Малка ЮНСКА буболечка превзема света лека-полечка

Благодаря ви за отговорите. Взех и мехлем Низита и капки Виброцил, че да видим какъв ще е ефекта.
Поли, мила, подкрепям напълно Валкирия и Елисир. Аз мисля като тях. Малко са българите в САЩ, а и другаде, които са истински щастливи / т.е. не им липсва нищо/. Естествено е твойта приятелка да се хвали и да не споменава за минусите там / повярвай ми има много такива/. Не че живота тук е песен, но там пък ще ти липсват адски много неща от БГ/помисли само/
Така като гледам, май сте младо семейство и естествено да имате в началото затруднения. Не се отчайвай, всичко ще си дойде на мястото много скоро. Да ти кажа право, преди 10 години, когато се оженихме с моя и мен ми се мотаеше в главата да емигрираме, защото тук беше нещо ужасно / повече от сега/. Незнам дали си спомняте правителството на Виденов и живота тогава. Да ви кажа, че сирене купувах само 200 гр. на седмица и то само за попарка на дъщеря ми. Екстри като памперси не можехме да си позволим / с изключение дните за консултация/. Направо ми идеше да се застрелям тогава, но лека  по лека нещата се нормализираха.
Прегръщам те  и нека по-бързичко тези черни мисли ти излязат от главицата. Все пак детенце и здравето на всички ви - ето за това трябва да мислиш. Нали знаеш "Същественото е невидимо за очите"
Сори за оффа.   

Гледам за щатите говорите... Аз пък нямам познати там, които да искат да се върнат тук. Била съм два пъти в щатите, работила съм и съм се чувствала Човек. Имала съм доста притеснения и въпреки всичко, никога в живота си не съм била по-спокойна и щастлива. Много ми липсва спокойствието. Трети път, като отида просто няма да се върна повече. Мнението ми е, че тук колкото и да изкарваш, не можеш да се отървеш от цялостната гадост. Може да имаш много - хубава къща, нова кола... Но това не е най-важното... И в Бояна извън прекрасните дворове с окосена морава боклуците, сивотата и мърсотията си остават...

- Остин, Тексас
като гледам комплекса в който живеят, какво да ви кажа.... искам и тук така ма няма да стане.

Тръгвам че ще водя Вики на консултация.
Надявам се да не ме съдите строго че искам и си мисля такива неща.

Всеки има право да търси щастието си !
За едни е тук .... за други там .... най - важното е да го наериш
Поли, пожелавам ти го от все сърце....

Брата на мъжа ми живее в САЩ... вече е и американски гражданин.... по 3 пъти в годината си идва ...  и мисли скоро да се завърне. Има всичко... негова си къща... коли... джет.... абе какво ли не. А аз бях там едно лято на гости.

Тинтири-Минтири, мила, е чак пък толкова гадна не е България Ти просто в такива краски я обрисува... все едно ние живеем на луната , а не в същия този град и не знаем за какво става въпрос .... но явно ти си имаш други разбирания за живота и цветовете а ти какво направи за да е по- малко сива и мръсна?  Аз поне всяка година садя дръвче... чистя си пред блока ... имам си градинка отзад на кооперацията и не гледам нищо мръсно и сиво.... гледам си кокичетата и се радвам на идващата пролет.

Както и да е ...  стига с лиричните отклонения , че бебка иска манджа:-)

Браво Валкирия... направо ме изкефи. Ако всеки си оправи зад блока... няма да е мръсно.
А сега да ви покажа една друга моя страст... освен животните и палмите ...и това

много си обичам ... нищо , че са бодливи
Имам и по-големи  .

Интересна тема сте заформили...
Честно казано и аз като Поли искам по-спокоен живот! Точно преди дасе запозная с мъжа ми, се готвех да имигрирам. Не знам до колко ми стискаше, но останах тук, оставяйки гаджето си в чужбина и заживях нов живот със сегашния ми мъж. Не съжалявам нито за секунда...
Но миналата година бях в Италия, точно преди да забременея... И навсякъде от където минех си повтарях "Господи, защо това не е в България?". Спомените се запечатаха завинаги в сърцето ми и искам ако не се оправи живота тук, поне да можем да си позволим на екскурзии по света да ходим и да гледаме, как живеят хората... 

Сега, пак да ви върна към наште болежки. Днес пак ходихме на лекар, че сме много зле и ни казаха утре най-късно да почваме антибиотик. Въпроса е, че антибиотика е Агументин, а си спомням че преди време го коментирахте. И май имаше лоши отзиви...Бихте ли повторили за невнимавалите.
И как на своя глава да му взема нещо друго, ако това не е добро?

Поли,да ти кажа аз за така наречената Американска мечта.Значи ние тук сме от половин година,живеем в почти същия комплекс,само че в Чикаго.Наема ние 820 долара,отделно плащаме ток,вода и газ(да не говоря какви данъци се плащат към сметките),Излиза ни поне 300 долара за тях,отделно нет-60 долара,отделно телефони 90 долара.Мъжа ми работи всеки ден от 3 и 30 след обяд до 2-3 през ноща,и събота вклщчително по от 6 до 8 часа.Взима по 2500-3000 долара на месец.Значи в повечето случаи тези които взимат повече карат камиони,това е масово явление.А относно това купихме си кола къща,телевизор или нещо само едно ще кажа,тук всичко е на КРЕДИТ,и ако не спреш работа ще ти взимат всичко,тук си скъсваш задника(извинявам се за израза)от бачкане за да изплащаш кредити си.Трупаш некакви така наречени кредитни иртории за да са по-малки лихвите.Та тези изрази виж аз какво имам а ти какво нямаш,Бг е най-ужасната страна,вече ми е дошло до гуша да слушам.Хората в Бг живеят в заблуда за това какво е тук,просто тук се фукаме че е супер за да не излезе че сме сгрешили,но това че утре може да нямаш работа и да не можеш да си платиш кредита.Живее е с в лицемерие и лъжи,тук само си говорят,колко мили са изминали камионджиите,кой какво си бил купил(но се за забравя да се спомене че е на КРЕДИТ),тук всички просто живеят ва някакво съзтезание и съревнование.Да не говоря е кумувете ми живеят на 5 мин от нас и не са дошли,да ни видят,иначе да подхвърлят колко са помогнали...Относно отглеждането на децата,да ти кажа мног съжалявам че съм тук,просто в бг е къде къде по-добре.Тук си стоя по цял ден в къщи или да отида сама до парка.Готвя и всеки ден(няма кухня),а за здравното ако нямаш застраховка яко те дерат и пак ще изплащап на кредит,едно секцио за 3 дена е 23000 долара(ако нямаш застраховка,ако имаш на третия ден те изхвърлят,толкова покрива застраховката).от 3 месеца не съм била на консултация(защото 6 месечно бебе трябва чак на 9 да се ходи).да не говоря че сме съвсем сами тук,и няма болен съм здрав съм,няма на кой да разчитаме.дойдохме с 15000 долара и ги няма.тук живота им е от колата до мола и обратно.тъй че недей да съжаляваш.да чисто е ,но пътищата не сатака гладки няма ги дупките като в бг,но пътя е с пукнатини също.Да ти кажа на мен си ми харесва БГ,но така ни завъртя живота,дано почна да посвиквам.Тук за яслите чувам много лоши условия(първо че е над 1000 долара на месец,но всички спт на земята,болни здрави-така са ми казвали,не съм виждала).
Неказвам че е най-лошото тук ,защото е вярно че само със заплатата на мъжа ми,но все пак на каква цена е всичко...
Стига толкова за сега.

а и още нещо,тук живота е на колела и разстоянията са огромни за да стигнеш до някъде,а за сега сме само с една кола,та излизам само веднъж седмично да пазаруваме и ако нещо стане нямам кола как да изляза.

да, да ..... емиграцията...
на мен ми харесва тук. макар и бавно нещата вървят към добре и най-вече живея в собствената си страна, сред близките си хора. Мисля, че проблема се състои в това дали живееш в малък или голям град.
Живях 2 години в Германия - 2002 и 2003. Радвам, че видях как живеят хората там, пътувах много, създадох приятелства, дано да са за цял живот и се върнах. В Германия е трудно да се интегрираш, дори и като добър специалист в дадена област. Винаги оставаш "втора ръка" човек. Всичко е подредено, чисто и т.н., знаеш си правата, където и да се обърнеш получаваш любезен отговор, та макар и не искрен, но по добре такъв, отколкото да те гледат над очилата. Но оставаш чужденец и най важното, винаги мислиш кога ще се върнеш и свързваш старините си отново с България.
Да тук е хаотично, не знаеш какво да очакваш понякога, плащаш данъци, застраховки и прочее, но не получаваш нищо насреща...да това е минуса. Но вижте само срещата на мамите в София, това е един чудесен момент, който не можеш да имаш Там при Муцунка, не можеш да пиеш чаша кафе с приятели...и все такива малки, на пръв поглед нещица, които те правят щастлив. Дори и да имаш приятели , не се виждате с месеци. Та аз се научих да се радвам на малките неща.
Не на последно място, климата е чудесен. За това Финландия е на 1 място в света по самоубийства, сори за примера. За Канада, към която всички са тръгнали,  Луната се показва след 14,00 на обяд. Ами аз не искам да живея в нощ.
Е верно трудно е тук без образование или най-малко без език, ако нямаш собствен бизнес, но за това се мисли по-отрано.

ами така виждам нещата аз. Ориенталски оставам настроена, като съм родена в полу ориенталска държава  

Еликсирче, направо ми останаха очите по кактусчитата ти и аз съм любителка, но като заминах за Канада ги раздадох и сега наново започвам да купувам Хайде покажи и другите....и имаш ЛС от мен

....та да кажа и аз за Америката у Канадско.
Има такива, на които им харесва - и такива като нас - които се връщат...
Има такива, които не им харесва, но не смеят да се върнат - след като са продали апартамен, къща тук и са пръснали парите...За всеки има място под Слънцето и трябва да го намери.

Поли, преди по -малко от 4г и ние така решихме, че тук не ни харесва - мъжът ми е живял повече време навън и не го свърташе тук - та решихме Канада - след като 1999г се отказахме за САЩ след като получих Зелена карта...та заминахме 2003 в Канада..Още първите дни Американската мечта изчезна...Не че съм очаквала много..
Толкова добре го е описала Муцинка
Имахме пари, но не бяхме щастливи...

ох, след малко идвам

Дидко, ами нямам ЛС бе миличка...

Извинявам се за грешките, които съм допуснала в предния постинг, но все бързам ли бързам 

Та исках още да напиша, че щастието не е само това да имаш пари, къщи, коли...

Исках да споделям радостта на децата си с родителите ми..
Исках да ги виждам щастливи да помагат и гледат внуците си..
Исках да имам доверен човек до себе си - майка ми...
....още и още...
Не исках да погребвам повече никой тук - так си отидоха баба ми и дядо ми...
За здрвеопазване - не ми се говори

Там има много положителни неща - не мога да ги пропусна просто така, но просто не можах да свикна с мисълта, че ще останем завинаги...само като си представя, че взимах 400$ детски
Ако можеш да живееш без да ходиш по заведения, да не си толкова свързана с роднините....там ще ти хареса.
Около нас имаше доста ббългари и намерихме добри Приятели, на които можехме да разчитаме - сега те ми липсват но поне двете семейства от 6-те, които бяхме се връщат тази година - Еликсирче от Пловдив са - като им ходим на гости - ще се видим
Ние бяхме заобиколени от приятели, парка бе пред нас, Миро си работеше и взимаше хубави пари и пак решихме да се върнем.
Сега започваме отначало..но не съжалявам, че отидохме и видяхме какво е.Щеше да ме е яд ако не бе така.

Защо да не пробвате и вие - за да не съжаляваш един ден
Пожелавам ви да си намерите най-доброто място за живеене - тук или някъде там

Извинявам се за накъсаните изречения, но всичко това го пиша разпокъсано

Бъдете здрави

Добър вечер и от мен  
За чужбинската тема...не съм мислила да ходя никога Като смених родния ми град София с Пловдив се почувствах много зле откъм социални контакти,нямаше ги вече любимите места и изобщо в Пловдив тече по друг начин живота...някак по спокоен.Но заради любовта всичко се прави!И ето днес вече след 5 години в Пловдив имам всичко приятели,любими места и т.н.и вече ми е добре тук.
Та Муцунка стреса в началото е по-голям.Въпреки това Бг.винаги ще ви чака Още помня нашите разходки и сладоледа дето си похапвахме често Сега като минавам през улицата ти понякога поглеждам към балкона ти и си спомням.....
  Ани като беше хремава купих капки Виброцил и останах много доволна
В Пловдив малко ветровито беше ама ние бяхме навън на гребната база.
   Сега ще вечеря супа с пиленце,картофки и хлебче

Не не , това просто трябва да го видите

Най-после Здравейте и от мен !Все не мога да се разпиша инъче ви изчетох одеве.
Коте наистина е така    с асансьорни сме,но док каза че няма място за притеснение за сега.Накои питаше какво е това-тестисите не са в кесийките,а в стомаха.До 2г би трябвало да слязат ако ли не се прави операция.
Интересна тема сте подхванали.Аз не съм живяла извън БГ,но ми се искаше но заради любовта останах и все се питам как щеше да бъде  Майка ми е в момента в Италя-много и е мъчно,брата на мъжа ми е в Испания е кажи речи са добре,моя приятелка и тя е там.И на нея не и липсва нищо откъм пари,къща и т.н.,но всеки път реве като се чуем липсва и БГ и най-вече ценните неща ПРИЯТЕЛИТЕ,МАЙКА,СЕСТРА......Понякога наистина не всичко е пари.Тези които са там могат да кажат най-добре освен ако не се направят на тежки като много сънародници.
Днес тука беше много студено едвам стигнахме до кухнята щото сме сами през деня
Честити месечинки бебешори много весело и безгрижно да растете.
Мимик за Йоанка
Много мами ги няма дано не е от нещо лошо   
Желая ви лека вечер и сладки сънища!