С оцет в косите, с лято в душите (Немска тема 249)

  • 27 926
  • 746
# 300

Имаме едни съседи, модерна турска фамилия, мъжът вчера се оплакваше, че точно осмина финала с турския отбор нямали да дават пряко по централните немски канали, било несправедливо и расизъм това, като се вземе предвид голямата турска диаспора.
Явно си бяха намерили начин къде да следят мача, че вчера вечерта се чуваха от тях викове на радост.
Вярно е точно този мач го даваха само по Магента ТВ. Моите го гледаха по българската телевизия. Като се има предвид, че Австрия и Турция имат повече исторически и културни връзки с Германия, като и голямо малцинство тук едната, интересно беше решениято да се пусне  Франция-Румъния по националната телевизия, а Австрия-Турция само по Магента ТВ. При това май това е единственият мач от осмина финалите, който не беше предаван по национална телевизия, защо ли?
Виж целия пост
# 301
Deni-meni за реклама. Доколкото разбрах те са изкупили всички права, но са дали на националните да излъчат , като са имали прави да запазят няколко мача, които си изберат. Тези са избрали. Познай защо.
Виж целия пост
# 302
И мен ме учуди, че точно този мач не даваха директно. Явно някой има интерес от това.

Ние и Уимбълдън ще следим, когато имаме времето.
Laughing Няма празно.

Преди години недалеч от нас се празнуваше мюсюлманска сватба, не знам точно от каква националност, гърмяха с пистолет при идването за булката и мисля, че съседите бяха, които извикаха полиция.
Дойде полицията и настъпи обичайното спокойствие. Grin
Виж целия пост
# 303
Честито, Бела! На добър час на младежа!

Дъщеря ми не иска медицина. Миналото лято имаше известно колебание, но твърдо каза математика. Ще кандидатства Виртшафтсматематик и чиста математика в Манхайм, Хайделберг и Аахен. Първо желание е Манхайм, но е имат странна процедура за подбор за Виртшахтсматематик и въпреки отличната диплома, не е сигурна в приема.
Каза, че може да размисли и да попълни медицина в Хохшулпортала, но го обмисля. Баба и е тази, която много държи на медицината и е толкова настоятелна, че я отказа. Ние с баща и сме я оставили да избира, защото тя ще учи.
Виж целия пост
# 304
Успех Колибри на всички места и дано където ви е най-удобно. Моето не става за медицина. При всяко взимане на кръв им се свлича и припада и се юрват от всички кабинети да го разнасят да се свсетява някъде . Също понеже много го интересуват животните си мисли за ветеринар , но и това не иска  - пак чувствителност към кръв, страдание и пр. и ако го извикали през нощта за някое животно пък закъснеел или ако не успеел да помогне какво щял да прави и как щял да се чувства ...   И понеже доста хора в семехството и роднини са лекари ни казаха , че ако някой си е такъв той нямало да се промени и не става. Така че сам си ги наизбра, специалностите доста чете за всички курсове, програми, специализации и си хареса . Но все наблизо. Имам колега и трите му деца са в Дармщат , но на нас ни е далече с този нередовен влак. Иначе там има интересни.
Сега няма толкова да го мислим вече. Пуска каквото си харесва, минава им празника, и съм го наредила до средата на октомври все ваканции и да си почива. Накупи си интересни книги и се е подготвил да си живее спокойно .
Виж целия пост
# 305
Колибри, значи ми е било правилно впечатлението. Grinning

Трябва да искаш силно медицина, защото е тежко и дълго следване, после следват и няколко години специализация.
И не е само до гледане на кръв. Работи се с трупове, определено е изпитание и това.
Виж целия пост
# 306
да. на един друг колега момичето записа медицина,но първо изкара 1 година в спешнатапомощ да разбере с какво ще се занимава и да си реши. и въпреки че в ръцете им е умряло от наркотици момче от групата решила че това иска и записала.
Виж целия пост
# 307
Бела, а той не иска ли да се отдели и да е на общежитие?
На нас Манхайм не ни е много далече, ще може петък-неделя да се прибира, поне в началото. За втората година, да не кажа още вторият семестър може и да разреди Simple Smile. От широкия и приятелски кръг, само 2-3 деца ще продължат веднага, всички други ще правят различни варианти на FSJ, 6м работа, 6м пътешествие. Работа в общежитие в Нова Зеландия и после обиколка на Австралия, работа в пансион в Шотландия, в детска градина в Намибия, нейде из Южна Америка ще е едната и приятелка. А една девойка отива да кара една година сърф в Хавай, случила е на татко Simple Smile Други още мислят какво да учат.
Виж целия пост
# 308
Смяна на квартала/града?


Ама разбира се, как не се бях сетила, че трябва да си продам апартамента, за да могат някакви маргинали да си бибиткат на спокойствие!

Колибри, големият ми син учи в университета в Манхайм. Може да се видим, ако дъщеря ти се класира и избере да учи в района Simple Smile Успех й пожелвам!
Виж целия пост
# 309
colibri няма никакво желание . А и за разни пътувания няма никакво желание . Той и без това всяка ваканция пътува нанякъде , всичките му роднини и братовчеди са някъде и не вижда смисъл да ходиди някъде заради това че било незнамси каква година. Не му е затрябвало.
Взела съм му билети за докато започнат с лекциите да ходи при братовчедите си , миналата година беше 6 седмици тап там. Не я разбирам и аз тази социална година за какво служи . Няма да се занимаваме.
А моя колега на който и трите му деца са в Дармщат в унито и трите си живеят в къщи. Немци са си и той и жена му , с голяма къща в градче наблизо и както жена му каза при тях царяли италиански отношения. Не виждали смисъл да плащат квартири  И аз не виждам.
Moni  хайде хоп-троп да отремонтирате още едно немско апартаментче. Че няма кой друг.  Simple Smile шега е това , да не се върже някой Simple Smile
Виж целия пост
# 310
Не насилвайте децата за медицина. Наистина е тежко следване и работата после не е лека.

Скрит текст:
Синът ми завърши медицина в България. Споделяше, че има колеги, които са потомствени лекари -  родители, баби и дядовци, накарани насила да продължат традицията на рода. Някои се отказали, други - кретат без желание.

И понеже все се оплаквам от стреса в работата си, да споделя, че има и много сладки и забавни моменти. Например, преди няколко дни. Представете си, една девойка на 2.5 години, взела една плоска част от  Лего, която наподобява мобилен телефон и "говори" с майка си. Разговорът - Mama, darf ich heute alleine mit der UBahn nach hause fahren? Изчаква кратко отговор и продължава -  Ja, Mama, danke!
Цял ден е на телефона, а ние с колежката не спираме да се хилим.
Виж целия пост
# 311
И при мъжът ми така се получи, в семейство на лекари и зъболекари. Като дете уроци по химия, паралелка химия и биология, и накрая след училище, като обяви, че ще учи Информатика, настана смут в редиците. Майка му поне 10 год. беше обидена и до днес току подхвърли какъв зъболекар можел да е 🤣 Сега обработва детето, но мисля пак няма да и се наредят нещата.
Виж целия пост
# 312
Moni, за съжаление едва ли ще се подобри положението с толерирането на някои групи хора. Аз наистина бих се преместила на по-спокойно място ако е толкова нетърпимо. Това по-принцип. Само за 2-3 мача ще спя с тапи и готово.

Един колега от Дортмунд се мести тези дни в нов квартал. Живеел е досега в центъра в продължение на 14 години, но казва, че през последните е станало направо страшно. Преди 2-3 месеца му бяха влезли в жилището, докато той подремвал на дивана. Беше в шок и набързо си намери ново.

Лекарската професия може да е много блага и доходоносна ако си находчив и не си се консервирал само в знанията си от университета. Частна практика, онлайн курсове и само трупаш пари без стрес, нощни смени и т.н. Е, следването и специализацията трябва да си ги мине човек. Работещите в болници за мен са свръхчовеци с тези нечовешки смени, стрес и напрежение. Може не навсякъде да е така, де. Дано.
Виж целия пост
# 313
Синьо, чак нетърпимо не е. Поне за сега. За първи път имат такива среднощни изблици, дано е само покрай мачовете. Лошото е, че колкото по толерирани се чувстват, толкова по често и брутално ще избухват. Ние пак сме минали добре с нашите 30 мин. снощи. В съседен Манхайм са задръстили целият център и са празнували почти до сутринта с фойерверки и развети турски знамена. Направо се плаша накъде ще избие тази малоумна немска толерантност.
Виж целия пост
# 314
Чета ви и си спомням, какво бибиткане  и радост беше в София през 94 г., когато нашите бележеха и печелиха мачовете в САЩ. Не знам, как е било в други градове,  сигурно тихо сте спали. Но на мен ми е приятен спомен и турците хич не ме дразнят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия