Всички усилия си струват, мами скоро бебетата си ще целуват. ~бебеправене 606~

Към момичетата, пили Летрозол.... днес ми е 8 ден от началото на МЦ, онзи ден ми свърши, а вчера ми беше последния прием на Летрозол. Пих го от 3 до 7 ден. Днес изпитвам някакво леко напрежение и като ходя да пишкам и се бърша има леко розово зацапване на тоалетната хартия. Дали е някаква реакция от хапчетата? Притеснявам се да не вземе нещо да се случи и да ми отиде почивката в канала.... В четвъртък сутринта съм при АГ преди да тръгнем за морето...

Според мен усещаш фоликулчето ако е по-големичък. А винаги ги усещам. Розовичкавото може и да е от по-високите нива на един от хормоните, ще излъжа кой точно беше.

Мисля че е нормално Белив.

Благодаря ви! Реших, че ще ми тръгне пак 🤭😀 И си викам "Край, отиде ми плажуването и бебеправенето" ... Значи да се поуспокоя.

Витекс при мен действаше ужасно. Прокървявах между МЦ.

Силно ли беше кървенето? При мен е леко розово само на хартията и това ме бе притеснило. Но след като Шантал ми писа, една идея се поуспокоих.

А как сте го приемали, постоянно или с пауза по време на цикъл или само до овулация? Четох че витекс и див ям не се съчетават с летрозол и кломифен например защото неутрализирали действието му, другаде четох че не неутрализират а усвояват защото били със същите свойства. А как стои въпроса с утрогестан? До колкото знам див ям стимулира прогестерона тоест се припокриват частично като ефект?

Аз пих само Летрозол от 3 до 7 ден на МЦ.

аз само за летрозола дадох коментар, и аз съм имала такива розовичкави зацапвания на някой от приемите. витекс не съм пила

andi_bb, пожелавам ти от сърце да ти се сбъдне наричането!!!! 🙏☀️❤️☺️
Салсера ❤️
Белийвче, палците са стиснати🍀

Момичета, с преднизолона какви обезболяващи мога да пия, ако се наложи. Днес забравих да питам Сенкова и се надявам през нощта да няма драми. Може да съм питала вече, но нямам спомен. Още не е минал трансфера.

KPP Забравих да ти честитя. Спокойна и успешна бременност до край.

Благодаря ти! Успокои ме! В четвъртък ще сд видя и с АГ преди да тръгнем.

Днес ми дойде, което е супер единствено, защото ЛФ ми е, както винаги 14-15  дни след плюс теста за О.
Иначе отивам на маникюр и мацката до мен обяснява как родила преди няколко седмици и като се почна темата коя каква бременност имала, а аз в цикъл.. и питам маникюристката "нещо за пиене" и тя " как бе, наливам по едно вино веднага". Добре си изкарахме
П.П. За втори път откакто имам цикъл още не съм пила аулин. Викам си " даже добрата стара ендометриоза е съпричастна"

Имах зацапване от Витекса и сърцебиене и замайване. Не ми действаше добре. Иначе, относно билките и витамините, които аз приемах, плюс че по този начин се е получило при мен - пак казвам, аз медицински нямах проблем, всичко ми беше наред. Затова казвам, че такъв тип "терапия" би проработира вероятно при момичета с моя случай - медицински няма проблем, но все пак нещата не стават. Пропускаше ми някои месеци овулацията и имах закъснения на МЦ, но се случваше първите 8 месеца, когато бях фиксирана и съм сигурна, че беше от стреса. Преди да спрем да се пазим, ве съм имала такива проблеми, когато реших, че каквото има да става, ще стане и ако е писано, ще съм майка, постепенно ову ми стана редовна и МЦ ми идваше редовен също.

При други проблеми вече - ендометриози, запушени тръби и т.н. си има лечение и там нещата стоят по друг начин. Аз се възхищавам на момичетата, които се борят с такива проблеми и продължават да имат сили да вървят напред. Аз си признавам, че най-вероятно щях да се откажа и да мислим за осиновяване или други варианти. Просто нямаше да издържа психически. Честно казано, имах и сериозен срив сега, когато не се получаваше, имам леко ОКР по принцип, които силно се влоши (никога преди това не е било така изразено), влязох и в депресия, не виждах цел в живота си - просто голямо сътресение беше за мен и може би инстинктът ми за оцеляване и самосъхранение ме накара просто да приема, че може и да не стана майка и да намеря радост в самата себе си, такава каквато съм. И да ви кажа, не смятах, че някога ще видя 2 черти, струваше ми се като някакъв нереален сън това да стане. Нещо, което се случва на другите, но не и на мен. Като видях двете черти, не можех да повярвам, мислех, че тестът е невалиден. И честно казано все още някак си това, че съм бременна все едно е някаква шега и филм, в който съм се вкарала и не мога да повярвам, че е така. Сутрин, като стана и си припомням, че не е сън, а е истина. Може би вече, като ми порасне коремът и започне бебето да мърда, ще осъзная, че е реално и е там. Може да звучи налудничаво, но когато гледаме ехографът и имам чувството, че гледам просто някакъв филм, това не е моята матка. Странно е Но това е и последствие от всички разочарования и отрицателни черти, през които минах. Споделям го тук с вас, защото знам, че вие най-добре ще ме разберете, а и за да може, ако някоя от вас се чувства по този начин, когато забременее - да не може да осъзнае, че е реално и да я е страх да не се окаже сън, да не стане нещо с бебето и т.н. - да знае, че не е сама и това е нормално Много е важно, когато минаваме през срив в живота си и си мислим, че нещо ни има, нещо не ни е наред, да знаем, че всеки втори човек преминава или е преминал през същите неща и ние сме просто хора и това, което ни се случва, се случва на всеки.

Благодаря, момичета за подкрепата и за честитките, надявам се да повлека крак и скоро темата да замре, защото вече в нея няма да има кой да пише, понеже всички сме бременни

Аз като малка 8 - 9 кл имах мн болезнен МЦ. Сега не го чувствам.. О също. Като пих инозитол имах доста  болезнена О, 2 м ...И сега не я чувствам. И Цс нямам  .