, мисля че и не би трябвало да има, но пък може и да е нормално според зависи каква точно кога и т.н. Най-добре да се коментира с лекар.

Аз съм почти в 34та седмица. На последния преглед доста контракции имаше, смениха ми магнезия. Дано се успокоят малко нещата. Последната седмица самата аз усещах малко повече стягания, не много силни и не много на брой, но неприятни. Шийката е 37мм, и пак ме притеснява да не стане нещо извънредно.
За раждането тъй като ще ми е второ се надявам да се случат бързо и лесно нещата, нооо и не много бързо, че да може да оправим логистиката с другото дете и да не родя в колата 😂.
Другата седмица ще си наглася багажа, като казах  мъжа да ми да свали малкото куфарче, той ми каза “що..ще раждаш ли вече?” 😂

Да се изкажа и аз за упойките - така се случи, че в последните години имах доста голям опит с тях върху различни части от тялото. Месните упойки премахват единствено болката, но не и усещането за допир - така че не се стряскайте: рецепторите за допир, температура и болка са различни.

Много се е изписало в интернет за вредите от пълната упойка, но аз за себе си такива не съм видяла: заспива се мигновено, нищо не се сънува, нищо не се усеща. Аз се събудих също така мигновено, без никакви болки, в пълно съзнание и чудесен мускулен тонус - щом си говорих със сестрата и санитаря докато сама си станах от операционното легло и се преместих на моето си в стаята... и до края на престоя си в болницата се чувствах съвършено добре. Във всяка болница при планови операции предупреждават да не се яде и пие след 18:00 часа вечерта, ако на следващата сутрин предстои операция. Това е чудесна практика, която ще ви спести неразположения и повръщане в по-неприятния случай. Но дори и това да се случи, в болницата знаят какво да ви дадат, за да се успокоят неразположенията. И пак да успокоя: отново не се касае за някакво велико повръщане по цяла нощ като след натравяне с миди или нещо такова, а за еднократно неразположение.

Ако въобще някой изпита болка, това ще е след пълното преминаване на действието на упойката и тогава ако сте още в болницата и болката е силна вероятно ще ви включат система - действа много бързо. Ако се касае за някаква поносима болка, нормалните болкоуспокоителни на хапчета вършат чудесна работа. Така че без паника

При мен също се е налагало пълна упойка поради част от инвитро процедурите ,но и аз не видях странични реакции. Бях си супер ,а бях доста притеснена, тъй като до този момент не ми бяха слагали никаква упойка дори и при зъболекар
Аз не знам как ще е с упойката, но четох че на определено разкритие може да се сложи (за естественото раждане говоря) ,но все още не съм питала доктора

Само да отбележа при пълната упойка и секцио е с интубация (тръбичката в гърлото). Аз съм имала операция с такава, а също и с пълна упойка без интубиране. Не е особено приятна мисълта за това, но пък и в съзнание да те режат и шият със спинална….! И аз сега се чудя коя да избера.

Ами то може ли да избираш... Според мен до голяма степен те решават. Аз само не искам при пълна да ми слагат фентанил... Не са закъсали чак толкова болниците, че да използват иначе забранената, опасна и вредна субстанция, която обаче е толкова евтина...

Синът ми е бил с упойка при изследване на костен мозък, скенер, ЯМР, един дренаж, единствено буйстваше като започна да го пуска при дренажа /тогава мисля само беше пълна/. След ЯМР например другите деца лежаха по 30 минути, нашия стана веднага, облякох го и се върнахме към другото болнично заведение.
Както тогава анестезиологът ме успокояваше, че днешните упойки нямат нищо общо с онези от преди години. Истината беше, че изобщо не ме вълнуваше упойката - исках да се появи диагноза и да знаем какво му има на детето, а не просто да се сменя лечението всяка седмица, не да живеем в болницата.
Така че, моят съвет е да се доверите на лекаря и да мислите за крайният резултат. Няма приятна процедура, ако ще тя да е с разкрасителна цел.

Привет от мен. Днес бях на тонове, другата седмица когато съм вече 34та, ми е последната фетална и следящият ме АГ помоли просто тогава да ми измерят шийката, защото следобяд пък имам тонове при него (двата прегледа се падат в един ден), а той трябва и микробиология да ми вземе и не иска да ми човърка шийката 100 пъти.

Иначе всяка седмица съм на тонове. Положението е спокойно, записахме и дата за секциото. Видях, че сте коментирали, моят термин е за 14 август, но ще е точно първите дни от месеца.

За мое щастие ми намали някои лекарства. Ако шийката е над 2.5 - спира утрогестана. Другите ще си останат.

Чувствам се доста уморена последно време, много ми се спи. Някои вечери изключително трудно заспивам и се въртя докато най-накрая намеря удобна позиция.
Снощи пък ужасни киселини, ама то нормално. Вече съм 68 кг, а започнах 58.

За упойките - имам 7 операции, 7 пълни упойки. След няколко от тях повръщах по цяла нощ. Последните - нямах оплаквания, само главоболие. Обяснението на един анестезиолог е, че не са дозирали правилно спрямо килограмите ми. 🤷‍♀️
Сега за секциото искам да съм в съзнание, единственото, което го мисля, е как ще ми сложат спиналната упойка и после дали ще има болка. Ама каквото такова.

Момичета, някоя мама ще ражда ли в Токуда? Да я питам няколко въпроса

Понеже видяха , че си ме е страх ми казаха , че мога да избера, като при пълната упойка не използват упойка, каквато използват при една нормална операция, а такава, която става за бременни.
Разбира се ми казаха, за плюса при спиналната да видиш бебето веднага. Ама за 1 минута виждане, не знам дали бих се престрашила да ми дупчат точно в гръбначният стълб…. това доста ме плаши. 😵💫

При предишното секцио( 2011г) бях със спинална упойка и нямаше право на избор.Нямах никакви неразположения след нея, нито по време на операцията.Нищо не се вижда и не се разбира кога почват 🙂. Анестезиолога през цялото време беше до главата ми питаше ме някакви неща, имаше и музика. Странното беше като ми свиваха краката преди операцията, тогава май слагаха катетъра(акушерките искаха да го слагат преди упойката, но анестезиолога им каза да чакат ) виждам как ми ги хващат, а нищо не чувствам 😄😄. Мисля, че около 2 часа след това ме пусна напълно.Няколко пъти след това(вече в стаята) са ми слагали болкоуспокояващо-мускулно. При мен не се сещаха да предлагат, ако си поискаш тогава 🙂