скрих третата си бременост

А ти на приятелките си споделила ли си точно как стоят нещата?
Щом се радва на факта,че ще имате трето дете не би трябвало да се притесняваш 
Знам една приказка от бабите си "на мъж не всичко се казва"   

Използвай когато е в много добро настоение, напр. след кекс, гушни му се и съзаклятнически сподели, че щом си се похвалила на "верни" приятелки, все ще научи отнякъде и няма да е на кеф, че не е от теб, пак макар и пост фактум
Нама да страда дълго, че е бил излъганото камилче

а иначе, бравос за куража, лека бременност и хубаво бебче!

Аз бих си казала
Но не ми стана ясно,ти сега ли си бременна или вече си родила?
Защото ако си чакала да мине толкова време,не бих посмяла да му кажа,но ако случката е от скоро не виждам нищо страшно.

Много по-добре е да го научи от теб, отколкото от чужди хора! Така гордостта му ще е анранена в пъти по-малко. Няма страшно!   

Според мен не трябва да му казваш. Мисля, че ще си развалите отношенията. Може и нищо да не ти каже, но със сигурност ще се скоси. Щом се е радвал за детето мисля, че просто го е било страх да поеме още отговорност, а така всичко е било решено. (Предполагам, че си го питала дали да задържиш предишната бременност)

Това наистина е най-правилно, според мен, но само в случай, че беше имала благоразумието да не казваш на никой друг подробности около третата ти бременност! "Приятели" и "доброжелатели" ще се намерят винаги и дори да си решила да му спестиш цялата истина (което е разумно, пак според мен, предвид предишната му реакция по същия повод) все някой уж "без да иска" ще му подхвърли... Затова прецени добре кога и как да му кажеш и дали това няма да предизвика по-негативна реакция от очакваната, ти най-добре познаваш човека до себе си! И друг път да знаеш, че всеки има своя тайна и ако реши да не е вече тайна, трябва най-напред да я сподели с този, с когото дели живота си! Не с роднини, родители, още по-малко с приятелки! Гордостта на мъжете е много ранима величина и понякога раняването е "смъртоносно". Дано не съм ти прозвучала твърде песимистично, приеми го просто като чистосърдечно мнение, без ни най-малко целта ми да е била да те засегна или разтревожа! 

 След като ти е кофти че не си му казала, защото не му кажеш половината истина В подходящ момент, може да му споделиш, че си подозирала, че си бременна, но си се страхувала от резултата на теста и неговото мнение. За това си решила каквото сабя покаже, все пак си "имала цикъл" и макар симптомите, вероятноста е била малка Така хем ще му кажеш истината, хем няма да е цялата А ако някоя приятелка се издъни, няма да е голям проблем, щото уж не си била сигурна

Дааа  аз мислех същият вариант,че така е най добре да завъртиш работите  Хем той ще е на ясно,хем съвестта ти ще е чиста 

Според мен ако започнеш еи така разговор на тази тема той ще е усъмни че нещо си гузна и ако те подхване с разпит ще си кажеш всичко. А някои мъже са доста чувствителни като им закачиш достойнството.
Най-добре остави така нещата. Ако нещо се разчуе и той започне да те разпитва кажи че си имала здравословни проблеми - текло ти е някакво течение като менструация, гадело ти се е и т.н. Ти си се притеснявала дали си бременна или имаш друг проблем и си се страхувала да споделиш с него. От страх не си отишла и на лекар. Смотай там нещо такова по въпроса. Хем да не излезе че си го лъгала, хем да не отричаш съвсем казаното пред приятелката. Пък за нея кажи че разговора е бил на принципа на разваления телефон - ти това си казала, тя онова е разбрала и така.

Сетих се да разкажа подобен случай с моя приятелка. Тя не пише тук, не знам дали ако пишеше щеше да сподели, но ако някога прочете това й се извинявам предварително че съм разказала историята, макар и да не й споменавам името. МОЛЯ МЪЖЕТЕ ДА НЕ ЧЕТАТ!
Та значи моята приятелка от години живееше с един мъж. Добре са финансово - тя има собствен бизнес, той й "помага" (живее й на гърба). Тя много искаше да имат дете. Той е разведен, има едно дете и не искаше да чуе за друго. Той я пазеше много старателно и нямаше никакъв начин да сбъркат нещо. Какво направи тя. Започна след всеки акт, когато той свършва отвън върху нея и тя отиде в банята да се мие, да си пъха с пръсти във влагалището семенна течност. След 2 месеца забременя. Приятеля й се чуди, мая как така е станало обаче знаеше че тя му е вярна и понеже той я пазеше нямаше как да я обвини в каквото и да било. Сега имат момиченце на 4 годинки. Приятелката ми е много щастлива. Приятелят й гледа детето и му се радва въпреки че ми  е казвал - не мога да  разбера защо след като не обичам децата имам две. Естествено нищо не знае. Приятелката ми не знам освен с мен дали е споделила с някой друг, но след време когато друга моя приятелка имаше същия проблем  и аз разказах на първата приятелка тя самата ми каза да разкажа историята й на другата ако може да й е в помощ. Т.е тя не се притеснява че може да се разчуе. Но детето вече е родено и е тук. Както и да трещи и крещи приятелят й тя си има детето което искаше а той пък е баща и надали ще се отрече от детето само заради начина по който е заченато.

Според мен: важното е, че таткото сега е щастлив.
Може би той също като теб е имал угризения когато те е убедил да направиш аборт...

Ти си познаваш човека, но ако смяташ, че това ще го огорчи - по-добре не му казвай!
Но мисля, че това вече за него е без значение. Както изглежда той много обича детенцето ви и
няма да реагира негативно.

В краен случай бих постъпила точно така.
Като цяло не бих се чудила дали да кажа или не - просто няма да кажа.
Голяма грешка да разказваш такова нещо на "приятелки".

Трябва да му кажеш.Не можеш още много време да криеш бременноста.И аз съм на мнение,че на мъж не всичко се казва.Но ще започне да си личи.А и от "приятелки"или от някоя много наблюдателна съседка също може да научи нещо.По добре го предразположи към разговор и му кажи.Успех!Моят съпруг е много наблюдателен.Когаго забременях(аз самата още не знаех),но той "да" и наистина се оказа "прав".