Ужас в парка

И аз си помислих същото. Колко тъпи трябва да са, за да го правят толкова очевидно и да привличат така вниманието върху себе си? Яко се филмират авторката и бабата, но така или иначе предпазливостта никога не е излишна. Просто да намалят малко параноята, така не се живее.

И аз това разбрах. Малко като филмиране ми изглежда (с информацията, която е предоставена).

Било в парка и някакви батковци рисували с графити. Явно на дететенцето му станало интересно и започнали да го забавляват. Следващият път срещнали бабата сама и я попитали къде е детенцето. И тя взела, че се паникьосала.
А пък някакви майки си шушукали, че тези момчета имали нездрав интерес към децата. Защо? Какво са направили? Какво се е случило? Какво ги е накарало да мислят, че тези момчета имат нездрав интерес? Или просто ей така си говорят, за да си поклюкарят и да създават интриги там, където ги няма, за да им минава времето по-интересно, докато са в майчинство.

Не ме разбирайте погрешно. Аз съм хипер предпазлива и ме е страх от непознати (по отношение на децата ми). Винаги ги предупреждавам да не говорят с непознати, да не отиват никъде с тях и да не взимат нищо от тях и т.н. А като сме навън, са ми винаги в полезрението. Големият е вече на 11г и още не го пускам да ходи никъде сам.

Но в случая с това детенце, нещо не разбирам какво точно е отключило този ужас. Това че момчета, които са си играли с него, са попитали къде е или клюките на майките (които могат да бъдат неоснователни).
Ако толкова много се притеснявате, не посещавайте парка известно време, ходете в друг. Но и там някой може да Ви попита как е детенцето или къде е, ако някога са си играли вече с него.

Така или иначе малко дете без надзор не се оставя. Не разбрах какво общо има това, че детето било палаво, доверчиво... То всяко малко дете е такова и по презумпция би могло да попадне в опасна ситуация, затова винаги трябва да е пред погледа на грижещия се за него. Също така се възпитава в това да не тръгва никъде с непознати, да не приема нищо от тях, да не дава подробна информация за себе си и т.н.
Изумиха ме обаче изказванията, че дори и без сериозни основания, младежите трябвало да бъдат докладвани и едва ли не обвинени ей така, за всеки случай. Моят син винаги се е радвал на по-малки от него деца. Сега разбирам, че трябва да го предупредя да очаква някой ден да бъде обвинен, че е педофил и похитител.
Освен това не се знае някога в бъдеще, когато децата ви са по-големи и вече излизат сами навън, при някаква заплаха дали няма да имат нужда да се намесят и да ги защитят точно такива хора, които харесват деца (боже, това вече и на мен започна да ми звучи като мръсна дума, докъде я докарахме?), но те да не го направят, защото някога са били анатемосани от бабите в парка.
Да попитам също - ако не бяха момчета, а момичета и ако не бяха млади, а по-възрастни, по-различно ли щеше да е?
Пак казвам - предпазливост и едно наум винаги са нужни, но да се обвиняват ей така хора, щото better safe than sorry и че сме имали право да подаваме жалби за каквото и за когото си решим, ами... Аз вече се замислям и за себе си дали е добре да се радвам и при нужда да помагам на чуждите деца

Явно незрялост по тези въпроси има и при майката, и при бабата. Дете не се изпуска никога от очи, докато е малко, а дори и в началната училищна възраст.
Виждала съм обаче много пъти баби пред блоковете, които си приказват на пейката с други баби, а внучетата им са на 200-300 метра на места, за които няма видимост от пейката.
Погрешно е да се съмняваме във всеки, но здрав контрол и наблюдение над детето да има, да.