Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Юлска вещерска и... (да разхлади най-сетне!)

Поредната биопсия мина. Сега за меланом. Писна ми. МН се е спекъл, а аз му викам, споко бе, все ще се мре, поне ще знаем от какво 🤣.

Re, стискам много палци. В такива ситуации за мен хуморът много помага, пък и черен да е. ММ обаче много се притеснява.

Ре, стискам палци всичко да е наред!!!

Не се притеснявам аз. Квот, такова. Ще го отрежат и толкова, ако въобще е нещо. Ох, купихме едни много хубави стекове телешки и малко ребра свински и малко пилешки наденици и имам салатка,  нарязана и пак ще се освиним.

Ре, стискам палци. Адмирации (и малко завист) за начина, по който приемаш нещата

Кьора се с едни ситнежи, ще ми изтекат очите някой ден. Че и спешни. Че и гадни.
10 дни се занимавам с едни главанаци, без извинение, които решиха, че половин направен документ ще им свърши работа в някаква институция. Предупредихме ги, че няма да стане, ма не. Чакахме да се завърнат с другата половина - е, върнаха се. Та още поне седмица ще се мотая с тях.

Аз по принцип обичам да пътувам с малко багаж, дори и да сме с нашата кола. Това с уговорката, че повече от 10 дни не съм пътувала. Но в последно време започва да ми харесва да имам повече багаж с мен, чак леко се плаша от тези изменения.

Злате, много хубави подаръци си избрала

Ре,стискам палци за добър резултат!

Ре, палчета, всичко ще е наред!!
Аз не ви казах, вчера ММ си е взел резултатите от биопсията на това, дето му рязаха от главата април месец.. не коментираме защо им отне толкова време да стане готова.. но всичко е наред!
Белега обаче го наболява, защото го пече слънцето, той уж с шапка ходи постоянно, но си изгаря кожата, много е тънка и чувствителна. Може ли да препоръчате нещо за мазане, вечер поне да го успокоява? Питал лекаря да го маже ли, той казал мажи и до там...

Ре, стискам палци! Браво за начина, по който приемаш нещата!

Азалия, радвам се за добрите резултати! Акъл не мога да дам. Може би някаква хубава слънцезащита, ако няма коса върху белега. Сигурно в аптека биха могли да го консултират за избор на такава.

И на мен са ми емоционални РД на Пантата. То е нормално за децата си да се вълнуваме. Понякога се упреквам, че когато я раждах заради проблемите с БНД бях толкова уплашена какъв живот изобщо ще мога да й осигуря, че не можах да се зарадвам истински. Но сега си наваксвам. Всеки ден благодаря, че я имам. Дори когато ме ядосва.

Аз не знам как го правя, но все с много багаж пътувам. Уж само най-важното нося и пак се пълни голям куфар за мен и малко по-малък за детето.  Решила съм за тазгодишното море да бъда безкомпромисна и наистина да намаля обема. Ама ... ще видим.

Понеже не съм много по самолетите (пусто ухо), основно пътуваме с колата и товаря в багажника вся и всьо Да има, не го мъкна аз Вече си нося и кафеварката или кафе машината

Пътуваме винаги с по един ръчен багаж (8 кг с Луфтханза) и по малка раничка с техника - на кой каквото му е важно. Независимо за къде, за колко време и по каква причина - побираме се. Лятото сме 6 седмици на планина и море и пак този багаж ни стига, но тогава буквам и един общ 23 килограмов куфар, който към Бг отива полупразен - допълнителен чифт обувки, джапанки и подаръци, но го връщам пълен с мед. Дори с колата да пътуваме, личния багаж на всеки е толкова - един малък куфар. Побират се, тренирани са, багаж събират бързо и стегнато. Вече според целта на пътуването, в колата се слагат и други неща - спортни принадлежности, лодки, бордове, ски... Този уикенд малките ще са по турнири и ще спят на палатки. Към малкия куфар се добавя спален чувал, спрей за комари, личната топка и толкова.

С кола и аз слагам , да има. Обаче със самолет съм факир, даже от сина се събирам повече. В Италия на ММ раницата беше по-натъпкана от моята.
   Аз мразя да стягам багаж за малко време, трудно ми е.Най-лесно е за по - дълго.
   Азалия, радвам се за резултатите на ТМ.Ти как си?
   Тилката се загуби.
  Бър я няма, разбираемо.
  Хортенз, как завиждам за ергенското ви време.
И преди съм ви писала, така ми липсват моментите, в които да сме сами с ММ. От друга страна, толкова е хубаво,че децата искат да са около нас, приятно им е , забавляваме се.
   Снощи имаше жесток махленски скандал при нас.Големите деца-1-4 клас играеха пред нас и съседната къща. Бебетата, между 2 и 2г и половина, бяха в съседите срещу нас, там има две близначки. Големите вдигаха доста шум, играеха на някаква игра - смях, смях, весели викове. Седим с ММ под навеса на по ракийка  иси говорим, колко е хубаво да се чува детска глъчка , вместо караници и скандали.И в този момент излита един дядка от къщата , две след нашата и почва дива разправа с децата и майките им , че вдигат шум. И взел един колец, да се бие. Часът беше 21.00. След него излиза синът му,на 50и малко, той полиция ще вика. Майките се развикаха , оня остави децата , но се закани ,че ще им строши краката следващия път, и разни подобни.
    Цялата махала сега сме на страната на децата,макар че наистина вдигаха шум. 8 деца играят на криеница - представете си за какво викане става дума. Обаче - това е толкова хубаво, да има деца, да играят навън, да се смеят. Утре ще е моята внучка и нейните наборчета.Преди години бяха моите деца, по 20 парчета се събираха пред нас.
   И понеже на тоя синът му като се напие не спира да усилва-намаля -усилва-намаля волумето на сръбското , сме се наканили ,че този път вече ще звъним на 112. Досега не го правехме, щото сме съседи, на всеки се случва да е по-шумен......Обаче след тоя колец, с който се опитваше да удря колелетата на децата и тях самите , и заканите , няма да му се размине.

Марул, много труден казус. Хем не е ок да вдигат много шум, хем на мен ми е хубаво като чувам детска глъчка. Припомням си моето детство някак.
Лято е, то в 9 е още светло. Като изтрезнеят говорете с тях, ако не се кротнат, полиция.

Някакъв баланс трябва.
Недоспустимо е да ги заплашва с кол, сериозно говорете с него по въпроса, ако трябва и по-твърдо.
Но разбирам защо са се изнервили, особено ако се случва ден през ден.
Разбирам и че децата трябва да играят някъде.

Това лято и миналото лято пред нас играят 5-6 деца. Пред нас, защото само пред нашите два гаража няма паркирани коли. Не ми пречат, рано се прибират. Забележка за игрите и шума не съм правила, но два пъти аз и МУ правим забележка на татковците, които пият бира на отстрещната ограда, защото в някакъв момент играта преминава в ритане на топка в гаражните ни врати. Застават на средата на улицата и ритат във вратите. Първо шумът е ужасен, второ не е ок да блъскат така вратите. Когато МУ говори с тях, реакцията беше извиняваме се, ще вземем мерки. Следващият път, когато аз говорих с тях, реакцията на единия татко беше "деца, айде да се махаме оттук, че пречите на тая леличка с играта си". Та трябва разбиране и от двете страни.

Аз ставам все по-чувствителна на тема шум и гледам да си трая по такива казуси. Нервя се вътрешно, но си мълча.

Азалия, вземете Pantenol на спрей. Помага за слънчеви изгаряния и бързо зарастване на рани. Вечер вариш тетра с вода и докато е топъл ( но не горещ ) разтвора обливате там където е белега. После мажете с крем от невен.
Аз съм с малко особено мнение за тези събирания. Гледам една групичка от 5-6 човека на тийн възраст се събират в едното съседче, доста викат, много и силно псуват, силна музика от телефоните и си хвърлят фасовете и кенчетата на улицата. Все още са деца 9-10 клас но ... не толерирам такива неща !
За малките също - разбирам да играят на криеница, федербал, да бягат и т.н. но да седнат на тротоара, мобилните звука на макс, седят играят някаква игра он-лайн, надвикват се кой какво направил ... ми ... не го разбирам.

Марулче, този е прекалил чак с кол да им скача на децата. Деца са, играе им се. По-добре навън отколкото залепени на телефоните. Вярно е, че е нужно съобразяване с шума, но и той може да го каже нормално.

Трябваше да стана голям човек, за да разбера една съседка от първия етаж в детството ми. Мислех я за заядлива и детемразка. А тя жената е била в правото си. Ритахме топката точно в стената , която се пада на спалнята й. Тя си е легнала да поспи, а ние бам-бам с топката. И това го правим всички деца, живеещи в блока, състоящ се от 6 входа с 8 етажа - единствено на нейната стена нямаше прозорец и си изглеждаше като покана за игра с топка. Не сме играели всички деца едновременно, но на групички през деня и то реално се е случвало целодневно някой да й тупка на жената. Не е било приятно.
Ние с братята ми спряхме да го правим когато ни обясни колко е дразнещо. Но тя продължи да ни прави забележки когато ни види някъде. Не вярваше, че сме спрели. Щом сме деца от блока - виновни сме.