Страх от раздяла

  • 8 788
  • 192
# 165
И все пак човек не би могъл да знае, докато не му се случи.
Ако имаш само осиновено, то ще си е твое и ще даваш всичко за него, обаче ако имаш осиновено и биологично на една възраст, нещата може и да са различни.
Може пък и да е обратно - да си си мислела, че ще има разлика в чувствата ти към тях, а всъщност да няма.....
Виж целия пост
# 166
Аз пък мисля, че щях да мога да обичам осиновено дете, то пак ще е мое. И не говора току тъй, процедурата за осиновяване вървеше докато бях бременна. За съжаление, не стигнахме до етапа да ни предложат дете за осиновяване. От приказките за кръвта, дето вода не ставала, получавам позиви за повръщане.
Всеки си има право на мнение.
Ти си така аз съм онака. Няма прави.
Виж целия пост
# 167
На мен ми се струва невъзможно да обичам друго дете повече от моето. Или дори колкото моето. Не бих и осиновила. Ако нямах дете и нямаше как да имам, сигурно щях да остана без. Егоистично или не, не се виждам да обикна друго дете, това е положението. Също и никога не съм искала мъж с дете/деца.
Доста смело  .... и според мен честно мнение.
Виж целия пост
# 168
Така го усещам.
Виж целия пост
# 169
Аз пък нито мое бих обичала, нито чуждо 😂.
Вижте колко е шарен живота.
Виж целия пост
# 170
Аз пък нито мое бих обичала, нито чуждо 😂.
Вижте колко е шарен живота.
Харен колко да е шарен ?
Аз преди да се роди детето имах уплах от децата.
То това деца ли са ? Крещят викат. Бият се, ударят се....... размазват се с колелета.... абе ужас.
И си викам сега това като се роди какво ще го правя ?
Ама то това сладкото, като се роди и като ми стисна лицето с малките ръчички....... и край.
Чуждите деца още си ме дразнат .... моето не.
Виж целия пост
# 171
Имам 5 деца. Най-малкото е с ДЯ и биологично уж не е мое.
Обичам всички еднакво. Не мога дори да помисля да ги деля. Единствено вниманието ми се разпределя различно, защото са на различна възраст.
Виж целия пост
# 172
Ама ти си го родила, нали? Ако ти дадат съседското дете на същата възраст като твоето, тогава ще има разлика.....(може и да няма де, зависи си от човека)
Виж целия пост
# 173
Ако съседското ми го дадат за винаги, вероятно няма да правя разлика. Все ще си е мое. Ако трябва да го гледам от време на време, няма как да няма разлика. И пари за гледането ще искам.
Виж целия пост
# 174
Аз си мисля, че дори да ми дадат съседското завинаги, пак ще има лека разлика. Мисля, че няма да съм толкова пряма, както с моето, просто защото не е мое. За обич - колкото и да се привържа към него, пак няма да е моето. Дори и да успея да направя така, че да не личи - еднакви грижи, еднакви правила, но любовта към детето ти е нещо, което няма как да се обясни, да се предизвика или да се накараш да го изпитваш. Според мен просто е вродено чувство. Може и да е различно за всеки, тъй като пък има родители, които си неглижират, тормозят и убиват дори децата. (все пак трябва да изключим подобни психопатии....)

Също смятам, че повечето хора стоят в недобри семейства в името на децата. Защото знаят, че друг няма да обича детето им така, както родителите му.
Виж целия пост
# 175
Ако ми го дадат завинаги, сигурно ще е същото.
Такова ми е отношението към племенниците ми и към кръщелниците ми.
Чужди деца обаче не обичам. Само тези, които са свързани с мен по някакъв по-специално начин.
Аналогично би било с дете на любим партньор, но нямам пряк опит, а само наблюдения над мъжа на сестра ми, който никога не е делил нейната дъщеря (отгледа я почти от бебе) и общата им.
Виж целия пост
# 176
Пак искам да уточня - не става въпрос за грижи и отношение, а за чувството на обич към биологичното ти дете. Това ти е природно заложено за продължение на гените. Вероятно при някои хора е по-засилено от при други. И все пак се проявява, когато човек е поставен в точно такава ситуация. Разтягане на ластици от рода на - "при мен ще е еди как си, ако...." са ми малко като тези без деца да казват, че като имат техните няма да правят еди какво си, а ще бъдат добре възпитани....хахахах
Виж целия пост
# 177
Аз си мисля, че дори да ми дадат съседското завинаги, пак ще има лека разлика. Мисля, че няма да съм толкова пряма, както с моето, просто защото не е мое. За обич - колкото и да се привържа към него, пак няма да е моето. Дори и да успея да направя така, че да не личи - еднакви грижи, еднакви правила, но любовта към детето ти е нещо, което няма как да се обясни, да се предизвика или да се накараш да го изпитваш. Според мен просто е вродено чувство. Може и да е различно за всеки, тъй като пък има родители, които си неглижират, тормозят и убиват дори децата. (все пак трябва да изключим подобни психопатии....)

Също смятам, че повечето хора стоят в недобри семейства в името на децата. Защото знаят, че друг няма да обича детето им така, както родителите му.
Така е.
Моето може да яде шамари. Друго не бих ударил.
Няма база за сравнение.
Виж целия пост
# 178
Мисълта на авторката беше дали друг мъж би я приел нея с дете. Защото очевидно в техния случай може бащата да не си обича нито своето дете, нито нея.
Виж целия пост
# 179
Тя авторката първо да се погрижи за себе си и детето си, после да прреценява дали ще се разделя с мъжа си. Последна грижа и е друг мъж.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия