САЩ, тяхната политика и президентските им избори.

Виждам някаква нездрава надежда към междинните избори в САЩ, сякаш след две седмици Тръмп ще падне и ние ще си получим прекрасния стар свят обратно. За съжаление бяха прекосени прекалено много граници и бяха задействани центробежни сили, чиято инерция не може да бъде овладяна с едни избори. Нито с междинни, нито с президентски след това.
Класическият реализъм описва планетата ни като билярдна маса, върху която са се позиционирали тежки билярдни топки. Държавите са непроницаеми сфери, а вътрешното им устройство е без значение за играта - значение имат само масата и посоката на удара. Когато малките топки се движат, няма проблем. Когато обаче го направи някоя от големите, това всява хаос в анархичния ред между тях. Това, което прави Тръмп в момента, е пълно пренастройване на американската външна политика. И то вече не е личен каприз, а е институционализирано. Когато нещо се запише в доктрина и се смени кадровият апарат зад нея, то надживява мандата и създава бъдещи зависимости от извървения път до момента. Стратегическият интерес на САЩ влезе в коловоз, от който трудно би се излязло, който и да дойде на власт. Дори напротив. Лъчът надежда, който някои хора виждат в Демократическата партия, ще употреби създалата се ситуация по най-безпардонния начин, за да максимизира ползите за САЩ, а на фона на изкуфелия Тръмп това ще ни се струва умерено и ние ще пляскаме с ръце.
От една страна, Русия може да бъде спасена за пореден път, за да се запази поне привидно глобалният баланс на силите и светът да не се плъзне в чист биполярен модел Китай - САЩ. Така Вашингтон си гарантира, че отлага напред в историята тоталната доминация на Китай, който с удоволствие би погълнал ресурсите на една разпадаща се федерация. От друга страна, руската заплаха в Европа ще продължи да изсмуква ресурсно ЕС и няма да позволи Украйна да се интегрира напълно в Съюза. Защото Съюзът би се превърнал в реален претендент за глобален полюс, ако към него се присъедини единствената армия на континента с реален боен опит срещу противник от същия ранг и с дронова индустрия, изградена от нулата под обстрел. Това, което се случва пред очите ни, е разделяй и владей в най-реалисткия му вид. И честно казано, по-склонен съм да вярвам, че лудостта на Тръмп е продиктувана от нечий тинк-танк доклад, отколкото от абсурдните спекулации за записи и изнудване на дребно.
Защо Демократите няма да решат проблемите на ЕС? Защото не са по-малко цинични и не предпочитат по-малко Европа да си остане само младши партньор на САЩ. Просто го правят с финес. А Тръмп като полезен идиот в момента им поднася на тепсия правото да продължат, след като той остане само срамна точка в историята на страната им. Едва ли ще пропуснат да капитализират всяка секунда, в която са го търпели да пренарежда света с чук в ръка, за да се върнат после и да "поправят" карамбола от билярдни топки, който той сам е причинил.
Какво произтича от всичко това? Предстои предоговаряне на структурата на международните отношения. Дали ще бъде продукт на голяма война, не мога да кажа. Сигурно е обаче, че след това идва цикъл, в който Европа ще трябва да разчита изцяло на собствените си сили или да изживее още дълги години на зависимости. Това не е хипотеза, а вече се е случвало. През 1956 г. при Суецката криза Лондон и Париж разбраха по трудния начин, че Вашингтон няма да ги подкрепи нито секунда, щом собственият му интерес сочи в друга посока. Разликата е, че тогава структурата на международния ред съхрани двете държави, а днес глобалната война става все по-възможна.
За съжаление големите играчи в момента ще направят всичко възможно тези европейски сили да бъдат максимално потиснати, а в най-добрите им сънища и разпокъсани, и върнати към вътрешна структура от предходните векове. Затова е жизненоважно да не се разчита нито на Републиканци, нито на Демократи да се грижат за нашия континент. Илюзията за вечното приятелство свършва там, където хладнокръвният реализъм започне да блъска билярдните топки. И ако страната ти или съюзът ти не е голяма тежка топка, ще бъде натикана в ъгъла и премазана.
Антони Герасимов