Замириса вече на море, а септемврийчето има още да расте! Тема 4

  • 43 469
  • 758
# 285
В 30+ 5 я измериха 1600 и АГ каза, че няма да е голямо бебе.
Виж целия пост
# 286
Здравейте , искам да попитам в 30 г.с колко тежеше при вас бебчето и какъв пол е?
Благодаря предварително !! 🤍
Аз бях днес на преглед 29+3 и я измериха малко над 1кг. АГ не ми каза конкретно колко грама, но ме увери, че е в норма.
Виж целия пост
# 287
31 г.с 1695 грама от днес, момиче.
Имаме вече и дата за секциото, срещнахме се днес с лекаря, ако всичко е наред 5 септември ще бъде нашия ден❤️
В началото на бременността бях много спечена от идеята за влачене по болници и прегледи,последно време бях супер спокойна, а днес след срещата и разговора пак се сдухах и притесних нещо🙄
Момичетата, които вече са раждали, сигурно ще им се стори смешно, ама отидох при лекаря със списък с въпроси от типа:
Ще ми правите ли клизма, ще ме бръснете ли, ще ме проверявате ли за разкритие,ще имам ли нощница по време на операцията и нали ще ми сложите катетъра след упойката...На 30 години съм станала, ама идеята за тия неща буквално ме докарват до ужас, изпитвам някакъв страшен срам и притеснение, което и ме спираше дълго време да поискам да имаме дете. Казват всички, че уж се забравяло, че важен бил крайния резултат, здрава майка и бебе, ама искам и да успея да се съхраня психически след всичко това което ме очаква. Не ме е страх от болката, от възстановяването, от някакви усложнения, че ще ми отварят корема, или, че нещо може да се обърка,а от някакви супер незначителни неща за повечето хора и се чувствам направо нелепо...
Виж целия пост
# 288
31 г.с 1695 грама от днес, момиче.
Имаме вече и дата за секциото, срещнахме се днес с лекаря, ако всичко е наред 5 септември ще бъде нашия ден❤
В началото на бременността бях много спечена от идеята за влачене по болници и прегледи,последно време бях супер спокойна, а днес след срещата и разговора пак се сдухах и притесних нещо🙄
Момичетата, които вече са раждали, сигурно ще им се стори смешно, ама отидох при лекаря със списък с въпроси от типа:
Ще ми правите ли клизма, ще ме бръснете ли, ще ме проверявате ли за разкритие,ще имам ли нощница по време на операцията и нали ще ми сложите катетъра след упойката...На 30 години съм станала, ама идеята за тия неща буквално ме докарват до ужас, изпитвам някакъв страшен срам и притеснение, което и ме спираше дълго време да поискам да имаме дете. Казват всички, че уж се забравяло, че важен бил крайния резултат, здрава майка и бебе, ама искам и да успея да се съхраня психически след всичко това което ме очаква. Не ме е страх от болката, от възстановяването, от някакви усложнения, че ще ми отварят корема, или, че нещо може да се обърка,а от някакви супер незначителни неща за повечето хора и се чувствам направо нелепо...

Не си единствената, спокойно, аз също се спичам от подобни неща 🫶🏻 но в крайна сметка нито ще сме първите, нито последните минали през ръцете на лекарите, няма с какво специално да ги впечатлим 😅 на който споделя притесненията си ми казва, че в този момент срама и притеснението от тези неща ще са последното, за което ще мисля ии съм сигурна, че ще е точно така
Виж целия пост
# 289
31 г.с 1695 грама от днес, момиче.
Имаме вече и дата за секциото, срещнахме се днес с лекаря, ако всичко е наред 5 септември ще бъде нашия ден❤
В началото на бременността бях много спечена от идеята за влачене по болници и прегледи,последно време бях супер спокойна, а днес след срещата и разговора пак се сдухах и притесних нещо🙄
Момичетата, които вече са раждали, сигурно ще им се стори смешно, ама отидох при лекаря със списък с въпроси от типа:
Ще ми правите ли клизма, ще ме бръснете ли, ще ме проверявате ли за разкритие,ще имам ли нощница по време на операцията и нали ще ми сложите катетъра след упойката...На 30 години съм станала, ама идеята за тия неща буквално ме докарват до ужас, изпитвам някакъв страшен срам и притеснение, което и ме спираше дълго време да поискам да имаме дете. Казват всички, че уж се забравяло, че важен бил крайния резултат, здрава майка и бебе, ама искам и да успея да се съхраня психически след всичко това което ме очаква. Не ме е страх от болката, от възстановяването, от някакви усложнения, че ще ми отварят корема, или, че нещо може да се обърка,а от някакви супер незначителни неща за повечето хора и се чувствам направо нелепо...

Не си единствената, спокойно, аз също се спичам от подобни неща 🫶🏻 но в крайна сметка нито ще сме първите, нито последните минали през ръцете на лекарите, няма с какво специално да ги впечатлим 😅 на който споделя притесненията си ми казва, че в този момент срама и притеснението от тези неща ще са последното, за което ще мисля ии съм сигурна, че ще е точно така
Явно ще трябва много положителна нагласа и да оставяме срама вкъщи. Направо се чувствам все едно на заколение ще ходя. Заседна ми една буца в гърлото, някак си като имаме и дата вече и стана още по-реален ужаса. За катетъра можело и да успея да изврънкам акушерките да е след спиналната, за разкритието също при приема, ако съм успеела да кандардисам лекаря който ме приема, можело и да се размине. Клизма не правели те, правиш си сам и бръсненето ще ми бъде спестено, ако сама съм се справила. Нощници нямало, само чаршафи, тъй се надявах, да съм поне наметната на гърдите и раменете, ама май прекалено много очаквах. Тъй да нямам желание да вея ц*ци и да се крача пред не знам си колко човека, но явно трудно ще се размине...
Абееее, да ни има проблемите човек, дето се казва 🙄😅
Виж целия пост
# 290
Предишния път ми правиха клизма,не са ме бръснали. Катетъра ми го сложиха след упойката.
31ва бяха по кило и половина, момчета.
Виж целия пост
# 291
При мен последно в 29 я мериха 1460гр. Чак другата седмица съм на преглед, че и на няколко в 1 ден - доплер, тонове и ЖК и вече ще плануваме дата за около 20 август.
При мен ми направиха клизма сутринта, бях се избръснала предварително и не са ме барали. Лягаш гола на масата, но си покрита с чаршаф или не знам точно какво се води, това операционното. И катетъра ми сложиха след упойката, макар че са ми слагали и без упойка и не е чак толкова ужасно. Да, неприятно е, но не и болезнено много.
За разкритие също не са ме проверявали при приема. Само стандартен преглед с ехограф, кръв, урина и куп документи. При планово секцио няма много значение разкритието май.
Виж целия пост
# 292
Аз преди първото секцио не съм изпадала в подробности с въпроси точно с идеята да не се стресирам, просто се водех по тях и следвах стъпка по стъпка какво ми казват.
Днес бях на ФМ, с бебето всичко е наред, в 30+4 е 1760 гр, каза че върви със седмица напред и да направя обременяване. Шийка, води, артерии, всичко е ок, каза да си ходя на море, на сватба и да правя каквото си искам общо взето.
Я кажете тези с плановото секцио колко дни преди термин са го назначили?
Виж целия пост
# 293
Аз преди първото секцио не съм изпадала в подробности с въпроси точно с идеята да не се стресирам, просто се водех по тях и следвах стъпка по стъпка какво ми казват.
Днес бях на ФМ, с бебето всичко е наред, в 30+4 е 1760 гр, каза че върви със седмица напред и да направя обременяване. Шийка, води, артерии, всичко е ок, каза да си ходя на море, на сватба и да правя каквото си искам общо взето.
Я кажете тези с плановото секцио колко дни преди термин са го назначили?
Термина ми е за 17 ти, даде ми избор 2-3-4-5 септември, аз избрах най-късната дата, да си стои колкото може по-дълго вътре, 12 дена преди термин.
Виж целия пост
# 294
Правилно си избрала според мен. Някога с дъщеря ми АГ едва се съгласи да е с 1 ден по-рано от предложения от нея ден, т.е. тя беше на мнение, че всеки ден е важен. Секциото знам, че се планира 10 дни преди термин, моето беше 11 дни преди трмина.
Аз преди първото секцио не съм изпадала в подробности с въпроси точно с идеята да не се стресирам, просто се водех по тях и следвах стъпка по стъпка какво ми казват.
Днес бях на ФМ, с бебето всичко е наред, в 30+4 е 1760 гр, каза че върви със седмица напред и да направя обременяване. Шийка, води, артерии, всичко е ок, каза да си ходя на море, на сватба и да правя каквото си искам общо взето.
Я кажете тези с плановото секцио колко дни преди термин са го назначили?
Термина ми е за 17 ти, даде ми избор 2-3-4-5 септември, аз избрах най-късната дата, да си стои колкото може по-дълго вътре, 12 дена преди термин.
Виж целия пост
# 295
С термин на 01.10 секциото ми беше планувано за 16.09. Сега термина ми е на 04.09 и предполагам, че ще е на 23.08 секциото, но ще видим.
Виж целия пост
# 296
Предния път при термин 16.12 секциото ми беше насрочено за 03.12, но девойката не изчака, роди се на 27.11.
Сега ще се разбираме в четвъртък. Аз искам на 08.08, АГ каза че няма да устискам до тогава и иска на 01.08. ама няма да се дам. Grinning предполагам, че сега пак те ще си изберат датата, но да видим.
Виж целия пост
# 297
Марти, водите ли се спукаха или започнаха контракции? И спешно секцио ли е било? Защото мен ме планират седмица преди термин, което ми се вижда трудно постижимо, предвид и серклажа ми.
Виж целия пост
# 298
В 30гс го измериха, момче, 2кг, каза, че очаква голямо бебе.
Първия път бях с термин 15.12, плануват секцио на 04.12, роди се на 03.12. Аз бях с нощници по време на операцията, катетър са сложили след упойката, дори не знам кога, клизма не са правили, дават свещичка (която при мен не подейства, казаха, че ще уведомят доктора).
Аз преди прах със Сано максима и го харесвам, сега ми хвалят Персил сензитив, но не съм го подушила още.
Марти, защо бърза докторката, нали ти казаха,че шийката е добър размер. Може би варианта ти е да настояваш прегледи накрая всяка седмица и така да прецените.
Виж целия пост
# 299
Гале, започнаха контракции на 4 мин директно и докато тръгнем за болницата започнаха и води да текат.
Спешно секцио, да.
Напълно възможно е да устискаш седмица преди термин, моя приятелка роди май месец 2 дни преди термин, планово секцио.
Еделвайс, не е шийката проблема. Много лошо са разположени бебетата, нямат място, аз вече едва дишам, постоянно ми се гади като хапна, защото нямам място за храна, имам и разстройство последните седмици (съжалявам за подробното описание Grin) Феталната също изказа съмнение, че ще могат да пораснат повече от 2 и 300, защото нямат никакво място. Утре ще видим колко са пораснали, но най - вече се притесняват, че може да стане опасно за тях. Едното е притиснато от брат си, който е върху него и не може да мърда много много. Буквално го усещам в срамната си кост как си мърда ръката. И двамата са напречно и косо разположени. Абе идилия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия