На море в Гърция 2024 - III

Пътуване до Додеканезите – 15.06. – 26.06.2024г. - втора част - Халки
Напуснахме Карпатос със същия кораб, с който пристигнахме – Blue Star Chios, който пристигаше от Анафи, Санторини, Крит и Касос с близо 2 часа закъснение. Оказа се, че за ферибота чака и цяла погребална процесия от опечалени в черни дрехи заедно с покойника в катафалка – имаше сълзи и писъци, които рязко контрастираха с яркото жарещо слънце и синьото лятно небе. Към 16 и нещо пристигнахме на Халки, където имахме запазена реставрирана автентична къща (Hypate Traditional Cottage) за една вечер, която се намираше само на 300 м. от порта. Първоначално ми бяха писали, че портиерът ще ни посрещне на пристанището, но после не получих потвърждение и докато се готвех да тръгваме сами, един човек дойде при мен и с въпросителна интонация каза 2-3 пъти „Хѝпати“. Трябваше ми време да включа, че това е името на къщата, в която ще спим. Изненадващо човекът ни качи на едно малко камионче с открита каросерия и доста износена и мърлява кабина (аз бях в кабината, а съпругът ми – отзад, върху куфарите) и тръгнахме с доста висока скорост из тесните „улички“, като умелият шофьор взимаше завоите изключително майсторски, минавайки само на сантиметри от стените на къщите, по които личаха следи от не толкова добри водачи. Настанихме са набързо и веднага отидохме на плаж, че времето ни и без това се беше съкратило от закъснението на ферибота. Пондамос беше на 10 минути пеша, но не ни хареса особено – нито водата, нито пясъкът бяха чисти, особено в сравнение с кристалните води на Карпатос. След плажа се поразходихме малко из Нимборио (така се казва градчето на Халки), тъй като за първоначалните ми планове за изоставеното село и крепостта не остана време. Отидохме и до другото плажче – Фтенагия, което не изглеждаше зле, макар да не беше плаж в същинския смисъл. Повечето таверни изглеждаха пълни на 100%. Ние хапнахме и пийнахме по чаша бяло вино от Лимнос в малкото дворче на кокетната ни къщичка. 
Следващият ден до обяд изкарахме на третия плаж – Кания – с надеждата да открием по-чиста морска вода, като отидохме с водно такси и се върнахме пеша. Кания е малък плаж с камъчета, който е почти изцяло зает от таверна, предлагаща напитки, храна, шезлонги, чадъри и плажни легла. Цените им не са високи – платихме 8 евро за сет с 2 шезлонга, храната изглеждаше добре, но ние не бяхме гладни. За съжаление и тук водата не беше съвсем бистра и с красив цвят, а жълтееше поради жълтеникавите камъни по дъното. По обяд плажът се запълни напълно.
Като цяло плажовете на Халки бяха разочарование за мен, но за малкото ни време на острова това не беше голям проблем. Много ми допадна атмосферата на Нимборио с цветните къщи, подредени амфитеатрално – човек можеше да се разхожда безкрайно из тесните подобни на лабиринт улички, очаквайки поредната архитектурна изненада зад ъгъла. Интересното е, че въпреки разнообразието в цветовете липсваше усещането за прекаленост и кич, а се получаваше по детски весело и цветно, но същевременно стилно. Имаше, разбира се, и изоставени и неподдържани сгради, но и те не успяваха да развалят атмосферата, а я допълваха.
Преди заминаване разгледах малкия музей на Халки, представляващ традиционна къща на два етажа, включваща обзавеждане и битови предмети от различни времеви периоди. Стилът й беше доста по-различен от този на Карпатоските домове. Особено ме впечатли леглото в спалнята, над което по диагонал бе завързана бебешка люлка – доста практично решение за безсънните нощи с малко бебе.