Държах се здраво, до Томнина неделя, (на връх Великден му бяха шесте месеца на татко), когато изведнъж ме връхлетя мъката от загубата му.
Виждала съм близки, които тотално се сдухаха от загубата на родител, нашето малко стана..."на болната жена съпругът ѝ си отидé". Не знам защо, но явно и под моята черупка, нежна душа вирее. Колкото и да бях цинична, ме връхлетя мъката. Бях се изолирала от всичко и от всички. Не знам дали фактът, че прекарахме с МН великденските празници в селската ни къща, където татко прекара последните петнайсетина години от живота си или това, че сама направих помена му, така както го разбирам и по православния канон..... Знам ли и аз вече....телевизия не съм гледала от месеци. Само в тубата следя няколко канала, но и там не ми се задържа вниманието винаги. Няколко сериала съм подханала (и в Нетфликс и в НВО), но някак след една две серии ме обхваща апатия и ги зарязвам и тях. И няколко книжки съм подханала, но и там е същата работа.
Сега съм се постегнала, направих си план максимум. Имам резервация за обичайния хотел от последните няколко години, от 25.08. за десетина нощувки. До тогава, по седмици и дни имам план какво трябва да отмятам. Обявих на всеослушание, че около 06.09. се връщам на работа. Мама отказва да отидем на вилата, по тази причина по спешност и в най-големите жеги монтирахме климатици и в двата апартамента, разбирам я, годините ѝ не са никак малко, вече мина и тя 80-те...но от поне 20 години не сме оставили в М@йна таун лятото и ми е адски криво. Ама каквото такова.
Стана цял ферман, спирам се до тук.
Приятна вечер и един поздрав от мен

Няма да е все така ...
Не знам какво да ти кажа и ми се къса сърцето, че минавате през това. Кураж, другарче мило

